Унищожително! Електронното торнадо ADE отнесе Амстердам


Унищожително! Електронното торнадо ADE отнесе Амстердам

5486

От 21 до 24 октомври в Града на свободата и мечтите, както обичат да си го наричат местните и неговите посетители, се проведе най–големият клубен фестивал в Европа, посветен изцяло на електронната музика.

"Amsterdam Dance Event" (ADE) привика и преслуша водещи диджеи от цял свят, като ги преслуша не само музикално... Те трябваше и да говорят - като преподаватели в мини университети. Зададоха им се хиляди въпроси за интервюта, за тенденции, за бизнеса и личния живот и за какво ли още не. Покрай тях се изказаха и други не толкова известни лица, продуценти, хора на изкуството, свързани с музиката, хореографи, танцьори, визуализатори, мимове и прочее знайни и незнайни личности от електроният фронт.

Участието на диджеите беше разхвърляно в около 40 клуба из целия Амстердам, което превърна отразяването на всичко в - меко казано, невъзможна кауза. При това не само заради големите разстояния. Всяка конференция или пък вечерно парти бяха толкова уникални по рода си, че човек просто оставаше, където е влязъл...

Новаторът Симиън Мобайл Диско (Simian  Mobile Disco) откри официално фестивала с оригинален саунд. През този ден участие из целия град имаха невероятните Крис Либинг (Chris Liebing), Cosmic Gate, Стив Лоулър (Steve Lawler), Gregor Tresher, Джош Уинк (Josh Wink), Фери Корстен (Ferry Corsten), Роби Ривера (Robbie Rivera), Bart B More, Plastic Funk и, разбира се, старото куче Фетбой Слим (Fatboy Slim).

Улиците на Амстердам кипяха от народ заради предстоящите партита, макар че както разбрах малко по–късно, нощният живот в този невероятен град не се определя от едно или друго събитие, той е едновременно енигма и щастлива константа.

Изборът на редактора за тази нощ беше партито “Armada Night” не само защото транс партита в България почти няма, а ако все пак се случват, рядко ги докарват откъм саунд и светлини. Освен това не бях виждал  Армин ван Бюрен (Armin van Buuren). А него го слушат в Холандия и малки и големи, както у нас Ивана и Глория например (Абе ей, що за сравнения:( - бел., моя - И.К.).

Невероятно, но факт. Партито също беше невероятно. Преди Армин да се появи зад пулта и да екзалтира пълния до пръсване клуб “Escape”, го предшестваха Blake Jarel, Way Out West  с невероятен сет, който изслушах от начало до край, и легендата Чикейн (Chicane) с изпълнение изцяло на живо...

Във втория ден на фестивала партитата се увеличиха двойно, като изборът на редактора беше още по-затруднен. Той падна върху самостоятеления купон "Bedrock”  с единствения по рода си Джон Дигуид (John Digweed), който се развихри в единия край на града. Участия на Henrik Schwarz и Ame на другия край, което обещаваше ултра интелектуален хаус. Иначе по същото време, разпръснати на всевъзможни места, въртяха Hoxton Whores, Рейчъл Стар (Rachael Starr), Дарън Емерсън (Darren Emerson), Riva Starr, Zoo Brazil, Шарам (Sharam), Shlomi Aber, Gel Abril.

Все пак клуб  “Escape” надделя отново с тематичната вечер на  “Flamingo Nights” и имената на Funkerman, Fedde Le Grand и Patric La Funk. Не можеше да не се чуят емблематични парчета като “Speed Up”  и “Put Your Hands Up For Detroit”. А диджеите на ADE бяха доста щедри към публиката – всички без свян пускаха парчетата, които им бяха донесли популярност. Пък и нали, ние, онези, които съставляваме всички публики на света, точно това и искаме...

Трябва да се отбележи и партито в съседния клуб, където циклеха хора, които може би в близкото бъдеще ще определят съдбата на хаус музиката  - Solomun, Stimming, H.O.S.H. и Manuel Tur.

Трети ден - с утроени партита. Появи се съжаление, че телепортацията все още не е възможна. Имената на деня - Пол ван Дайк (Paul van Dyk), (който ужасно много рекламирахме и чието парти направо си прецакахме в София) със самостоятелни изяви John Dahlback - с приятели, Glenn Morrison и Jerome Isma Ae, Ричи Хоутин (Richie Hawtin), Freemasons, Laidback Luke, Laurent Garnier, Joris Voorn, Seamus Haji, Radio Slave, Силикон Соул (Silicone Soul).

Макар правилата на езика да не позволяват да се използва едно определение повече от 2-3 пъти, ще ги пренебрегна и ще кажа: уникално парти на “Defected” с всичките им топ диджеи – Kenny Dope, ATFC, The Shapeshifters, Chocolate Puma и Санди Ривера (Sandy Rivera), както и живи изпълнения на вокалистите, участвали в едни от най–големите хаус хитове напоследък – Барбара Тъкър (Barbara Tucker), Steve Edwards, Marc Evans, Yasmeen и Rae. Онези, които са слушали продукциите на лейбъла “Defected In The House”, знаят за какво иде реч.

И въпреки всичко, “изборът” беше друг. Макар да се наложи да се пътува дълго до мястото на събитието, а именно “Heineken Music Hall” –  титанична сграда, постороена специално за такива събития, си заслужаваше.
 
Заслужаваше си заради имената - икони на електронната музика Kaskade, Груув Армада (Groove Armada), които са изключителни на живо, Тимо Маас(Timo Maas), Пит Тонг (Pete Tong)...

Заслужаваше си и заради онзи, който, според мен - тук и сега, определя какво и как да се пуска на голямо парти. Ако за мен е имало някакви съмнения кой е номер едно в момента, вече ги няма – това определено е Deadmau5. Трудно е да се опише какво правеше лудата мишка по време на партито си и как реагираше публиката... a little bit genius… За него едно местно списание пише (превеждам буквално): “ Ако някой преди една година беше дошъл в редакцията ни и ни беше казал, че топ диджей ще стане неугледен компютърен маниак от Канада, който ще пуска зад пулта, маскиран като мишка, щяхме да го помислим за луд и да го изхвърлим...” 

Но това е факт. Deadmau5 беше най–добрият и сетът му бе най–доброто на фестивала. Ако някои в България се чудят кого да поканят за голямо парти – ами...да не се чудят повече...

Четвърти ден: пристъпва усещането, че нещо прекрасно отива към своя край... “When Love Takes Over”. Давид Гета (David Guetta) беше кралят на нощта, който властваше в клуб, пълен с плажен пясък. Нощта имаше и други крале - Phonique, Marc Romboy, Sander Kleinenberg, Derrick May, Свен Вет (Sven Vath).

Избирам си стилно парти на яхта, която обикаляше града по вода и чийто интериор не признаваше друг цвят, освен бялото. За високото настроение се грижеха Chris Lake, Lucien Foort, Baggi Begovic, Mastiksoul и Peter GelderBlom.

Петият ден беше неофициален , но пълен с чил аут и афтъри, като акцент беше 3-часовият лайф на Фейтлес (Faithless).

Ще се опитам да бъда кратък и ясен за край.

Отлична организация на партитата, конференциите и другите съпътстващи събития. Невероятно отношение и внимание към журналистите. Неповторими: и град, и хора.

Четиридневна изключителна лекция за това как се прави такъв фестивал и как трябва да накараш изпълнители, журналисти и фенове да дойдат, да комуникират и да танцуват.

Но да им е гот преди всичко.

 

Още от Денс/Електроника


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички