"Проектът Dead Can Dance никога не е бил нещо комерсиално. Той винаги е бил маслинова клонка на приятелството, нещо, с което да се достигне до другите хора, за да не се чувстват сами на планетата. Албумът "Дионис" е просто още една част от клонката".
Lisa Gerrard
Преди около 30 години Brendan Perry от знаменитото австралийско дуо Dead Can Dance, добре познато у нас, има трансцедентно преживяване в Calanda, Испания, където без спиране свири 10 часа на барабани по време на местния великденски празник, Rompidadela Hora, който датира от Средновековието: "Просто изпаднах в транс след няколко часа свирене, ръцете ми се разкървавиха. Не усещах нищо, бях напълно забравил за болката. Това беше точно в традициите на дионисиевите празненства, имам предвид Дионис, гръцкият бог на виното и удоволствието, защото по време на тези празненства се постига същия екстаз. В наши дни откриваме отгласи от тези пролетни празници из цялото Средиземноморие, най-вече в отдалечени места, където християнското влияние не е било толкова голямо, например в Сардиния и България. Хората носят маски и танцуват в кръгове, сякаш времето е спряло докато тече ритуала. В България присъствах на кукерски игри, които са наистина много красиви".
Това дава повод на Brendan да се потопи през последните години във всичко, което се отнася до Дионис. Изучава гръцката музика и по същото време попада на книгата "Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872) от Friedrich Nietzsche. Тя отваря очите му за двете школи на културно мислене: на Аполон и на Дионис. В първата "всичко е подредено, премерено, под контрол – казва Perry, – докато втората е мечтателна, освободена, с импровизации. Когато двете са в едно, тогава се създава най-доброто в изкуството. Това наистина беше откровение за мен, защото аз и Lisa Gerrard се стремим да го правим от много години, без да сме го формулирали точно така".
"Brendan ми каза: "Нека този път да не правим песни, нека да го направим като звук от гората, за да можем да събудим красотата вътре в хората, за да си спомнят природата и древността. Да не се поддаваме на суетата или своето его, а да погледнем в гората и да отворим визията си за нещата, които все още имаме, които са живи в природата,и да се свържем с миналото като го пренесем в наши дни", добавя Lisa Gerrard.
"Dionysus" се различава съществено от другите албуми в дискографията на Dead Can Dance. След като прочита още три книги за Дионис, Brendan решава, че иска да представи "импресионистична творба", която да се слуша в цялост, а не като цикъл от песни. "Това е невероятно сложна тема, – обяснява той. – Дионис се превръща от ранен аграрен и сезонен бог на природата в нещо доста дълбоко към края, когато култът му е забранен в християнски Рим. В повечето дионисиеви празници участват масово много хора, и тъй като Дионис е пряко свързан с раждането на гръцката трагедия и театър, реших, че трябва да включа хор".
За да пресъздаде езика на Дионис, Perry използва софтуерно приложение със семпли от хорови библиотеки и създава директория с изпети срички, които след това събира във фрази и изречения: "Може да измислите свои собствени думи и фрази и след това да ги възпроизведете като полифония, може да направите цяла група, която да пее една и съща фраза в различни хармонии. Така направих комбинации от гласовете ни с Lisa, за да създам ансамблов ефект".
"Нямам представа на какъв език се пее в албума - казва Lisa Gerrard - Мисля, че албумът стана великолепен, защото Brendan отключи собствения си език и постигна нещо много невинно и смело. Той се опита да събуди древните инстинкти в хората, да събуди съзнанието вътре в нас. По някакъв начин като музиканти и поети ние стоим извън политиката и религията, и затова все още можем да говорим на свещения език на поезията от древни времена, а двамата с Brendan се стремим към това още от деца".
Сергей Шишов ще представи "Dionysus" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 4 декември, след новините от 21.00 ч.
Коментари