Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Каварна Рок Фест 2010 завърши високодецибелно

27.07.2010   Албена Цолова-Бета
Войвод

Последният - трети ден от фиестата до морето (25 юли) като че ли е най-горещ, а събитието - отгоре на всичко!, стартира изненадващо по-рано от обявеното.

Войвод

Първата банда Войвод (Voivod) е истински шамар за консервативно настроените и залитащите по комерса метъли. Но има и от другите -  ние сме едни от тях!. Смазани от горещината, но стоически понасящи я напук, сме се вторачили в "разказвача" на текстове Снейк (Snake) - (Denis Bélanger). Това е неизменният, а вероятно вероятно и незаменяемият вокалист на определяните като траш/прогресив авангардисти от Канада. Не съм от най-отявлените фенове на групата, но още след началото с "Voivod" (от дебюта "War And Pain") съм омагьосана. Блеки се чупи на баса като акробат и създава илюзията, че тялото му се извива от откоса на дебелите струни. Още по-артистичен е Снейк, чието същество е изцяло подвластно на ритъма. Но вместо да хвърлям накакви си имена, я по-добре да представя състава, в който са в момента, и рият на сцената. Blacky (Jean-Yves Thériault) се е върнал на баса след 17-годишно остъствие, тук е Away (Michel Langevin) – барабани, който е член на бандата от създаването ѝ през 1982 година, а "най-пресен" в групата е китаристът Daniel Mongrain. Скрит зад огромна руса грива, той също е техничар, как иначе! Набарали са го през 2008, за да се вмести в графика им между Криптопси (Criptopsy), Алкохолика (Alcoholica) и т.н. и преподавателската му дейност по джаз и поп китара в колеж…  Той е на мястото, доколкото може да се каже така, на покойния Пиги (Piggy) (Denis D'Amour) Въпреки загубата на ценния им (и като колега) приятел през 2004, те задържат нивото на бандата. Богата на теми и смяна на темпото, "Global Warning" от наскоро излезлия "Infini" звучи зашеметяващо на живо. Същото е с "The Unknown Knows", "The Prow" и "Nothingface", за която Снейк ни изпитваше дали я познаваме. А дали сме чували изобщо за "Nothingface"? Има и такива, които не са, разбира се, и фронтменът е много прав, когато разсъждава над феномена време ("Някои от вас дори не са били родени, когато е излязъл този албум!"), като представя песен от албума "Кilling Тechnology", издаден мнооого, много отдавна, през 1987. Вероятно има предвид, че разбира защо някои може и да не са ги открили като банда навремето. Вероятно затова от този албум свирят и "Overreaction".

Ясно е, че не могат да се харесат на всички едно на ръка, а и още повече, че подходите им на композиране и откачените аранжименти не са предназначени за масовия вкус. Такава една сложна, завъртяна и нестандартна музика като тяхната, както най-общо трябва да я наречем, може би би се приела по-добре в по-друга часова схема и като плейлист за деня. Независимо от краткия сет, наложен от самия фестивален формат, смелата четворка не само стопля сърцата на дай хард феновете си, но и печели нови. На няколко пъти Блеки превзема колоната. След последното от тях - „Аstronomy Domine” (кавър на Пинк Флойд (Pink Floyd), той прави това, което Йоне от Корпиклаани за малко не стори предишния ден – скача в публиката и се оставя върху вълните от ръцете на феновете.

Много се надяваме и Войвод да са на мнение, че дългото пътешествие от най-европейския район в Канада - Квебек, до най-метълското за 3 дена градче - Каварна, в България, си е струвало. Истински и скромни- ето такива са войводците. Малко по-късно успявам да изразя задоволството си от представянето им с едно здраво ръкостискане със Снейк и останалите, като си мисля какво ли им е в главата на тези нечовеци, чиито мозъци гъмжат от огънати в сложна икебана петолиния…

Праймъл Фиър

Какъв контраст само – от Войвод към Праймъл Фиър (Primal Fear)! От непринуденост до чупи стойки. Доминиращата мощна фигура на вокала Ралф Шипърс (Ralf Scheepers) на немските пауър/хеви метъли, бе сред кандидатите за заместник на Роб Халфорд, когато той с напускането си оваканти мястото зад тежкия микрофон на славната банда Джудас Прийст (Judas Priest). И действително, Ралф що-годе го докарва до Роб по няколко параграфа: глас, прическа и… ъ-ъ-ъ-ъ... ами... третото ми е на върха на езика, но да кажем, че сега точно не се сещам.

