Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Самоуби се Честър Бенингтън от Линкин Парк

21.07.2017   Десислава Мирчева
Линкин Парк

Звездата на Честър Бенингтън, невероятният вокалист на Линкин Парк (Linkin Park), угасна завинаги рано тази сутрин, 20 юли, извести британският вестник "Телеграф", позовавайки се на сайта TMZ.

Случаят се разследва. Според първоначалната информация, 41-годишният певец се е обесил в дома си в Лос Анджелис. Ще си кажете, че историята ви е позната... Да, така е! Само преди 3 месеца, по същия трагичен начин си отиде Крис Корнел – велик талант и глас. Честър пя на погребението на Корнел, написа отворено писмо след смъртта му, признавайки колко много Крис е повлиял на израстването му и в колко много различни аспекти го е вхъдновил. Но никой не очакваше да го последва по този начин в отвъдното. За всички меломани е ясно, че нито втори Честър, нито втори Корнел ще има. Честър става кръстник на децата на Крис Корнел, изпълнява често дуетни песни с него на концерти, Ако днес Корнел беше жив, той щеше да навърши точно 53 години (б.р. - 20 юли). 

Покойният остави 6 деца от три различни съпруги, петима колеги в звездната калифорнийска банда, приятели и милиони фенове. Всички, които обичаме групата, знаем, че от години Chaz Тhe Chemist, както го наричаха приближените, има проблем с алкохола и наркотиците. От години се бори с тях, но никога не бихме предположили, че загубилият ще е Честър. Другото известно е, че депресиите бяха чести спътници на Бенингтън заради сексуалното насилие, което е преживял като малък. Когато видиш енергията на Честър, Майк, Брад, Роб, Феникс и DJ Хан на сцената, последното, което ще си помислиш, е, че някой от тях ще посегне на живота си. Особено фактът, че Честър изглеждаше изключително възмъжал и здрав на сцената по време на концерта на групата в Мадрид, нa Download Festival през юли тази година.

В текстовете на "Faint", "Papercut", "In Тhe Еnd", "One  Step Closer", "Crawlin" са се припознавали не един или двама фенове. Музуката на Линкин Парк, достигнала до сърцата на почитателите чрез гласовете на Честър и Майк Шинода, бе спасение за тежко тийнейджърство, за непокорно юношество и послужиха  за бягство на много от тях. Няколко часа преди тежката новина за смъртта на Честър, групата пусна официалното видео на песента "Talking To myself", част от актуалния албум "One More Light".

В деня, когато Честър си отиде, издъхна една частица от мен. Не съм вярвала, че мога да плача за човек, когото не познавам, нито че се чувствам толкова зле от загуба на изпълнител, с когото не сме близки. Но когато приемаш неговата музика и послания лично, когато групата му ти е помогнала да порастнеш, а  нейни плакати с ликове им все още висят по стените на старата ти детска стая и пазиш касетките им.... е, тогава няма как да не плачеш. С техните песни си изкаравах контролните по английски, защото исках да ги превеждам и така учех думи. Първите ми метъл тениски са техни - от 8-ми клас. Едната още я нося! А и чисто емоционално имам прекално много преживявания, свързани с тази група.

"One More Light" е последният студиен албум на Линкин Парк, чиято премиера се състоя през май. "Звукозаписът показва колко умело групата успява да съчетае звученето на днешната поп сцена със своя стил, за да покаже искрено кои са днес, не кои някои от феновете им искат да бъдат", обобщи Newsday. Дискът дойде като продължение на "The Hunting Party" (2014), записан със специалното участие на Tom Morello от Rage Against The Machine, Daron Malakian от System Of A Down и Page Hamilton от Helmet, и продуциран от Майк Шинода и китариста Брад Делсън (Brad Delson).

Честър Бенингтън е най-възрастният в бандата. "Обичаме първите си албуми. Ако обаче бяхме направили още веднъж нещо подобно, щяхме да доскучаем на хората. Успехът ни даде свободата за първи път да пишем спокойно в студиото и това продължи 15 месеца, през които създадохме над 150 сурови парчета", сподели той за "живота след неометъл албумите" по повод появата на диска "Minutes To Midnight" (2007), който трасира новите творчески посоки в кариерата на шесторката. Заглавието е отпратка към символичния часовник на Чикагския университет, отброяващ последните минути до свършека на света поради ядрена война. Измислен е през 1947 и е неизменно присъствие на корицата на всеки брой на Бюлетина на ядрените физици. От този 17 януари същата година, стрелките отброяват 2 минути, а не досегашните 5! Прочутата хеви класика на Айрън Мейдън "2 Minutes To Midnight" също се опира върху това устройство. "Записахме целия албум в Лос Анджелис, в една от къщите на Рик Рубин, недалеч от имението на Хари Худини -  обяснява Честър -  Преди време Систъм Ъф А Даун ни разправяха, че са преживели разни паранормални явления там. Лично аз не видях нищо от този сорт, но пък вечер не гасях осветлението".

