Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Ричард Маркс само по глас пред българската публика


Ричард Маркс само по глас пред българската публика

6957

За първи път видях Ричард Маркс (Richard Marx) на живо в зала 1 на НДК снощи.

За първи път обаче го чух и видях по телевизията през далечната 1987 година.

Точно се бях уволнил от казармата, а сръбската (тогава югославска) телевизия сутрин пускаше цели 3 часа видеоклипове от популярния едно време Super Channel (по-късно закупен и прекръстен на Eurosport).

"Don't Mean Nothing" беше парчето -  приех го за някакво софт кънтри, изпаднало от плейлистата на хитовия в Щатите CMT (ТВ канал за кънтри). Признавам си, хич не ме грабна! Това все пак беше годината на Джордж Майкъл, Били Айдъл, Джако, U2, Саманта Фокс, дуото Мел и Ким...  Няколко месеца по-късно, когато песента беше номинирана за "Грами" (Grammy), вече разбрах, че този Ричард май ще е висока летва, още повече, че третият му хит "Endless Summer Nights" се беше заковал под N 2 в "Билборд".

От този момент нататък Ричард Маркс се превърна в лавина, която за около година и половина помете всичко по пътя си, стигайки дотам, че баладата „Right Here Waiting” от втората му дългосвиреща плоча „Repeat Offender”, замалко да оглави едновременно и двете страни на световния океан (N 1 в Америка и N 2 в Обединеното кралство).

За Маркс (без Енгелс) може да се каже категорично, че е звезда от смесването на две декади. Между романтиката на 80-е и преходната сивота на 90-е години на двадесети век. Общо-взето неговата чарт-кариера като вокалист приключи през 1992 с емблематичния хит „Hazard”, придобил вече култов статут и почти задължителен за всяко стойностно ретро парти към днешна дата.

След като времената на New Kids On The Block и Linear безвъзвратно отминаха, мистър Маркс се кротна, запродуцира качествена музика, пускаше по някой албум за кеф и аз лично го архивирах в съзнанието си. Никога, ама никога не съм си представял, че някога ще го видя и чуя на живо!

Може би за милиарден път ще трябва да благодаря на интернет пиратството, че принуди старите музикални рицари да поемат пак на концертен поход. Защото едно е Ричард Маркс да си попее в някой клуб в Чикаго и съвсем друго да ти кацне в зала 1 на НДК! Ако някой се е надявал, че ще гледа и слуша здрав рок концерт, може и да е останал разочарован. Аз лично посрещнах с радостна усмивка скромната композиция в средата на сцената, включваща един роял, 3 кухи китари и две столчета.

Така е, дами и господа! Ричард Маркс не е от Кис (KISS) или Лорди (Lordi). Той беше дошъл да ни направи двучасова серенада с брилянтен глас и дълги раздумки между песните.

Иначе как щяхме да научим, че макар да се е учил от Били Джоъл, Брус Спрингстийн и Бари Манилоу (Barry Manilow), всъщност любимите му изпълнители са Ърт, Уинд енд Файър (Earth, Wind & Fire). Че и до днес не харесва песента „Hazard”, но жена му го насилила да я набута в албума си „Rush Street”, а тя взела, че станала „биг”-хит. Че покойният Лутър Вeндрос (Luther Vandross) е бил един от неговите най-добри приятели... Че когато правел баладата „This I Promise You” за бой бандата Ен' Синк (N'Sync), една красива фенка му налетяла на паркинга, само за да му каже, че майка й много го харесва, пък той разбрал, че мощно остарява. Че баща му е бил добър джаз музикант и е озвучавал джингли и реклами за радио и ТВ още през 60-е години. Че “Angelia” е името от табелката на една стюардеса, поднесла му питие на турне  през 1988. И още десетки други...

Това, което ме изненада, бяха габаритите на Ричард. Винаги съм си го представял по-висок, а той се оказа от „расата” на Prince (Принс) и Мадона (Madonna). За сметка на това 6-е метра, които ни деляха, категорично ме убедиха, че за близо четвърт век този изпълнител буквално се е консервирал. То бива да се запазиш, ама неговото е чак плашещо:) С какво се хранят тези суперзвезди, дявол да го вземе?

Само един пианист привика Маркс на сцената, за да му „подложи” за 6-7 от песните. Всичко останало - до 18 броя, си го направи той - сам-самичък, като веднъж, малко преди финала и след биса, привика и двама от синовете си да се включат в припева.

Иначе Ричард има цели трима сина, „произвеждани” през 2 години, стартирайки от 1990. Те, очаквано, са музиканти и са си цял бенд – китарист, барабанист и пианист. Включиха се дори визуално на очуканата видеостена с едно гаражно демо видео, докато баща им ги синхронизираше с китара и вокал.

Иначе чухме абсолютно всичко най-добро, сътворено от певеца за близо 25 години на сцена. От "Don't Mean Nothing", през "Take This Heart", "Now And Forever" и "Keep Coming Back", та чак до американския N 1 хит, писан за кънтри певеца Кийт Ърбън (Keith Urban)– "Better Life".

Малко са хората като мистър Маркс, които пеят с такава лекота. Дори гадното "пъкане" на тотално кофти настроения му микрофон за ънплъгд изява, мина и замина, смачкано от нежния и същевременно режещ вокал на един суперартист. Двучасовият романтичен рецитал (думата "шоу" тук е вредна), започна ударно с "Endless Summer Nights" и завърши с изправени на крака, аплодиращи и пеещи около 2500 души на фона на вече легендарната балада "Right Here Waiting".

Ричард Маркс е усмихнат, позитивен и (оказа се) вечно млад изпълнител на 47 години. Изглежда на не повече от 30, но се забавлява с адски готина самоирония към "старческия етап" от кариерата си. Не мина и без заучените "Здравей, България" (чак да не повярваш, че всички световни звезди гледат сутрешни блокове на родни телевизии), "Благодаря, София" и "Вие сте готина публика". Разбира се, и задължителното обещание да се върне пак за концерт у нас.

Едно време, когато по MTV се пускаха музикални клипове, а не риалити сериали и идиотска анимация, имаше една разкошна поредица MTV Unplugged. Тя стартира през 1989, продължава и до днес под някаква (вече ерзац) форма, но незнайно защо брилянтният Ричард Маркс вече не е канен в нея за сметка за десетки еднодневки през последната декада.

Все едно. Направи го в София. И то по възможно най-добрия начин!

Респект, Ричард!

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички