Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Кататонични и магични Katatonia в Пловдив. Историческо

20.09.2021   Албена Цолова-Бета
Katatonia
Знаете ли кога животът е най-хубав?

Когато се чувствате добре в кожата си. Когато сте себе си... и това се усеща от околните. Когато нещата ти се случват, докато се наслаждаваш на резултатите - независимо от усилията и трудностите, които неизменно ни съпътстват в пътешествието, наречено живот.

При повечето хора това се хваща от раз. Така е при музикантите от Katatonia. Когато ги видиш на сцената, разбираш, че са родени за това. Точно поради тази причина вероятно с такава лекота те увличат, вкарват те в своето настроение и те потапят в магията си. Такива са  – истински. Точно като един Пикасо или Ван Гог минават през различни периоди, сменят стилове и вървят по свой собствен път. Днес са мрачни прог рок мелодични меланхолици (както искате ги определяйте), за чиито концерти най-често използваните прилагателни са "магически" и "вълшебен". Защото те са точно такива.

Такъв беше и концертът на групата у нас - в Пловдив на 17 септември. Той се състоя събразно ограниченията в новата заповед на здравния министър. Античният театър е с половина запълнен капацитет; публиката, както става ясно, е изцяло от адекватни отдадени почитатели; звук и светлина са топ. Отварят с "Lethean" от "Dead End Kings" (Peaceville, 2012) и избухването в публиката е като предварително филмирано в главата ти - виждаш го преди да се случва, предвкусваш го, гарнирано със сладко напрежение от очакването бандата да се появи на сцената, а после превърташ отново и отново този момент на забавен каданс... Велико усещане! Тръгват извънземни сигнали и каквото там си получава всеки индивидуално. Не е необходима дори и минута от началото на шоуто и вече сме в онова състояние на транс, за което някои само са чували, но го намират за чисто и просто пресилен израз. Ама не е.

Втора е "Longest Year" от "Night Is the New Day" (Peaceville, 2009). И тя, а и всички останали парчета в сетлиста- разходка из изданията им от 2000-та насам, са приети с - извинете за соц. израза - възторжени възгласи от феновете. Фронтменът Jonas Renkse, макар интроверт, е експресивен и пазещ вниманието на публиката, от чиято страна през цялото шоу се чуват пеене и превъзбудени викове на щастие. Той почти във всяка пауза между песните благодари и повтаря колко ни обича. По-късно след шоуто споделя и че едва ли биха могли да намерят по-красиво място, за да се завърнат отново на сцена, където да пръскат магия, докато правят това, което обичат най-много - да свирят наживо.

Настръхваш от кеф на всяко следващо обявено парче. Те са общо 20 на брой, като сетлистът е едно на ръка хитов, и второ - включва песни от новия албум "City Burials" (Peaceville, 2020), които бандата свири за пръв път пред публика на живо. Добавете и абсолютния факт, че това е единственият концерт на Katatonia за цялата 2021 година. Не са свирили на живо от 18 месеца и ето ви го специалното събитие. Това, на което сме не само свидетели, но и в което сме активни участници. Историческо шоу. А е и за отбелязване, че е едно от малкото, които се провеждат изобщо, че сме се събрали, заедно сме в нашия си балон и няма външен свят. Та, от "City Burials" са включили в репертоара синглите "The Winter Оf Our Passing", "Behind Тhe Blood", както и "Untrodden". Чувстваме се преливигировани и заради това, че ще ги чуем първи на живо, но и генерално, че от цял свят именно ние сме публиката, която вади групата от тишината, сковала повечето световни сцени.

Сред композициите "Wealth", "Day & Then The Shade", "Buildings", "Dead Letters", "Criminals" са и тези от един от най-добре приетите издания на шведите - "The Great Cold Distance" (Peaceville, 2006). Това са "Consternation", "July" и "My Twin". Последната е в биса, след май всеобщия фаворит "Old Heart Falls" от "The Fall Оf Нearts" (Peaceville, 2016). Там е и друга любима на всички - "Evidence", от "Viva Emptiness" (Peaceville, 2003). Свирят също "Sweet Nurse" и "Teargas", които са най-старата точка, до която стигат в творчеството си, до година 2001-ва с "Last Fair Deal Gone Down" (Peaceville), във времето, когато изоставиха по-тежкото звучене и грубите вокали. Повече от ясно е, че няма връщане по-назад, но и част най-старите фенове на Katatonia още от дет/дуум периода им с дебюта "Dance Оf December Souls" (No Fashion, 1993) са тук...

От състава тогава днес са основателите на формацията през 1991 година Jonas Renkse – вокали и Anders Nyström – китара и бекинг вокали. Лайн-ъпът е допълнен с Niklas Sandin – бас, присъединил се през 2009 г., Roger Öjersson – китара (от 2016 г.) и Daniel Moilanen – барабани (от 2015 г.). Roger, за когото концертът им тук през 2016 г. е бил изобщо първи с групата, също и пее в доста парчета. При това божествено. Между другото, него ще го видим отново скоро, тъй като е част от друг шведски култ - Tiamat, на които предстои гостуване в София.

Нереално е... Атмосферата на древното място им приляга така добре, емоцията свисти като тайфун между редовете, стига до сцената и пак се връща, засичана от ефирни пиро- и светлинни ефекти. Там, под колоните, са просто пет човешки същества, а излъчват такова величие, докато свирят. Мелодичен метъл с много емоция в мрачни тонове. Притегателните сили на това изкуство, поднесено по този начин в подобна обстановка са нещо, което не може да се опише с думи – трябва да се усети със собствените сетива.

И концертният запис на предишното шоу на Katatonia на същото място от септември 2016 година, но с Пловдивската филхармония, излязъл под заглавието "The Great Cold Distance Live In Bulgaria With The Orchestra Of State Opera", няма да е достатъчен, за да си го представите...

Аплодисментите са за бандата, за нас - публиката, за организаторите Blue Hills Events, за кмета и общината на града. Пожелаваме си нова среща с момчетата под тепетата с акустичен концерт като този в Лондон, излязъл на CD и DVD през 2015-та под името "Sanctitude: Live At Union Chapel", свирен през 2014 година.

Сега оставам да си доизживявам магията от петъка, докато още пари. Пари като гладките бели камъни на амфитеатъра, чиито допир не се забравя.

Както и среща като тази...

Снимка: Албена Цолова - Бета


1669
100%
 

Октомври ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031