Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Йоаким Броден (Сабатон): Хеви метълът може без поредните убийци на дракони

Бояна Атанасова
Как да не се възползваш от златната възможност да видиш на едно място страхотни музиканти от групи като Хамърфол, Сабатон и Блъдбаунд и да не си поговориш с тях, минути преди първия им концерт в София?!

Чудесно разположение на обстоятелствата (благодарение на "ABV Pro"!) и на лице е съдържанието на един кратък, но интересен разговор с фронтмена на Сабатон (Sabaton) - Йоаким Броден, и снажния, но доста притеснителен симпатяга на барабаните - Даниел Мълбек:




Здравейте! Кога пристигнахте и как се чувствате в България?


Даниел Мълбек
: Пристигнахме тази сутрин и се чувстваме чудесно. Не сме изморени, навън грее слънце, всичко е прекрасно.

Имате ли определени очаквания, когато пристигате за концерт в дадена държава за първи път?


Йоаким Броден
: Всъщност не. Знам, че съм се събудил тази сутрин, греело е слънце и всички са добре. Очакваме много хора да дойдат на концерта тази вечер и затова ще се раздадем на 100%.   

Знаете ли нещо за българските си фенове?

Йоаким: О, да! Имаше едни много луди хора, които дойдоха да ни видят, когато свирихме в Солун. Подариха ни едно домашно приготвено питие, което беше много силно (ракия, бел.ред.)...

Хареса ли ви?

Йоаким: Не си спомням, хаха! Напих се ужасно с него.

Как върви турнето до сега? Колко шоута минаха и къде си прекарахте най-добре?
 
Даниел: О, може би вече минаха около 30 концерта. Навсякъде е чудесно, във всяка страна си прекарваме супер. Преди два дни беше направо фантастично.

Йоаким: Да, доволни сме, нямаме проблеми. Навсякъде ни приемат добре, но мисля, че в Източна Европа феновете са малко по-отдадени и готини. Има страни като Белгия и някои места в Западна Европа, където също е много приятно, но тук хората са по-луди и по-отдадени - хеви метъл почитателите в частност. В Холандия беше супер, в Загреб направо чудесно... надяваме се и тази вечер да е добре.  

Даниел: В по-северните и западни части на континента също ни харесват, радват се, но рядко показват емоциите си. Когато концертите ни са в средата на седмицата, всички фенове стоят и просто ни гледат, мълчат си и почти не реагират на музиката. Не се раздават и не куфеят толкова.
 
Даниел от Сабатон (Даниел Мълбек)
 
Изненада ли ви страхотния прием от страна на фенове и критика на дебюта ви?

Йоаким: Да, беше много приятно. Ние бяхме просто една малка шведска банда, а изведнъж всичко стана толкова голямо. Получи се нещо като ефекта на снежната топка - нещата ставаха все по-големи и по-големи с течение на времето. От "Attero Dominatus" (2006) всичко се завъртя и потръгна много добре. Ние сме може би една от "най-неистинските" банди, хехе. Свирим тежка музика, пеем за убийства и войни, а на сцената се хилим и се радваме. Но ние просто сме такива. Малко е странно, но е забавно.   

Какъв е вашият стил всъщност? Как можем да го опишем на незапознат музикален фен?

Даниел: О, това е доста трудно. Стилът ни е доста тежък, но в същото време имаме доста странични влияния... Хм, наистина ми е трудно да го опиша...

Йоаким: Ние правим прочит на класическия хеви метъл, но с много рок-ен-рол влияния и подобни щуротии.

Пеете за войни, за исторически събития и кръвопролития. Каква е основната причина да се насочите към подобна тематика?

Йоаким: Предпочитам да пеем за подобни неща, които са реални и които хората могат лесно да припознаят. Обичам историята и ми харесва да разказвам за войни и истински исторически събития, вместо да си измислям някакви неща. Има достатъчно реални събития, за които си заслужава да се пее. Не мисля, че хеви метълът се нуждае от поредната банда, която убива дракони, пие бира и прави секс. Има достатъчно групи, които го правят. Реалността е толкова интересна - защо да се обръщаме към фантастиката тогава?!   

Образованието ви има ли нещо общо с историческите науки?

