Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Инкогнито през парадния вход на Банско Джаз Фест 2010

10.08.2010   Ивайло Кицов
Инкогнито

Мед Догс! Глутница кучета

Денят започна ведро (някъде около 17 часа) с изявата на родния проект Мед Догс (Mad Dogs) на сцената в "Ройъл Тауърс".

Дами и господа - учениците на Милчо Левиев: Тео Петков (пиано), другият Тео (и той Теодор, ама Бакърджиев) (тромпет), Васко Хаджигрудев (контрабас) и Иван Цонев (ударни)  заслужават централна сцена, а не божествената ирония да свирят пред одремани по шезлонгите скандинавки и германки (лельо баби), припознаващи басейна до себе в карибските вълни на своите мечти, а идеята за парти призори – в чувствената лудост, всмукана от холивудските сериали. Въпреки че вувузелата на Тео Бакърджиев бе достатъчно отзивчива и ги настрои подобаващо...

Ноу Скуеър куортет – Франция на аристократите

Тези французи са страхотни. Честен кръст! Ноу Скуеър куортет (No Square Quartet) пердашат европейски (куул) джаз с американска (бохемска) разпасаност. Още с първата пиеса си проличава, че музикантите имат близо 15-годишен опит. Сто на ръка кавърите (що е то фест без тях, познай от веднъж), но авторските им композиции са... абе – не знам точно, ама такива едни,...мъкнат с магнитна енергия към сцената. Обаче! Сетът на гостите доста  избледня непоръбен някъде в последните слънчеви лъчи над непристъпните върхари наоколо. Ноу Скуеър са: Гийом Пере (саксофон), Стефан Аеби  (пиано), Андре Ан (бас) и Яник Оплигер (барабани). Къдрят крехко... фино...стилно... ефирно... Времето (очевидно и афишът) налага да ги обере пред края на второто соло в пиесата. Все едно радио преди новинарска емисия. Ало... ало... връзката прекъсна... или батериите на сакса изгоряха. 

Танго Проджект! Ла Кумпарсита с прекалено много сюжет 

Надявам се феновете на вечното танго да ми простят, но на мен неговият минимъл вариант хич, ама хич не ми допада. Да обереш от цялата страст на двете напред и едната назад, та да покажеш какъв цар на инструменталните импровизации си върху тази динамика, не ми е по вкуса. Падам си по разточителното, пищно и ако щете – първосигнално, танго. (Готан Проджект (Gotan Project) е друга истEрия!) Изкушен съм от класиката! В чистите форми! Затова и концертът на квартета Танго Проджект (Tango Project) не ми беше (как по-меко да го кажа?) интересен. Иначе хората на бандонеониста Лео Ройтман – живеещ в Израел арженинец, свириха добре. А когато захванаха Астор Пиацола и Дино Салуци, живнах и аз. Дори плеснах поглед върху бандонеона и си пожелах една натурална, без никакви джаз, рок или каквито и да са примеси, пиеса на Карлос Гардел. Конкретно. Но явно много искам! Принципно.

Инкогнито. Голямото синьо

Ми не! Няма да ми омръзне да гледам агентите на Жан-Пол "Блуи" Муник (Jean Paul "Bluey" Maunick) на живо. Инкогнито (Incognito) са различни всеки път. Най-малкото заради вокалистките, които този струнен магьосник вади (дявол знае) откъде и вкарва под блендата им два рифа. Само два (ритъм) рифа. Но достатъчни да нахранят детския апетит за красиво, който всеки от нас носи. Карлийн Андерсън, Джоселин Браун, Карен Бернод, Памела Андерсън (не, не оная, под сянката на чийто бюст Томи Лий смучеше коктейлите си на плажа), Мейса Лийк... 