Първия път, когато ги гледах на живо обаче, беше на сцена 3X2 метра в клуб за стотина човека, а освен това имаха в дискографията си само едноименния "Primal Fear" (1998), "Jaws Of Death" (1999) и "Nuclear Fire" (2001), все пак беше 2001. В Атина разбрах за пристрастията на Шипърс към гръцките фитнес зали и "приятелченцето" му, заради което посещава често-често съседите ни. И така, впечатлена от "Nuclear Fire" и концерта тогава, си помислих, че може и да стана фен. Но, уви, след това издание нямах интерес към дейността им. Извинете, но "Metal Is Forever" ми звучи много по менъуорски. Другият кофти момент е когато някой те облъчва с надменност от сцената. В случая ще посоча мистър Грешника - Мати Синър (Mat Sinner) (истинско име Mathias Lasch). Безславно разделил се с доброто си работно място в Nuclear Blast и неусетно натрупал години, докато бандата му Праймъл Фиър получи така желаната слава, след като това не се случи с проекта му Синър (Sinner), типичният шваб вири нос зад баса, докато му се предоставя някоя и друга вокална партия. Но това си е моето мнение, разбира се. На стадиона е пълно с хора, които вярват на бандата и стискат юмрук докато врещят заедно с Ралфи. Най-шумни са на "Six Times Dead (16.6)" от актуалния диск, която песен си има и видео, и стройна заучена схема за дуел с китарите на сцената и прочее.

Анайълейтър

Колеги вилнеят на "ложите" вдясно от сцената с хедбенг и завидно високи крясъци Слейъъъъъъъъъър. Забава. Яка компания, много споделени бири и надежди за нови срещи. От същият този тип, на какъвто се радваме сега. Анайълейтър (Annihilator) са на сцената. А това означава Jeff Waters плюс музиканти, даващи му възможност технически да осъществи признатите си за гениални проекти. Слага начало с "The Box", където изземва и вокалните функции от Dave Padden (китари и глас). Тълпата пред сцената се съдира, нощта вече е постлала своя мистичен воал над града и сцената изгрява с пълните си мащаби, светлините се засичат шеметно, а Jeff Waters владее стегнато и уверено както китарата, така и публиката. Държанието му и маниерът му на свирене като цяло са премерени и без излишни надувки. Разбирачите анализират свиренето на живо на гранда в "Plasma Zombies", "Ambush", "The Trend", "Clown Parade", "Ultra-Motion", други просто пийват бира, махат леко глава и вече чакат Аксепт (Accept). След час и малко сет, който включва и класиките "King Of The Kill" и "Set The World On Fire", на сцената изплува някаква голяма сянка. Да, това е Шмир. Излиза за вокален съпорт за последната песен на - "Alison Hell". Изпълнението се получава добре, истеричните високи писъци  - типични по шмировски, пасват чудесно за припева "Aaaaaaaaalice in Hell". А от друга страна, това му участие и на тази трета вечер, е едно добро „извинение” за удължения му престой в България. Реалната причина вероятно е морето…  морето и още нещо, чието име е женско. Но клюките настрана. Мераците на голяма част от чернодрешковците, дошли на "Каварна Рок Фест" 2010 да видят високооценяваните Анайълейтър и по-специално виртуоза - Jeff Waters, са задоволени на шест. Че получават и бонус – много снимки, автографи и интервюта.

Хвърлете един поглед на DVD "Live Аt Masters Оf Rock" (2008), заснето на големия чешки фестивал, за да добиете малка представа колко голяма е обичта на българския фен към групата.

Сред първите редове и сега се вее гордо българското знаме…



2070
88.89%
 

Май ´21


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31