Ако съботният ден от Elevation Music Festival 2012 представи на главната си сцена по-скоро бляскави изпълнители от електронна музика, то неделният беше посветен на черната музика – хип-хоп, ар- ен-би, реге и соул.
Един от акцентите на вечерта безпорно беше Ерика Баду (Erykah Badu), стъпваща за първи път на българска сцена.
Веднага след странно подскачащия по сцената Шон Пол (Sean Paul), по програма трябваше да се появи тъкмо Ерика и публиката взе да се реорганизира, така че да види звездата по-отблизо и по–добре. Оказа се обаче, че с настройката на звука на сцената има голям проблем, който не можа да бъде решен над час. За съжаление, той продължи почти през цялото време на концерта на Ерика, като най често се изразяваше в най–обикновена, но дразнеща микрофония.
Ерика Баду се появи на сцената така, както мистериозно се появяват принцесите в приказките. Само дето в приказките за принцеси обикновено няма толкова възторжена публика, която, опиянена от дългото чакане, да крещи ентусиазирано името на принцесата. Тъмнокожата изпълнителка излезе облечена екстравагантно и веднага заля тълпата с нейния нео соул – стилът, за който се смята, че именно тя е създала. Саунд, вплел в себе си хип-хоп, соул и етно елементи. Звучене, което ясно може да бъде разпознато още в първия ялбум на певицата - "Baduizm". Събличайки малко по малко от дрехите и аксесоарите си по сцената, певицата започна да разхожда слуха ни из всичките си пет албума, представяйки ги с парчетата "On Аnd Оn", "Didnt Ya Know", "Love Of My Life", "Window Seat", "I Want You" и, разбира се, "Apple Tree", както и съвсем новото - "Healer".
Въпреки че присъствието на такава фигура от световната музика на нашенска сцена е достатъчно да зяпаш внимателно с очи и да слушаш още по-внимателно с уши, като че ли ми се струва, че сцената, на която трябва да се изявява Ерика Баду с нейния труден и не толкова популярен стил, е друга, а не на фестивал на открито. По тази причина може би не се чуха важни парчета от нейния най- як албум - "Baduizm", тъй като за тях повече отива джаз клуб. Може би притъмнен бар на края на града, или някъде, където джази саундът би се чувствал у дома си. Голямата сцена не е особено приветлива за стил, подобен на нейния...Това, разбира се, си го мислех аз, докато я слушах. Въпреки голямата сцена и проблемите със звука, Ерика се справи геройски и с пеенето и с контролерите, чрез които самата тя често определяше бийта и насоката на концерта. По време на последните три песни екзотичната вокалистка връщаше всички дрехи по себе си - онези, които беше сваляла бавно в началото. Така че в края на концерта напусна сцената така, както се беше появила на нея...
Преди Ерика се изяви друга чернокожа изпълнителка. Не толкова утвърдена и популярна като Баду, но със също така интересен и обещаващ стил. Нека (Nneka) направи страхотно парти, мисвайки реге, соул, диско, та дори хаус. Гостенката разказа повече за себе си. Бащата на Нека е нигериец, а майка ѝ - немкиня, така че е трудно да се каже каква е народността на певицата. По-големите успехи на Нека са в Германия (лично аз не съм сигурен дали в Нигерия има музикален пазар изобщо). Със сигурност обаче африканската страна ражда таланти. Нека пя предимно парчета от чисто новия си албум "Soul Is Heavy" и макар стилът ѝ все още да не е съвсем изчистен, за да бъде разпознат като типично неин, съм сигурен, че за Нека ще се чува все повече и повече. Малка подробност за нея е това, че именно човекът, който се качи след нея на сцената, е виновен за нейната популярност – Шон Пол. Може би не случайно тя подгряваше неговото изпълнение.
Ерика и Нека - Girl Power на Elevation Music Festival 2012: фънки мацките на последния ден от едно много, много успешно събитие.
Снимки от Elevation - в секцията "Галерии".
Коментари