Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Europe: поправителен, издържан с отличен в София

16.06.2012   Васил Громков - VaGro
Юръп - енергия и хитове. Европа не е само Евровизия!

Понякога, за да останеш вечен в историята на рока, е необходим само един микрон гениалност. В случая на шведската група Юръп (Europe) той се вмества в няколко мелодични такта към едно интро на песен.

Едва ли Джоуи Темпест (Joey Tempest) и компания са си представяли, че за броени дни с едно хард рок парче (излязло няколко месеца преди това) ще смачкат като лавина поп класациите по целия свят о нова горещо лято на 1986.

Спомням си, че симулирах някаква болест в тъпата казарма по това време и се излежавах в едно отделение с малък транзистор до възглавницата. Течеше повторение на "Пулсиращи ноти" и Томата (Тома Спространов) пусна "The Final Countdown". Направо онемях! Едно интро и тази група стана "моя" за цял живот.

Интрото пък на предишния концерт на Юръп у нас започна на градския площад в Ловеч на 13 май 2007. Близо 15 000 души се тъпчехме като сардели пред сцената, за да зърнем една възродила се легенда.

Не бяха мръднали. Единствено папагалския глем имидж от 80-те си беше отишъл за сметка на по-дарк визия. Тогава гласът на Темпест леко сдаде багажа към края, а новите песни бяха повече от прекалено много. Поне за онези фенове, за които бандата е символ единствено на втората половина от 80-те.

Пет години по-късно кръстниците на Европейския съюз отново са тук. Но вече столично. В зала "Фестивална" пред над 3 000 души. Подгряват ги Звезди и Аналгин. И то подгряват солидно. С огромен респект към шведските майстори след тях и с абсолютно точно в предварително обявеното време за начало. Още при съпорта си личи повече от добрия звук. Брей, това същата зала ли е, онази с "дрънчащите джамове"?

Половин час минава за около 30 минути време. Звезди благодари още около 30 пъти на публиката и изчезва с бандата си с чувство за добре свършена работа. Следва скоростно пренареждане на сцената, включващо и един ненатрапчив лек Юръп-декор, който в България с връзки може да се спретне за около 60 лева. (За сравнение с онази пищност, която представи родната формация Севи (Sevi) на промоцията си предишната вечер, това на шведите си беше на ниво "групе, която събира кинти за запис на първи мини-албум".)

Публиката е суперразнородна. От крайни метълисти и алтернативни хлапетии, до лелки и дечица в следбебешка възраст. Явно всичко живо е дошло и чака онази "Кери" и онова "Последно отброяване". Джоуи Темпест обаче чака друго. Да покаже на феновете в България, че в новия си албум е докарал пеенето на Дейвид Ковърдейл (и дори Дио на места) почти едно към едно.

Така и става. Юръп стартират сета си с тройна атака от новия албум "Bag Of Bones", излязъл преди два месеца и доста добре приет от критиката. "Riches To Rags", "Not Supposed To Sing the Blues" и "Firebox" са песните, а над всичко е гласът на Темпест. Чудовищна форма и микрофонна техника. Пее зверски и се кефи на новите си парчета.

Макар и в оригинален състав, това всъщност не е "оная" банда от системата "ша-ла-ла-ла ръцете горе". Това вече е една отлежала рок група с нов майсторски репертоар на последен левъл.

Имиджът е обран до минимум. Пак е изцяло в тъмни тонове и ако не се лъжа, това са си абсолютно същите дрехи, като в Ловеч преди 5 години. С какво са ги прали не знам, но не са мръднали и те, както поскъсените коси на Темпест, Норъм, Левин и Микаели. За голата глава на барабаниста Ян Хогланд това не се отнася, ама пък той си нахлузи маска на прасе (!?) за големия финал на шоуто.

Точно преди публиката да започне да мрънка, Юръп забиват "Superstitious" и веселбата във "Фестивална" настава. Всичко живо пее и куфее, а Джон Норъм сменя китара след китара, като само една от тях маже в едно парче. Всичко останало разцепва залата. Звукът пред сцената е бетон, може би с една идея по-слаб от необходимото. В дъното на помещението сигурно е било като концерт на Ленърд Коен, ама то затова тръпката е в мелето отпред.

В 90-минутния си сет шведите прасват още едно-две чисто нови парчета и скоростно препускане из дискографията си с хитове като "Carrie" (тук стана страшно и много емоционално, дето се вика с "буца в гърлото"), "Start From The Dark", "Love Is Not the Enemy", "Sign Of The Times", "Seventh Sign", "New Love In Town", "Stormwind" и "Got To Have Faith".

Малко преди биса са минутите за разширената версия на осемдесетарския рок химн "Rock The Night" с купонджийско разтегнато соло за разпяване, украсено със заигравки от Queen ("Another One Bitest The Dust") и "Hot Stuff" на Дона Съмър (Donna Summer).

За финал скромен (двоен) бис с кулминация (ама, разбира се) "The Final Countdown", подложен леко с "бекинг трак" и участие на барабаните за отбиване на номер от страна на Ян, с гумена глава на прасе върху раменете си. И тук, както и в Ловеч, Джоуи Темпест не успя да го докара вокално като през 86-та, ама кой ти гледа, когато подскачаш на една от най-популярните песни за всички времена, изпълнена от оригиналните й създатели.

Последен чинел и последна реплика от предварително написаните на български за фронтмена. В нея той ни обещава: "Щеееее-сееее-видим пак!" и се изнася по най-бързия начин с останалите в посока Букурещ, където е следващата дата от турнето Bag Of Bones 2012.

Рутинен и зареждащ лайв с няколко големи отсъстващи песни, сред които "Open Your Heart" и "Prisoners In Paradise". Ама то в тази криза няма пълно щастие!

Rock The Night! Дано потретим!

Снимки на Боян Христов от концерта- в секцията "Галерии".

 



3728
96%
 

Юни ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930