Йоаким: Учителят ми по история би казал "не", хаха. Всъщност никой в групата не се е занимавал сериозно с тези неща. Събрали сме се всякакви типове - от специалисти по електроника до икономисти...

Навличали ли сте си проблеми заради текстовете на песните си?

Йоаким: Е, във всяка страна се срещат и такива хора, но не сме имали сериозни проблеми. Най-важното, което трябва да се знае за Сабатон, е, че не сме политическа група. Не се опитваме да пропагандираме и да казваме на хората как да мислят. Разказваме истории, а за да станат тези истории интересни, трябва да застанеш от гледната точка на войниците. В един случай пеем от гледната точка на руски войник от Сталинград, например, в следващия виждаме нещата от страна на американските военни, на немските, на френските дори. Понякога хората не разбират какво имаме предвид и ни се обиждат. В Аржентина приемат странно парчето ни "Back In Control", което е за войната за Фолкландските острови. Ние пеем от гледна точка на английските войници и затова получаваме доста негативни коментари от аржентинци. Някои хора просто не разбират, че ние си избираме някаква гледна точка. Така се получават и недоразуменията.       

Представяте ли си да изоставите войните като основна тема и да се захванете с други неща?

Йоаким: О, не мисля, че това ще стане скоро. Войната си е запазена марка на Сабатон. В същото време не смятам, че абсолютно всичките ни албуми ще продължат да бъдат пълни с песни за нея. Стараем се да не се повтаряме и мисля, че е възможно, но е доста трудно. Хубаво е, че сме шестима души, които си помагаме при избора на парчета, които да включим в новите си албуми. Аз съм основният композитор и най-често попадам в моменти на повторение, но край себе си имам хора, които ми обръщат внимание на това и всичко се оправя.
 
С Йоаким от Сабатон (Йоаким Броден и Бояна Атанасова)
 
Планирате ли нов албум и кога можем да го очакваме?

Йоаким: Планът е да го запишем някъде към ноември, така че най-вероятно ще се появи през пролетта на 2010. Вече имаме няколко готови парчета даже. Ще е забавно отново.

Колко важни за вас са групите, с които пътувате заедно на едно турне?

Даниел: О, много е важно. Радваме се, че сме заедно с Хамърфол този път, защото имаме почти едни и същи почитатели. Нямаше да е така, ако свирим с Дарк Фюнеръл, хехе. И с двете банди, с които сега пътуваме, се съчетваме чудесно. Блъдбаунд са страхотна млада група, която тепърва ще показва на какво е способна.    

Важна ли е за вас връзката с феновете ви - да се виждате с тях, да си говорите, да им отговаряте на въпросите и съобщенията в Интернет?

Йоаким: Най-важната част от вечерта е след самото шоу. Винаги се опитваме да отделяме време на почитателите ни. Отиваме на щанда с мърчъндайз и даваме автографи, говорим си с хората. Забавно е, но не винаги е възможно да сме насреща. Опитвам се да си почивам повече, когато усещам, че се разболявам и не искам да заразявам и феновете си. Не обичам и да се надвиквам с тях, когато има много силна музика. Хубаво е, че сега ще можем да се видим с хората преди самото шоу. Преди два дни, в Загреб, между 8 и 10 човека от местния фенклуб ни заведоха на бар, поговорихме си, беше чудесно.   

Имало ли е недоволни фенове след ваш концерт?

Йоаким: Слава богу, никога! Недоволни могат да бъдат само хората от екипа ни. Те са ни гледали десетки, стотици пъти даже. Знаят как трябва да изглеждаме на сцената и кога всичко е наред, затова и усещат, когато се дъним. Казват ни къде сме сбъркали и че всъщност не всичко е било перфектно и това е чудесно. Но като цяло никога не сме получавали лоша реакция след концерт. Е, винаги има недоволни, че не сме изсвирили едно или друго парче, но няма как да изсвирим всичко. Ето сега, например, сме три групи и имаме само 45 минути за нашия сет. Нормално е някои парчета да отпаднат, за сметка на други. Жалко е, но за сега можем да си позволим толкова. Почти всяка вечер имаме само 45 минути и накрая винаги си казваме, че би било чудесно да свирим поне още един час, че е трябвало да направим още някоя песен.  
 

Юни ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930