Жега!
Така можем да определим първия ден на фестивала Exit. През деня хората търсеха утеха в сенчестата прохлада на Дунавски парк, а вечер за градуса на температурата се грижеха любимите им изпълнители.
На 7 юли Петровардинската крепост беше превзета за дванадесети пореден път от фенове от различни страни, пропътували стотици километри, за да отпразнуват и за да случат поредното издание на европейския фестивал.
Вече е 20.00 ч. и ние си проправяме път из тълпите, дишаме тежко, някои от нас се редят на опашка за "токени", фестивалните пари, с които можеш да си купиш животоспасяваща бира. Събитието вече е започнало да "пари" на главната сцена, където тази вечер с нетърпение се очакват някои от големите имена в рока. Макар и представители на две различни поколения, Аркейд Файър (Arcade Fire) и Пълп (Pulp) носят онзи заряд от музикални електрони, който е способен да наелектризира почитателите на максимум. Затова сме наострили уши, заели сме стратегически места и сме в пълно очакване.
Преди тях на сцената излизат легендарните пънкари Бед Рилиджън (Bad Religion).Подгряти от местния си еквивалент - Атеист Рап, гостите получават повече от топло посрещане. Макар да са заслепени от залязващото слънце и трудно да се отделят от венилаторите, калифорнийците обират овациите на стари и нови сръбски фенове, снабдени с тениски и готови за всякакви почти самоубийствени в 35-градусовата жега пого маневри. С настъпването на мрака Бед Рилиджън като че получават допълнителна енергия и завършват весело и войнствено с някои от най-яките си хитове.
Междувременно на Фюжън сцената свирят българите от Тri-O-Five, които въпреки суперприятния си фънк, не успяват да съберат много слушатели. В последните издихания на жегата пред сцената се олюляват главно англичани и австралийци - едните се отличават от другите само по това, че не припадат.
Ето че към 22.30 ч. сцената се появява и мултинструменталната инди формация на Аркейд Файър. "Пламъците" им бързо достигат до насъбралата се многохилядна тълпа, понякога избухват, а понякога се носят меко и меланхолично, но винаги достатъчно дълбоко, за да им повярваме. Изпълняват парчета от трите си албума, включително и от изключително успешния си последен диск "The Suburbs", излязал миналата година и обрал няколко награди "Грами". Представят "Neon Bible", "No Cars Go" и много други...
Половин час след полунощ чуваме и виждаме най-продължителните и бляскави фойерверки в живота си. Те не са част от интрото на Пълп (на снимката), които ще се излязат на сцената след минути, но предизвестяват появата им. Усещаме, че предстои забележително шоу. Виждаме огромния неонов надпис с името на групата, върху прозрачната завеса преминават цитати от песни и послания/въпроси към публиката. Ударното начало на музикантите от Шефийлд започва с песните "Do You Remember The First Time?" и "Pink Glove". Фронтменът Джарвис Кокър изглежда като истински великан, танцува в типичния си стил, качва се на колоните и още малко и ще докосне небето. Ние вече сме там, благодарение на перфектния саунд на британците, които омагьосват и едновременно с това разбулват магията чрез лиричните си откровения и разчупения елегантен стил, поднесен с финес, изящество и ирония.
Чуваме химна "Disco2000", "This Is Harcore" (по време на което Джарвис се търкаля сластно върху една от страничните колони) и още куп парчета. Разбираме, че Пълп не случайно са една от иконите на 90-е, а също и на днешното време. Има нещо величествено и откровено в онова, което ни показват. Само истинските артисти притежават такива качества. Завършват с "Common People", но не могат да ни излъжат, защото знаем колко uncommon е всъщност автентичния им стил. Оставаме доволни и сити и след кратка почивка си проправяме път до Fusion stage и успяваме да хванем последните парчета на Beirut. Насъбралата се тълпа танцува на Едерлези, а концертът приключва с "Rhinaland (Heartland)". Макар и за кратко улавяме сърдечната еуфоричност и меланхолия, с която Beirut се сбогуват с тълпата. И тук хората изглеждат доволни, изпращат с овации групата и искат още.
Вече е към 3.30, публиката се понася към по-малките сцени, където звучи електронен и денс бийт. Много от феновете вече са изполягали на възглавниците по земята, седят спокойно и се наслаждават на гледаката.
Фестивалният дух на Exit се е спуснал и е доставил радост на много хора. Време е да му благодарим и да се подготвим за следващия ден.
Фестивалът отново е тук.
Снимки на Яна Пункина - в секцията "Галерии".
Коментари