... сега в България на ред е Ванеса Хайнс (Vanessa Haynes). Тя  има честта да вири вокал в чистак новия диск на бандата - „Transatlantic RPM”, ознаменуващ 30-годишнината на формацията. Певицата, известна още като бекинг в концертите на Ван Морисън (Van Morrison), може да се похвали освен с дълги крака - и с отлично приет от критиката солов албум – "Stay With Me". Голяма купонджийка! (Обърни внимание на парчето “Life Ain’t Nothing But A Good”). Има защо егото на Блуи да е сито!

Абсолютно в час съм с новата-стара песен на британската формация! Ейсид джаз. С много блус, ритъм-ен-блус, фънк, поп, софт рок, госпъл, електроника, реге...

Чакам(е). Еee (рием с копитца) не свършихте ли с тоя саундчек, егаси! „За мен Инкогнито е идея, която би трябвало да се простира отвъд индивида, отвъд самия мен и да обхваща колкото се може по-голямо пространство, носейки послание. Което е много по-голямо от всяка една личност в самата група”, обобщава някакси между другото Блуи (той е тънък ценител на качествената кухня) в някаква столична кръчма преди три, пет или десет години (няма значение), докато погледът му боцка навред из менюто на националните ни специалитети.

Началото е изключително контактно: инструментите влизат един след друг, разгръщат цветна канава на позитивните емоции, докато вокалите – сричка по сричка, се закачат с гъсто минираната зона на отношенията Той-Тя и подскачат по дансинга, освободени от всякакви проблеми ... В Банско сме! Lord so high! Child, your living's easy. А Блуи вади още един коз. От женски род (ама не е коза). А амазонката от Ямайка Джой Роуз. Вече сме я адполирали. Купонът, значи, отива накъм тотален фънк. "Taklin' Loud"!"."Lowdown” – кавър на Боз Скагс, а върху него - "Line In The Sand” и  „Gotta”, за която Ванеса поема партиите от Чака Кан и Урсула Ръкър в автентичната версия. Ми то е повече от вярно с оригинала. Страхотната Джой Роуз представя почти солово „75”, а набор ’75 се е отземил – в най-буквалния смисъл насред Банско. Въпреки че фантазиите на гостите летят с “Nights Over Egypt” (кавър по Джоунс Гърлс), „Always There” на Рони Лоу със семпъл от “Don’t You Worry ‘Bout A Thing” (по Стиви Уондър, ама някой да разбра кое точно парче кроят Инкогнито, а?)

Ванеса изземва „No Time”...от Мейса и с елегантната помощ на Тони Мормел (на снимката вдясно) спряга мелодията в нео соул, градирайки купона. Пищисана англичанка опитва да ги надвика – претарашали й чантата междувременно (но не става тоя номер да надскочиш две съвместни бленди - на Ванеса и Джой). (Горкана, тя не знае, че нашият национален герой е не Крали, а Кради Марко). “Get Into My Groove” - за презентация на диска „ No Time Like The Future” (1999), бликва от жицата на Блуи и кийборда на Мат Купър... Нататък афишът става още по-гъст откъм емоции и ритмика -  “Everyday”, “Can You Feel Me”...

Публиката отдавна е на крака, не спира да припява и да отразява позитивни емоции.

Защо е празна чашата ми? Кой, кой ще ми каже?

... “Change”, a Блуи моделира акустиката едва ли не с диджейски луупове. Измежду тях наднича конкретен повод всички да полеем купона и рождения ден на басиста Франсис Хилтън. На многая лета - ревват вече смазаните гърла. А Франсис и Блуи ги поемат, за да надградят “Still A Friend Of Mine”… Повече фънк. Ошугавяла (съвсем) електроника...

Бентът на биса се отприщва с денс версия на "Don’t You Worry ‘Bout A Thing". Площадът се клати, блендите на Ванеса и Джой играят на прескочи-кобила, басът блъска безумно. А Блуи просто се умихва. Широко. "One Love"(Боб Марли).

Голяма работа е тоя Блуи.

Голямото синьо!

...Така – отново ведро, в прекрасен цвят, утре започва от днес.

 



2369
100%
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031