Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Неземната Йълдъз Ибрахимова слезе в центъра на Банско


Неземната Йълдъз Ибрахимова слезе в центъра на Банско

3984

Бианка Моралес с биг бенда на БНР. Джазът като стандарт

Може се води финландка, но афро-кубинската кръв е избила върху нослето на Бианка Моралес (Bianca Morales) още първата вечер.

100-200 грама водка обаче само отвързват езика – за добро. Като да признае, че за нея джазът е замрял в началото на 70-е. „Защото няма истински суинг днес”.Твърде смело изказване за певица, която ще обяви на пресконференция утре, че възнамерява да заложи на „модерните” авторски пиеси. Вероятно именно това я направи още симпатична в моите очи. Когато ти намигне през слънчевата мъгла в погледа си с анонс, че ще те отведе “Where The Jazz Is Hot”, трябва да я схванеш абсолютно буквално. Отивате в „Най клуб”, хотел „Флоримонт”. Още по-вероятно - в бара на „Бъндера”, където дробят Ангел Заберски и Ко., а публиката около сцената така е оплела тела и души, че атмосферата възвира оттатък градусите на какъвто и да е термометър. Митко Шанов оре на контра с баса, посявайки полезни мисли за безполезни чувства.       

На Бианка Моралес се пада честта да отвори първата (реална) вечер на традиционното събитие, чийто старт е именно на 8 август всяка година. Тя ще се изяви в съпровод на биг бенда на БНР, дирижиран от маестро Янко Миладинов. Ясно – стандарти предимно. Но не само, обявява дамата пред медиите, като разсъждава фино върху шанса да представи авторски парчета от албума си “When In Rome” (2007). Те ще са основен приоритет в програмата й,  записва чинно в тефтера си някакъв колега до мен. Хлъц!... основен (леко ми се завива свят) приоритет, няма що? Приоритет означава първа по важност задача, така поне са ме учили преподавателите ми в Класическата гимназия. (Фен до гроб съм на някой, който използва словосъчетание от рода на „хемендекс с шунка” например. А какво ще кажете за реалната действителност? )

Та, Бинка пя сърцато и кавъри, и авторски пиеси, а нашият оркестър осигури на гласа й страхотна саунд почва, за да цъфне. Че и да върже. Вокалистката успя да погъделичка мозъка ми с приятен прочит на класиката "Lady Is A Tramp", а сенса – с "Cheek To Cheek" заради безкрайното удоволствие, с което се представи пред родните меломани (за втори път, преди това – в Русе). Лично аз бях особено възрадван на няколко авторските пиеси - написани от нея и Мериън Партанен (тя също присъства на феста) - "Casanova", "Flower Market" и "Via Veneto". Към последното Бианка деликатно закачи и основната тема (приоритетно) от “Our Party” – лицеприятно реге, с което спечели конкурса на финландския канал MTV 3 през 1984.

Антонио Флинта квартет! Пианото

Италианската джаз сцена е страхотно богата и развита, при това не е от вчера. Момчетата на Антонио Флинта (Antonio Flinta) защитиха (от-до) авторитета на Ботуша, който успешно мери ръст както със световните традиционните образци, така по авангардизъм. Пианистът и неговият бенд показаха завидни познания от фюжъна в началото на 80-е (твърде модерен тогава); пребродиха (с три крачки) саунда на пост-бопа, закачайки малко от акустичния мисисипски вятър; завихриха няколко бързи и динамични композиции с фънкаж, каквито доминираха в чартовете за джаз през края на 90-е; стигнаха и до онова, което лично аз наричам сух таратор – леко снобско и много модерно звузоизвличане... Но обагриха всяка хармония с чудесен импровизационен привкус. В главната роля: пианото!
    
Браво! Като всяко истинско (и добре помислено) събитие, и това е решено във възходяща градация. Издигат я самите артисти. Стъпка по стъпка. И тон след тон. В много добра сценична форма.

Йълдъз Ибрахимова – цигански блус на 4 октави. Музиката на свободния дух

Йълдъз: прима (в най-буквалния смисъл. Джаз, етно, блус, класика, песни за деца  -  превръща всяка хармония в диамант). 4 октави в действие.

Живко Петров: маестро. Способен е да пусне на свобода красивия смях на своето пиано навсякъде. И за всекиго. Стига той да го заслужава.

Веселин Веселинов – Еко: Докато го гледам как (в момента) опъва контрабаса, през едното ми око влиза мисълта, че е в състояние да подгрява концертите на SMV (Кларк-Милър-Уутън, амин!). Тъй като пипа плътната струна сякаш е дама, на която прилага акупунктура или масаж. 

Христо Йоцов: барабанна фурия. Професор. Освен бури обаче, може да нарисува с палки и абсолютната тишина. (Нищо, че е силов. Той никога няма да се отнесе към ударните като черпак към тенджера). Евидентен факт.

Артисти от подобна висша лига са заедно на сцената не за да се надиграват и да объркват сетивата си. А за да се допълват.

Тиквенооранжевата светлина скулптира Йълдъз насред сцената. Всякакви изненади – по традиция приятни, можем да очакваме от нея. И все пак - логично е да представи пиеси от последния си проект “Back To My Love”. Технични, виртуозни, бързи или бавни (“Black Coffeе”, страхотен, наливен блус) стандарти... Дюк Елингтън, Гершуин ("How Long Has Been Goin On" - вълшебно начало на концерта), Херцог и Били Холидей, Чик Къриа и Лайънъл Хемптън...   

Репертоарът й е достатъчно разнообразен, за да не досади дори и на най-сериозния почитател. Премерено динамични композиции, та да няма и нота скука. Просто Йълдъз отдавна извоюва собствения си стил, а сега го е облекла го показва с достолепие в центъра на сцената. Ама така да й приляга! Гълтам(е) на екс коктейла от жанрове.

Еха, тя отива дори до цигански... блус (припомни си диска й "Марджанджа"). Плаче, просто плаче за една соло струна в тоя момент. И тя да е Бирели Лагрен примерно. Инетрпретация на "Седнало е Джоре"... публиката не спира да я аплодира. Абсолютно заслужено. Нататък... прекрасна пиеса, която ситуацията наложи да пропусна, тъй като някаква колега зад мен през цялото време лае по джиесема заповеди на своя оператор!) "Ориент Хпрес", пояснява Йълдъз в края на шоуто. Чисто нова композиция, предвидена за следващия й албум - "Балканатолия" 2. Което означава още една доза “етно-джаз”, както грандамата сама нарече навремето своите интерпретации на български, турски и цигански фолклор.

Околните върхове са взели камертон от блендата й! И пеят посред нощ.

Йълдъз е в центъра на Банско.

Неземна.

Но по-добре е в края на предишното изречение да сложа въпросителна, а не точка. За да не забравяме, че 4 октави не означават 4 отделни гласа. Че Йълдъз е съвсем жива, тук е – отсреща! И че музата й ще нахвърля върху петолинието на импровизацията още и още албуми...  
 
Публиката се кефи на ента.

Е, съществува ли нещо по-важно от това за един успешен концерт?

Още от Джаз/Блус


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички