Boyz II Men – The Voice Of America за първи път в София

Хайде, нека да си го признаем!

"Вносният" концертен живот в България мощно зацикли от половин година насам. Като изключим няколко денс балета, (полу)оперни звезди и малко сръбски турбо-фолк, нито едно топиме не е гастролирало у нас от лятото.

Някои от многобройните промоутъри се покриха в "чакане на по-добри времена", които едва ли някога ще доживеем, а т.н. развлекателен бизнес мина на изкуствено дишане. Дано да е временно!
 
Затова смело заявявам, че концертът на Boyz II Men в зала 1 на НДК миналия петък е "вносното" музикално НАЙ-събитие на второто полугодие от 2014. Точка!

Тук не става дума за лайв на позалезли екс-звезди, а за артисти с нов (много силен) албум - "Collide", излязъл преди месец и половина. В бонус – новият сингъл "Losing Sleep" е чак неприлично добър.

Boyz II Men са трио (преди 2003 бяха квартет) с 11 студийни албума и 5 N 1 хита в Америка. Имат 4 награди "Грами" и са на сцена почти четвърт век. Певците все още носят духа на Motown и оня екзотичен "ню джак суинг стайл". Те са си направо ар-ен-би ЕПОХА в световната музика.

Над 3 000 души бавно пълнят зала 1 и с изненада откриват само три стойки за микрофони на сцената. Позитивизмът им обаче е в пъти повече, независимо от близката среща със сингбека след малко. Коледният дух води истински ценители на среща с любимците им от началото на 90-те години на 20-ти век. Мяркат се  Коцето Калки, Лео, Део, Момчил Колев, Станимир Гъмов и много други подобни лица от бранша.

20.15 часът (май стана постоянно в НДК), кратко ефектно интро на видеостена в стил ранни MTV и VH-1 със смазващо добър саунд. В рамките на 2-3 минути си припомняме наистина внушителната музикална история на попорасналите вече момчетата от Филаделфия.

После Нейтън, Шон и Ваня (хич не мяза на никоя Ваня, ама хайде), влетяват (ама буквално) на сцената целите в черно, подобно на RUN-DMC в най-добрите им години. Ударно вокално денс начало с "Believe /Muzak" и уроците по пеене за най-напреднали стартират в продължение на 80 минути.

В интерес на истината, Нейтън и Ваня (дето не е жена) са си поразвалили кръшните фигури отпреди 25 години, но в танците продължават да са като пружини. И си казваш, за какво им е на тези симпатяги балет и оркестър, те са си всичко това в едно само с глас и енергия.

Публиката започва да става още на първите парчета независимо, че основно са балади: "On Bended Knee", "Please Don't Go", "Uhh Ahh", "Four Seasons Оf Loneliness" и кавърът на G.C. Cameron – "It's So Hard Тo Say Goodbye Тo Yesterday". Подложките са качествени, с много беквокали, но микрофоните на изпълнителите са солидно пресилени, а при зверските гласища на тримата в пикови моменти ушите болят фронтално срещу сцената.

Някъде в началото Шон Стокмън прави забавно интервю с две свои фенки, съответно на 6 и 7 години, които се справят прилично с английския и си докарват бурни аплодисменти.

В средата на този доста икономичен откъм време концерт, групата отдава традиционна почит на легендарната компания Motown, дала на света едни от най-големите американски звезди в историята на музиката. Следва кратка танцувална "китка" с хитовете "Money (That's What I Want)" (Barrett Strong), "It's The Same Old Song/Reach Out I'll Be There" (Four Tops) и "Amazed" (Lonestar).

Тук предвкусваме поне едно парче от брилянтния нов албум, ама така и не го дочакахме. Явно верни на максимата при първи гастрол в нова страна да се изпълнява само The Best Of, вокалистите ни подкарват с половин час емблематични балади, в които пеят като хали. Редят се "Water Runs Dry", "A Song For Mama" и "I'll Make Love To You", като на последната се случва и обещаната изненада за дамите в първите редове на оркестрината. Триото изнася огромни букети от червени рози и раздава на воля, пеейки една от най-великите си и успешни песни.

Следва чакан финал за подскачане с първия мегахит на групата -  "Motownphilly" от лятото на далечната 1991. Цялата публика е на крака и танцува ли, танцува. Ясно е, че ще има бис, досещаме се и кой ще е той. Епохалната балада "End Оf Тhe Road", големият световен чартбрейкър на 92-ра, станал хит N 1 в САЩ за   цели 13 седмици, покорил и класациите по цялото земно кълбо от Великобритания до Нова Зеландия и Австралия.

Като за първи път в България – толкова!

Гостите обещаха - по традиция, че ще се върнат пак скоро. Гласовете им са в такава форма, че могат да се връщат поне още 20 години.

Въпросът е има ли смисъл да бият пак толкова път от уютното Тhe Mirage Hotel & Casino в Лас Вегас, където пеят всеки петък, събота и неделя. Снимка: Асен Тонев