Таря Турунен - спомен за Найтуиш на Каварна Рок Фест 2010

Несъмнено има някаква магия около Таря Турунен (Tarja Turunen), но напудреността на финландската дама лично на мен ми идва в повече.

Виж, за вероятно 80% от 5-хилядната тълпа това не е така. Тя прие добре и версията на ангелогласната по "Still Of The Night" на Уайтснейк (Whitesnake). А Таря - от своя страна, даде на публиката това, което искаше – спомен за времето ѝ с Найтуиш (Nightwish) - "Wishmaster" и "Sleeping Sun". Композициите, които представи на каварненските гости, са добре познати както по света, така и у нас, дето се вика. Между тях Таря вмъкна песни от първия си солов албум "My Winter Storm" – "Enough", "My Little Phoenix", "Lost Northern Star"…

На барабаните кърти Майк Терана (Mike Terrana) (или “Call me Miky”, както закачливо подава той към млада привлекателна фенка на сайнинг сешъна по-рано същия ден). Необходимото старание в "тънката" посока полага и бившият струнник на Апокалиптика - Макс Лиля (Max Lilja). Помпозността на пърформънса се подсилва от сценичния костюм на певицата, както и от засилените струи пушек, а и от нейните жестове. "You know I’m full of surprises", подмята тя и стартира „Over The Hills And Far Away”. Така е, познаваме Таря, тя е в България за трети път, а някои от нас - като самата мен например, са я гледали на живо и с Найтуиш. Беше в Румъния преди 3 години и тогава, честно казано, успя да задържи вниманието ми по-дълго. Но това е минало, едва ли някой е забравил как бившите й колеги от Найтуиш я изпратиха: „Bye Bye Beauty”… И ние ѝ казваме "чао" и това автоматично изпразва стадиона. На 10 пъти по-малко публика ще трябва да свирят последните за вечерта металяги - Атросити (Atrocity).

Музикантите, подгрели събитието като че ли сто часа по-рано, се качват на сцената толкова свежи, сякаш досега са си пили кафето. Забиват песни от албумите „Werk 80” и „Werk 80 II” и много изковани в метален стил поп хитове от 80-е. „Fade To Grey” на Визаж (Visage), „The Sun Always Shines On T.V.” на А-ха (A-HA) и „Shout” на Тиърс Фор Фиърс (Tears For Fears).

Настроението по време на изпълнението на тези шедьоври е като на караоке. Всички, геройски останали до този час, пеят безпогрешно текстовете на хитчетата, които тези, които са си тръгнали, вероятно от…, ами и аз не знам защо, ще отрекат че познават, а и защо не - че харесват.

Ще го кажа направо: изпълнението на Атросити ще запомня с великолепния синхрон и хармонията между Лив и Алекс и добре подаващите си останали музиканти в групата. Вълшебна комбинация. И със зашеметяващата версия на любимо мое парче на Камуфлаж (Camoflage) - "The Great Commander". Въпреки умората подскачането ми е в такт. Усмивката - голяма… Вече сме с един час в 24 юли и с един крак във втория ден на феста.

Тоест съвсем скоро ще видим Korpiklaaaaaaaaaaaaaaaaaaani! И Светата троица на немския траш, разбира се!

Ние сме тук, а вие?