Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Machinae Supermacy и Ensiferum: фолк химни преди Чилдрън Ъф Бодом

20.04.2011   Албена Цолова-Бета
Ensiferum

Българо-финландската дружба се засилва с времето и това е ясно на родната  метъл общност, съпричастна с културната обмяна под формата на внос на финландска музика в България и представянето й на живо у нас.

За износа не съм сигурна, но това е друга тема.

Вчера в София да пеят на финландски се опитаха около 2 хиляди човека, напълнили зала "Универсиада". Тон даваха Super heroic folk metal бандитите Ensiferum. Те обаче (за съжаление) бяха само част от програмата тази вечер, в която бяха подгрявка за Чилдрън Ъф Бодом (Children Of Bodom). И понеже има и още една група в пакета – Machinae Supermacy, която също "яде" от времето, те дори не можаха да ни изсвирят викингски химни като "Into Battle" или "Blood Is The Price Of Glory" например…

Но развъртяха яко коси и съсичаха с китари. А аз се надявах излизането на малкия зъл човек Лайхо да е малко по-късно, за да има повече време за Ensiferum. Но както е по план, така ще бъде изпълнено. На подгряващите банди се падат 20-35 минути. Това е добра новина, когато не си падаш особено по отварящите групи, и лоша, ако си отишъл на концерта именно заради някоя от тях.

За немалка част от публиката тази вечер тя е добра, когато на сцената са MS, които са започнали своя сет, когато влизам в 20 ч. Звучат разпиляно и стоят някак незавършено. Музиката им се лута между Ту Дай Фор (To Die For), HIM и откъслеци от модерния саунд на Ин Флеймс (In Flames), а имиджът им е, ох, имиджът – май още не са стигнали до него. Видимо се стараят и хората пред сцената ги подкрепят, ръкопляскат и крещят. Явно вече са развълнувани и достатъчно позитивно настроени дори към банда, която не са чували преди. Затова и музикантите са мили и учтиви след концерта си и раздават усмивки, докато разпускат на мърч щанда. Там има доста по-масивно стълпотворение, когато след края на цялото шоу за автографи идват и Ensiferum…  Но всичко по реда си.

След много кратка пауза, сцената вече е готова за финландските бойци Ensiferum, които получават шумно посрещане от бойни възгласи. В типичните си полички и бойни черни ленти по лицата, голи до кръста мъжаги гордо изпъчени забиват хита "From Afar", химна "Into Battle", задължителната "Token Of Time" и неустоимата за хорово пеене "Twilight Tavern". А някъде на заден план припка с нежни пръсти по кийборда една красива и също толкова уверена дама. От сценичния декор ни гледа мъдър викинг, а времето лети.

И Чилдрън Ъф Бодом, и Ensiferum, са за първи път в България, но вярвам, че мнозина в залата, както и самата аз, сме гледали и двете банди поне веднъж някъде из Европа. Последните 6-7 години много се отворихме на чужди фестивали, а тези банди са сред "обичайните заподозрени" за участници в тях. Аз засякох и двете банди през 2010 на немския фестивал Summer Breeze и вече знаех всяка от тях каква емоция ще ми донесе.

А и у нас имахме добро подготвяне на почвата за финландски фолк метъл с най-ядливите от това течение – Корпиклаани (Korpiklaani), които видяхме на живо 2 пъти у нас миналата година.

Ensiferum, както между другото и Корпиклаани, са много силна и съответно - търсена фестивална банда, която чудесно се вписва в идеята на фестивала като място за безпаметна забава. Те са група, която обикнавено добавя още детайли към цялостното си представяне на живо като щедър декор, мечове, по-завъртяно сценично поведение и, ами да – като че ли и малко повечко алкохол, отколкото тази вечер.

Тъкмо гората от ръце не е вече просто мълчелива и полюшкваща се, под клоните й вече се разпяват стотици гърла с "Тра-ла-ла ла-ла-ла" на "Lai Lai Hei" и настроението напомня, макар съвсем като далечен спомен на летен фестивал, някъде там в Германия, където войните са излезли от здрава битка и сега ръфат мръвки директно от кокала, виното им се лее по гъстите бради, а викингските мечове са заменени с инструмент, и… и чухме това, което никак не обичаме да чуваме – "Това е последното парче, което ще свирим днес…"

Това тук не прилича на сбирка на хейтъри, както по-късно Лайхо ще прати комплимент към публиката, "Hate Crew Sofia!". Това са млади, в по-голямата си част добре възпитани хора, които са дошли да си покуфеят, попеят, да си посвирят на въздушна китара и да разлеят по някоя и друга бира върху настилката на залата. Седящите места също са добре оцветени с различни щампирани тениски, а положението пред сцената никак не е кротко.

Повечето от присъстващите мислят за това събитие като концерт на Чилдрън Ъф Бодом. Но то определено беше и на Ensiferum.

Финландската метъл сцена и още повече фолк метъл ориентираната е в истинския си вихър. Турнето, което доведе тези три банди у нас, Ugly World Tour 2011, трае 4 месеца и ще мине през 23 държави.

Хайде сега, кажете ми, кое може да накара един финландец, прекосил света неколкократно и понастоящем на обиколка в 23 страни, да каже "You are fucking great!”!, когато е в най-малката от тях, в сравнително пълна зала и сред добре образовани в метъл занаята фенове? Какво друго освен тези фенове? Аз се сещам, мислете по въпроса и вие… А аз ще си пусна малко Finntroll и дано скоро видим и тях с концерт в България, нали?

И така - който бе дошъл за Ensiferum, получи един доста кратък, но горещ сет, малка частица от това, което тази група е способна да даде, но и възможност за лична среща, снимки и други екстри с членовете на групата.

Да, включително и с Емито Соловайнен (или както й беше фамилията на каката на кийбордите)!



1845
87.5%
 

Май ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31