Нгуен Ли в София: Приказка за Хендрикс без край

Ако Джими Хендрикс беше жив, със сигурност щеше да се заинтригува от интерпретациите, които знайни и незнайни музиканти по света правят на творчеството му. Много от тях със сигурност не бих искала да чува, но тази на френския гражданин от виетнамски произход - Нгуен Ли (Nguyen Le), определено би попаднала в списъка "Препоръчано".

В прохладната петъчна вечер на 12 юни се убедих в едно - този дребничък и на пръв поглед доста скромен китарист и групата му - Линли Март, Франсис Ласус и Кати Реноар, обичат гуруто Хендрикс и правят истински трибют по изключителен начин - интелигентно, с вкус, много разчупено и ненатрапчиво. Пълната и препълна програма на тазгодишното издание на фестивала "Джаз Плюс" ни срещна с Нгуен и тези симпатични музиканти, подвизаващи се в последно време  с него, в столичната зала "България".

Едва около 200 души бяха заели местата си в попромененото за случая концертно пространство, а музикалната разходка започна дори по-рано от очакваното - десетина минути преди двайстия час. Сцената - семпла, а музикантите усмихнати и позитивно посрещнати, захванаха актуалния си сетлист с няколко авторски композиции, които само загатваха какво ни предстои в следващия час и половина. Нгуен е основата, лидерът в тази формация, човекът с Китарата (която не смени по време на цялото шоу!), който не се пъчи и не позира, а е наравно с колегите си в единен състав. Мелодиите са приятно джазирани, настроението постепенно се покачва, а на вокалите кръшната Кати Реноар се справя направо чудесно със задачата да ни представи привлеклите я напоследък български фолклорни мотиви. С изненада установявам - аз и мнозинството от обкръжението ми, че народната ни музика сполучливо прокарва шарената шевица на мелодиите си през почти всички стилови ограничения.

Да, да не забравяме за какво основно сме се събрали. Дойде време и за The Jimi Hendrix Project - частта, в която тези страхотни музиканти отдадоха почит на големия си учител. Преходът стана плавен, почти не усетих кога китарата стана с няколко идеи по-тежка, но, да си призная, тръпката бе доста различна. Семпли на афро ритми, напеви, шумът на джунглата преди буря - тези звуци дообогатиха, уркасиха с причудливи багри класически парчета, кое от кое по-популярно, кое от кое по-Емблема - "Purple Haze", "Voodoo Child", "Hey Joe", "Catfish Blues", "Burning Of The Midnight"...

Ммммда - някой не се посвени да запали от "свещените листа" дори в зала "България". Осанна или разпни го?! А пред нас, на сцената, танците вече са горещи. Публиката, ние, аз - откликваме по-така, по-тропащо, по-пляскащо, по-вудуу... Магия!

Статичен Нгуен, обкръжен от луди глави - шашав испанец за барабанист, "болен" чернокож, с оранжеви панталони, на овехтял, но толкова "мега-гига-куул" бас, и къдрокоса стихия на вокалите (които, признавам, не блестяха особено).  

И бис. За който направо не ми се говори.

Епизод от сериала "Джаз Плюс". Един от най-хубавите. Трябваше да го гледате! Няма повторение!Снимки от концерта на Нгуен Ли и групата му.