Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Аз съм Ози!

08.11.2010   MySound.bg
Аз съм Ози
Станете!

Шапки долу! Влиза Бащата на тежкия рок! ...

Каквото и да се каже за Ози Озбърн (Ozzy Osborne), все ще бъде вярно. Както е за любовта и глупостта. От жабешките подскоци и квиченето му до неговата чаровна усмивка и нефокусиран поглед, думата е "присъствие". Този човек продължава да вълнува поколенията, да бъде критикуван, хулен, сниман, слушан и разпитван. Винаги обаче те дразни как привлича вниманието върху себе си. Иде ти да го цапардосаш, когато нахъсва публиката по време на солата на Тони Айоми. Защото Блек Сабат (Black Sabbath) са цяло от четири индивидуалности. И все пак, в албумите им без Ози почти няма затрогващи до сълзи песни, няма я онази особена витаеща магия, въпреки безспорната мощ. Дали това го прави велик, дали странностите му, дали лудостта му? Може би отговорът се крие в неговите думи...

417 страници. Искрено и лично - от самия него.

"Аз съм Ози" е книга, в която иконичният рокаджия разказва живота си от 1 л. единствено число.

Творбата, написана в съавторство с Крис Еърс, се появи на литературния пазар у нас в каталога на издателство "Еднорог" наскоро.    

Фронтменът на приетите в "Залата на славата на рок-ен-рола" Блек Сабат, артист със звезда в Алеята на славата, с албуми, продавани в тиражи, надхвърлящи стотици милиони, доверява действително забележителната история на живота си откровено, без самовлюбеност и с прекрасно чувство за хумор. Разказът му буди удивление, а понякога и искрен смях. "Аз съм Ози" е книга, адресирана далеч не само до почитателите на Блек Сабат и хард рока, но и до представителите на всички поколения – и младите, и по-възрастните, чиито спомени ще ги върнат към рок сцената на Англия, от славата на шейсетте години, та чак до наши дни.

Дори спомените за най-тежките периоди от живота му, белязани от наркотика и алкохола, не звучат отблъскващо, а по-скоро ни карат да се замислим. Момчето от работнически квартал на Бирмингам, издигнало се до върха, опознало и обратните страни на бляскавия живот на звезда, говори искрено и за мъчителните си преживявания като работник в кланица, и за безумното опиянение по пътя към върха. Може би учудващ, но напълно искрен е начинът, по който Ози Озбърн, чието присъствие в света на рока е до голяма степен демонизирано, говори за любовта, семейството и приятелството, за истинските ценности, които е успял да отсее през изминалите години.

"Баща ми винаги казваше, че някой ден ще направя нещо голямо. "Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн - казваше ми той, след като беше ударил няколко бири - Или ще направиш нещо изключително, или ще влезеш в затвора. И прав се оказа моят старец. Влязох в затвора преди осемнайсетия си рожден ден", пише Озбърн.

"Когато бях малък, ако ме сложехте до другите деца от улицата и ме попитахте кой от нас ще доживее до 2009, кой от нас ще има пет деца и четирима внуци и къщи в Бъкингамшър и Калифорния, никога не бих заложил на себе си. И все пак, ето ме сега, готов да разкажа своята история, със свои думи, за първи път.  Всеки ден от живота ми е бил събитие. Приемах убийствени съчетания от алкохол и наркотици в продължение на трийсет години. Оцелях, след като ме блъсна самолет, оцелях след смъртоносни свръхдози дрога и венерически заболявания. Срещу мен е повдигано обвинение в опит за убийство. Голяма част от историята ми няма да звучи приятно. Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Озбърн, хлапето от работническия квартал, което напусна работата си във фабриката и реши да го удари на купон", разказва рокаджията.

"Посвещавам тази книга на всичките си фенове. Благодарение на вас водих такъв забавен живот. Благодаря ви от сърце. Бог да благослови всички ви", не крие вокалистът.

"И утре да умра, ще съм взел от живота повече, отколкото ми се полага. Единственото, за което се моля е, ако свърша в кома в някоя болница, моля ви, изключете системите. Но се съмнявам, че ще стане така. Като се познавам, ще си отида по някой тъп начин. Ще се спъна на прага и ще си счупя врата. Или ще се задавя с бонбон за гърло. Или някоя птица ще ме наака и ще ми предаде странен вирус от друга планета. Вижте какво стана с бъгито: десетилетия вземах смъртоносни комбинации от алкохол и наркотици, но едва не умрях, докато минавах с бъгито си през дупка с две мили в час в градината си. Не ме разбирайте погрешно – не се тревожа за такива неща всеки ден. Вярвам, че всичко в живота е предначертано. Каквото и да се случи, нищо не можеш да направиш. Трябва да го преживееш", споделя още Ози, който отново е на върха с последния си солов албум "Scream".

Чудесният превод е на Мариана Димитрова.

Получаваш "Аз съм Ози" с 30 % отстъпка от цената (25 лв.) на www.ednorog.com


*********

ЗАПИСКИ НА ПАЦИЕНТА

ХИДЪН ХИЛС, КАЛИФОРНИЯ, 2009

- Е, господин Озбърн, ще ви задам въпрос – каза докторът. – Вземали ли сте някога улични наркотици?
Това беше новият лекар, при когото отидох, когато реших да се изчистя. Бях прекарал почти 40 години, тъпчейки се с хапчета и алкохол, тъй че ми се видя добра идея да разбера какви щети съм си нанесъл.
- Ами – казах му аз, прокашляйки се, - веднъж пуших малко трева.
- И това ли е?
- Да, това е.
Лекарят продължи да ме разпитва и да проверява бележките си. После спря и попита:
- Сигурен ли сте?
- Е – казах аз, пак прокашляйки се, - взимал съм и малко спийд. Преди много време.
- Значи само тревата и малко спийд?
- В общи линии, да.
Докторът продължи да прави каквото си правеше, но след известно време отново спря.
- Абсолютно ли сте сигурен, че са само тревата и спийда?
- Предполагам, че съм хапнал и малко пудра захар навремето – казах. Едва бях почнал да загрявам.
- Значи трева, спийд и… малко кокаин?
- В общи линии, да.
- Сигурен ли сте?
- Аха.
- Искам да бъда абсолют…
- Хероинът брои ли се?
- Да, брои се.
- О! И хероин. Един-два пъти.
- Сигурен ли сте, че е било само един-два пъти?
- Да. Много скапан наркотик. Опитвали ли сте?
- Не.
- Прекалено много се повръща, за да ми е по вкуса.
- Да, гаденето може да е силно.
- Това си е загуба на алкохол.
- Добре – отсече докторът, - стига вече. Има ли наркотици, които не сте употребявали, господин Озбърн?
Мълчание.
- Господин Озбърн?
- Не знам такива.
Ново мълчание.
Най-накрая лекарят каза.
- Ами алкохол? Споменахте, че пиете? Колко единици на ден?
- Около четири. Горе-долу.
- Бихте ли уточнили?
- Бутилки „Хенеси”. Но зависи.
- От какво?
- Колко дълго ще съм в несвяст между тях.
- И само това ли е?
- Нали бирата не се брои?
Докторът поклати глава, въздъхна дълбоко и започна да търка очи. Приличаше на човек, който иска да се прибере у дома. После попита.
- Пушите ли, господин Озбърн?
- От време на време.
- Каква изненада! Колко на ден?
- Около 30.
- Каква марка цигари?
- Пури. Цигарите не ги броя.
Докторът пребледня. После каза:
- И от колко време живеете на този режим?
- Коя година сме? – попитах го.
- 2004.
- Около четирийсет години.
- Има ли нещо в медицинската ви история, което трябва да знам? – попита докторът.
- Ами – казах аз, - веднъж ме блъсна самолет – донякъде де. И си счупих врата на бъги. После умрях два пъти по време на комата. Имах СПИН за 24 часа. И мислех, че имам множествена склероза, но се оказа паркинсъноподобен синдром. И веднъж си счупих тиквата. И няколко пъти съм карал гонорея. И един или два припадъка, както когато взех кодеин в Ню Йорк или когато изнасилих сам себе си в Германия. Това е, освен ако не броите злоупотребата с лекарства, които се получават само срещу рецепта.
Докторът кимна.
После се изкашля, разхлаби вратовръзката си и каза:
- Имам един последен въпрос към вас, господин Озбърн.
- Казвай, док.
- Защо сте още жив?


7764
100%
 

Юни ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930