И за най-нетренирания слушател стана ясно, че четири години след прочутия проект "Meteora" "парк-мените – носители "Грами" с над 40 милиона продадени копия тогава, казват постепенно довиждане на неометъл корените си. "Използвахме стари модели китари и дървени барабани за по-голям трайбъл ефект", изповядва се Честър. "Това определено не е неометъл. Този път дори Майк (Шинода - б.р.) пее много повече от преди". Линкин Парк можеха да се похвалят с двама фронтмени, различни като гласните и съгласните. Дори днес все още има хора, които не могат да простят на музикантите комерсиалния мегауспех на дебюта им "Hybrid Theory". Обвиняват ги в пълна липса на оригиналност, че са от групите "на конвейер"... Отстрани изглежда, че момчетата са получили всичко - договор с Warner, "Грами" и статута на звезди - наготово. Успехът на дебюта наистина завари Линкин Парк и публикатаим леко неподготвени. Та те бяха новаци в шоубизнеса! Годините като Зироу (без Честър Бенингтън) и като Хайбрид Тиъри (преди да се прекръстят на Линкин Парк заради уеб пространството) не се споменават във възторжените отзиви. След като издадоха първия си албум (и то веднага за мейджър от ранга на Warner!) Линкин Парк попаднаха във водовъртежа на звездния живот, изкачиха върховете на класациите. "Hybrid Theory" даже се превърна в най-продавания метъл албум за 2000 г. и бандата удари на най-престижните фестивали. Даже се обзаведе с басист, Финикс, който пое част от функциите на диджея Джоузеф Хан.
Разбира се, успехът на "Hybrid Theory" осигури на Линкин Парк определен финансов комфорт, но те не измерваха успеха с пари. За тях бе по-важно отношението на феновете и радостта им от музиката. "За нас от първостепенна важност е да бъдем забелязани и постижението е да подпишем договор благодарение на музиката си - каза Честър - Интересува ни само да пишем добри парчета и не ги композираме с мисълта, че са за албум, който да се продава добре. Ние сме много земни момчета и държим да си останем такива. Парите никога не са били първата ни мисъл".

"Чували сте рок истории за звезди, които чрез музиката си са печелели пари, жени или щури купони - допълва той - Ние пък искаме да излезем на сцената и да свирим музиката си. За нас щастие е да пишем добри парчета и да ги издадем в албум. Не си правим сметка за продажбите". Дълго преди Честър да се присъедини към Зироу, основен вокалист в групата беше Майк Шинода. Общоприето е мнението, че появата на Бенингтън и смесването на хип-хоп със сайбър метъл са ключът, отворил на Линкин Парк вратите към успеха. На моменти изглежда сякаш Честър засенчва Майк и, въпреки че в бандата с вокалите се занимават и двамата, отстрани за фронтмен се възприема Бенингтън, а Шинода минава за беквокал. "Това не ни притеснява - твърдят от групата - В повечето случаи имената ни са на една и съща страница". А Майк допълва: "С Честър сме като две части на пъзел. Определено си подхождаме и съм убеден, че точно това придава на групата оригиналност". Зависи от гледната точка, защото едно от основните обвинения е в подражание на създадени вече формули... На неометъл матрицата, прикрита с повечко сайбър ефекти. Линкин Парк не бяха изключение от законите на модата (и кича): търсиха  (и откриха) мястото си на звездния небосклон. Като платиха цената за това.

Честър Бенингтън (вляво на снимката) се палеше лесно по всички въпроси, засягащи него или музиката и приятелите му, и се вбесяше от ситуацията, в която се намират групите и музикантите пред звукозаписните компании. Музикалният бизнес унищожава творческото начало у артистите, а той "като музикант е много чувствителен на тази тема". Даже бе замислил стратегия звукозаписните лейбъли да действат като компании, които желаят да инвестират или да дават заем или да са като банка. "Музикалната индустрия би била много по-добре, ако групите можеха да заемат пари за записи и после от продажбите да ги изплатят. А разпространението може да се уреди и по други пътища. И така музикантите няма да бъдат ограбвани с по 80% от лейбълите". Звучи утопично.

Като приказка за някой честен шоубизнес, който е неприемлив за действащата в момента матрица.



4988
100%
 

Юни ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930