Amsterdam Dance Event славно развя фестивалния си флаг за 16 път

Амстердам Денс Ивент (Amsterdam Dance Event) (ADE) завърши, но ехото му отеква вече цяла седмица.

Разбира се, когато нещо трудно заглъхва, значи е имало какво да се чуе и види. Така и беше...

Шестнайстият ADE беше най–успешен от всички досега. Погледната в цифри, фиестата изглежда рекордно: над 140 000 посетители от 62 различни страни. 800 артисти, представящи различните стилове на електронната музика, между които имената на Давид Гета (David Guetta), Армин ван Бюрен (Armin van Buuren), Afrojack, Frankie Knuckles, Ferry Corsten, Joris Voorn, Carl Cox, Groove Armada, Dave Clarke, Modeselektor, Martyn, Chris Liebing, David Morales, Sander van Doorn, Goldie, Hudson Mohawke, Roger Sanchez, Ричи Хоутин (Richie Hawtin) и много други, които се вихриха в 52 различни клуба на "безумния" Амстердам. Събирайки разноликите фенове на електронния саунд над 220 различни партита. Сред журналистите, посетили събитието, имаше повече български колеги от предишни години.

MySound.bg, разбира се, също бе на фронта.

Впечатляващо: из цялата денс столица се вееха големите черно- жълти флагове на фестивала, които създаваха впечатлението за предстоящ, величествен електронен поход. За първа година обаче събитието бе така щедро отразен от местната национална телевизия. Особено коментрин бе фактът, че денс церемонията на DJ Mag Top 100 за N 1 диджей на планетата беше тактично открадната и закарана - подобно похитена принцеса, в кралската столицата на Холандия, където бе коронясан открилият Америка с музиката си - Давид Гета (на снимката).

Организаторите наричаха ивента най–влиятелната музикална конференция в света и макар човек отначало да се съмнява, присъства ли на четирите дни от нея, вече е дълбоко убеден в това.

Както съм казвал и преди, събитието страшно добре организирано - и като конференция, и като партита. Толкова лесно е да се доближиш, да чуеш и поговориш с големите световни звезди и продуценти. Да отнесеш ноу-хау у дома си, колкото и от далече да идваш. А после е също така лесно и яко да танцуваш на ритмите на същите тези световни и големи, когато спрат да говорят и започнат да пускат музиката си.
 
Защото една от целите и идеите на подобни изумителни фестивали, които се правят по света, е да се изучи и разбере как би могло да се повдигне качеството на забавление сред масите. Звучи просто, нали?


Присъствайки на това грандиозно замислено и реализирано събитие вече трета година, се питам: възможно ли е то в България!? Особено със спомените от наскоро повелото се поредно издание на SeeMe. И си отговарям! Голяма хапка е! Но не е невъзможно. Нищо че продуценти у нас няма, че артистите ни са лишени от фантазия и не вършат работата си от сърце. Че много хора гледат как да глътнат първо парите, а после всичко останало... Възможно е. След като двама-трима, до четирима души (мога да ви кажа имената им, но защо да паля обора?) си отидат от местата, които заемат, и на тяхно място дойдат нови, избрани с музикален референдум. Възможно е, когато българските творци на музика отърсят прашните си кожухчета и се сетят, че музикалните мечки си падат само по крехка рибка.

Или ако ние самите не сме в състояние, да разрешим чужденците да ни направят купона и конфренциите, без да им се месим. Както сърбите дадоха Exit на англичаните и те го направиха световен. Възможно е! За начало да сме просто домакини, например! И не да говорим, а да поканим хората и само да слушаме и слушаме... Вярно, имаме си Sofia Dance Week, но ни е необходимо и нещо всеобщо и ведро – Sofia Dance Event… Bulgaria Culture Years или Golden Years… Заслужава си да се помисли сериозно по въпроса.

Защото - не ви ли се струва, че времето на безкултурна агония се разтегна твърде много!?