Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Найджъл Кенеди: хладна класика и горещ джаз в Пловдив

02.09.2010   Ивайло Александров
Найджъл Кенеди

Есенният салон на изкуствата в Пловдив започна с летящ старт снощи.

В Античния театър, с гонещите се ветрове и аплодисментите на над хиляда души. И под ръководството на изключително симпатичния Найджъл Кенеди (Nigel Kennedy), поканен отново от "Арт БГ (". Начало с много настроение, разбира се.

Малко след осем е. Кметът на Пловдив - Славчо Атанасов, по традиция открива тържествата, докато зад него са заели местата си музикантите от Пловдивската филхармония и полските им колеги от бенда на британския цигулар. "А дали ще излезе отново с тениска на "Астън Вила"? А чорапите му пак ли ще са различни?", шушукат с интерес около мен разни културтрегери. Чорапите, извинявам се, не виждам. Но рошавият маестро излиза облечен в черно... докато колоните и стените на древното съоръжение са окъпани в бледосиньо и бордо. Фенщината е фенщина, а Найджъл е прословут и с нея. Поздравява весело и открива вечерта с нежно минорно соло от Йохан Себастиан Бах, "един гений, дами и господа". Вечерта се потапя в мекия звук на безценния "Страдивариус" на цигуларя и играта на лъка по струните и мелодията изпълват амфитеатъра, пренасяйки публиката в съвсем различна епоха.

След самостоятелното начало, музикантите зад Кенеди ни потапят в "Концерт за цигулка в ла минор" на великия композитор, която се разлива топло над седалките и забравяме за хладния септемврийски вятър. За топлината на госта и комфорта на скъпоценната цигулка се грижи на пълни обороти зачервеният реотан на малка печка и голяма чаша черен чай, от която той често посръбва. След комплименти към млади дами в публиката, Найджъл кани до себе си елегантната цигуларка Кора Винъс Лани, с която до края на първата част си делят водещите сола. Галантно-комичното поведение на главния ни герой придава чудесна свежест в етикетната строгост на класически концерт. Подвиквания, поздрави с почукване на юмруци с цигуларя вдясно от Найджъл, подскоци и поклащания, кратко вмъкване на Вивалди при Бах, разведряват атмосферата и предизвикват искрени усмивки и адмирации. И защо да не представим Томаш Гжегорски на духовите инструменти, въпреки че ще се включи в концерта едва във втората му част? Веселба!

Първото действие завършва с вот. "Кое обичате повече - МакДоналдс или KFC?". Преброяването сочи убедителна победа за "шибаното пиле", за ужас на пуританите и силен смях сред трибуните. И отново гласуваме за последното действие. Разбира се, че го предпочитаме забързано!

Истински забавно обаче става след антракта. Барокът отстъпва място на истинска джазова жега. "Cottontale" изпраща горещи луизиански вълни през скамейките и краката неусетно тактуват под ритъма на Елингтън. Вече не сме през септември на открито, а в бар по време на сухия режим. Сух режим ли? "Следва моя любима песен - "Prelude To A Kiss", почти толкова любима, колкото "Prelude to a Beer", хили се Найджъл, докато размахва отворена бутилка. "Наздраве", подвиква и някой в публиката. Става още по-задушевно и приятно. На сцената за "Dusk" отново излиза Кора Лани и топлината в музиката, изплувала от трийсетте, се покачва с няколко промила, разреждана дискретно от хладния полъх на клавесина. Шегите също не спират. На китарата не е Дъг Бойл, а... Дъстин Хофман. Русата арфистка Виктория Хенсли няколко пъти е представена като "Тори Еймъс". Друг е въпросът, че самият Кенеди напомня на Тим Робинс.

Постепенно динамичният диалог между цигулка (вече електрическа), китара и маримба в "Inner Jam", се пренася в петдесетте и "Come Sunday" на Махалия Джексън. После отново Дюк Елингтън и страхотно барабанно соло в началото на "Diminuendo & Crescendo In Blue", преди "синята" мелодия да ни отнесе на дълго пътуване към края на спектакъла и бурните овации при "Йовано, Йованке". Изобщо, ексцентричността, доколкото можем да наречем така желанието на един човек, макар и музикант от подобна величина, да се забавлява, да спи до късно, да обикаля заведения, в търсене на автентична българска кухня, кросове през града и веселене по сцената, придават изключително приятен и непринуден нюанс на иначе прекрасното му музикално шоу.

Така че, усили звука на оркестъра и ми подай една бира в ла минор!

 



2876
95%
 

Юни ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930