Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Clawfinger на Sofia Rocks 2012

08.07.2012   Васил Громков - VaGro
Зак Тел

Няколко дни преди началото на мегафеста Sofia Rocks 2012, ситуацията откъм хедлайнъри се преобърна с хастара навън.

Добре де, поне наполовина.

След невъзможността на Годсмак (Godsmack) да оглавят първата вечер (както и Лу Грам (Lou Gramm) да открие втората), афишът плашещо олекна откъм звездно име и накрая се оказа, че най-популярна като заглавие (а и най-възрастна по години) е една шведска банда, която е почти толкова рок, колкото и рап. Говорим за първия ден на събитието, разбира се!

Със своите 23 години дейност и 7 албума, Клоофингър (Clawfinger) са познати дори и на хората с едва няколко процентно увлечение по световната алтернативна музика. Нищо, че цели 5 години са без нов албум и това е най-продължителната творческа пауза в кариерата на Зак Тел и останалите.

В селекцията на групите за първия ден шведите (с тук-там някой норвежец) биеха на очи като пънкар в Министерски съвет. От типа "артисти за различност", както Mike & The Mechanics бяха закотвени между хард и хеви жици миналото лято.

Хубавото на тези фестивали е, че състав, който на самостоятелен концерт в България би събрал не повече от 3 000 души, има възможност да се изяви пред поне петорно повече народ. Друг е въпросът, че именно Клоофингър трябваше да са хедлайнъри, вместо далеч по-непопулярните Тривиъм (Trivium), колкото и да им усилваха звука на последните.

Клоофингър са група със слава и  история. И още по-важното - те са банда с MTV минало. От времето когато тази телевизия беше музикална и излъчваше видеоклипове, а не риалити сериали. Има си значение. Ugly Kid Joe и Гънс 'ен Роузис (Guns' N Roses) са от същата матрица. Ще се убедите на Sofia Rocks довечера.

Със сигурност Зак Тел не е измислил метъл-рапа. Просто е успял да се закотви солидно някъде между Beastie Boys и Rage Against The Machine. Логото на групата прилича малко на емблемата на футболен клуб "Барселона" и на него се мъдри многозначителният надпис "Clawfinger Rapmetal Since 1993". Просто да се знае, че тук се млати рап и метъл смесено, близо 20 години и то на супер ниво.

Всъщност, Клоофингър са били в България и преди. На Spirit Of Burgas преди три години и то в абсолютно същия състав. На стадион "Васил Левски" обаче, пред 10-12 000 души, те посрещнаха тъмната част от денонощието с бесен сет, от утвърдените им 11 + 3 песни, с които обикалят света от една петилетка насам.

Сигурно и те самите са се шашнали приятно, откривайки, че толкова солидна маса хора знае наизуст поне припевите на парчетата им (то не, че са много трудни за запомняне, де).

В един руски форум бях прочел, че Зак Тел не приличал на рок фронтмен, а на руски алкохолик. Имат много здраве обаче, братушките. Зак е чудовищен фронтмен и "пълни" сцената, както Аксел Роуз (Axl Rose) в най-добрите му времена. Певецът (рапърът) изглежда като някакъв хищник (пума или пантера). Слаб, пъргав, неуморим и безпощаден. С две думи - класа и стара школа. А как плюе с парабола самоооооооооо :)

Другата суператракция в шайката е бас китаристът Андре Скауг. Неговото шоу е ... бяс. Този човек не се спря и ни демонстрира абсолютно всичко. От безумни "вятърни мелници" с гигантската си коса - до истинско пого в публиката. От хулигански крошета по грифа на баса, до чисто голия му задник, показан ... и аз не знам защо точно!?

Изчистен ритъм, солидно количество "бекинг тракс", изнесен и силен речитатив, зверски преходи и експлодиращ адреналин. Клоофингър си свършиха прекрасно работата. Те буквално се раздадоха, изключително професионално и запомнящо се.

Силата на тази банда е, че действа някакси обединяващо на феновете. Почитатели на тотално различни рок стилове (съдейки по тениските), припяваха усмихнати на парчета като "Nigger", "None The Wiser", "Zeros & Heroes", "Biggest & The Best", "The Price We Pay" и "The Truth".

Шведите бяха едно от силните имена в афиша и най-якото (лично мнение) за първия ден на феста. Изключително стойностна и различна група, представила 70 минути хит след хит във възходяща градация (включвам и трите парчета в биса към това).

Накрая - разпалващ финал с "Do What I Say" и дълго отпяване на предоволната публика.

Пълен сетлист:

Prisoners
Nothing Going On
Money Power Glory
Rosegrove
Nigger
Catch Me
None The Wiser
Zeros & Heroes
Two Sides
Recipe For Hate
Biggest & The Best


Бис:

The Price We Pay
The Truth
Do What I Say

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".



2522
100%
 

Юни ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930