Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Вълшебна вечер с Пласидо Доминго

15.02.2014   Гергана Стойчева-Нуша
Пласидо Доминго с Тола и Оесте
Честно казано, не обичам особено концертните изпълнения на оперни арии, когато певците в официално вечерно облекло стоят на сцената, на която се намира и оркестърът, и пеят "евъргрийните" на оперното изкуство.

Липсват ми декорите, костюмите и най-вече актьорската игра. Но когато концертът е на един от най-великите оперни - а и не само - гласове в света Пласидо Доминго, подобни предпочитания остават на заден план. Такова събитие влиза автоматично в графата "задължително да се посети". Като мен явно мислеха и още много хора, защото зала "Арена Армеец" бе пълна догоре, дори в последния момент организаторите пуснаха в продажба още места от най-високите редове.

Докато умувах над съобщението, че е забранено снимането с мобилни телефони, особено със светкавица (след като като цяло е забранено, при "особеното" снимане със светкавица какво ще се случи?), на сцената заеха местата си музикантите от Софийската филхармония, водени от гост-диригента Джорди Бернасер, за да дадат началото на вечерта с увертюрата от операта "Набуко" на Верди. За отбелязване е, че обявеното начало бе точно спазено и закъснения нямаше.

С излизането на Пласидо Доминго и арията "Nemico Della Patria" от "Андре Шение" на Джордано се постави същинското начало на програма, която продължи почти три часа и даде възможност да блесне един глас, който след над четири десетилетия триумф по световните сцени няма изгледи да се умори или отслабне. Мощен и богат, гласът на Доминго е подходящ както за тенорови, така и за баритонови роли (с които започва в зората на кариерата си, изпълнявайки сарсуели с родителите си, и към които се връща в последните години като нови предизвикателства). Над 140 са неговите превъплъщения на сцената и дори в концертното изпълнение певецът завладя аудиторията си не само с глас, но и с харизматичните характери на ролите.

В първата част на концерта силно застъпени бяха арии и увертюри от Верди, включително два дуета с всяко от двете сопрани Микаела Оесте и Вирхиния Тола. Тола, която е ученичка на Райна Кабаиванска, ни представи чудесна Леонора в дуета от Трубадур "Mira, d’acerbe lagrima", а подобната на приказна фея Оесте показа своята Джилда в "Tutti le feste al tempio" от "Риголето".

След 20-минутна пауза музикантите и певците се завърнаха за втората, по-лека част, включваща оперетни арии (от "Веселата вдовица" и "Страната на усмивките" на Лехар) и откъси от популярни мюзикъли. Доминго демонстрира и танцовите си умения, повеждайки  Оесте в ритъма на валса, за огромно удоволствие на публиката. По-късно Микаела изпя наградената с "Оскар" емблематична за Джуди Гарланд "Оver Тhe Rainbow” ("Отвъд дъгата") от "Вълшебникът от Оз", а Вирхиния - "I Could Have Danced All Night" от "Моята прекрасна лейди". Аранжиментите за оперни гласове и симфоничен оркестър придаваха още по-голяма дълбочина на тези класики в мюзикъла, а изпълнението на Пласидо "Some Enchanted Evening" (от "Южен Пасифик") бе затрогващо.

Последваха три арии от сарсуели, като завършващата "Amor, vida de mi vida" от "Maravilla" на Федерико Морено Тороба подчерта завладяващото присъствие и харизма на испанския певец.

Концертът вече продължаваше над два часа, но публиката не искаше да се раздели с Пласидо Доминго без бис, затова аплодираше на крака, докато той не се появи отново. Още с първите акорди на "Besame Мucho" залата, разпознала прочутото болеро, ахна като един. Със световноизвестната песен на мексиканския композитор Консуело Веласкес, превърнала се в стандарт от 40-те и изпълнявана от внушителен брой музиканти по света, Пласидо прелъстително подкани публиката да пее заедно с него (за пръв път тази вечер).

И това не бе единствената изненада - бисовете продължиха, докато не станаха цели седем на брой - истинска пълнокръвна трета част на концерта. Сред тях бе още една ария от сарсуела - "No Рuede Ser", изпята от Пласидо Доминго, както и завладяващата "Granada" - още един стандарт, отново мексиканска композиция. Тук трябва да отбележа, че на 8-годишна възраст певецът се мести със семейството си от Мадрид в Мексико, където учи музика и прави първите си професионални стъпки. След "Granada" на сцената се събраха и тримата за възхитителната "Non Ti Scordar Di Me", прочута композиция от 1935 година, изпята от великия тенор Бениамино Джили. Въпреки минорните музика и текст, Доминго, Оесте и Тола (вдясно на снимката) пяха с широки усмивки на лицата, породени донякъде и от лекото разбъркване и объркване, докато се струпваха и тримата около един микрофон, редувайки партиите си.

Би било логично да се предположи, че това изпълнение ще е окончателният финал на вечерта, но маестро Доминго имаше още един коз в ръкава си. Изненада, старателно подготвена за българските му почитатели. Черешката на тази разточителна и пищна торта бе изпълнението на "Моя страна, моя България" - и тримата се бяха постарали и пееха с изключително добро произношение. Публиката бе на крака - за кой ли път, и за втори път тази вечер пееше с пълен глас. Аплодисментите бяха оглушителни и напълно заслужени - вечерта на 14 февруари се превърна наистина в "enchanted evening" (вълшебна вечер).

Наистина вярвам, че е била такава не само за всички в залата, но и за музикантите на сцената.


3582
100%
 

Август ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031