Rotting Christ: дарк метъл, къдрави гайди и куфня по нашенски


Rotting Christ: дарк метъл, къдрави гайди и куфня по нашенски

2482

Ротинг Крайст (Rotting Christ) е първата истинска чужда екстремна банда, свирила някога в България.

Знаменателното събитие се състоя навръх Великден в Бургас през 1998 и събра 480 (според официалната информация тогава) в спортната зала "Изгрев". Това ще се помни и от музикантите, и от, феновете, имали честта да присъстват на шоуто.

За него споменаваме и до днес винаги, когато се срещнем с момчетата от гръцката банда. Оттогава до днес Ротинг Крайст не се предадоха нито за миг, а с уверени стъпки защитаваха името си на пионери от гръцката екстремна сцена, проправяйки път на нови банди и слагайки родния си флаг върху  картата на качествения световен метъл.

Хубаво би било да отбележа, че и феновете, които Ротинг Крайст спечелиха с първото си гостуване у нас, дойдоха да ги подкрепят и вечерта на 5 май. Но уви, това се отнася до един много малък процент. Έτσι είναι η ζωή, както казват гърците (или по нашенски – такъв е животът). Ъндърграунд сцената сменя не само мащабите, но и лицата си. Eдни никога не се връщат, други са тук за малко, трети обаче остават завинаги. Ти от кои си?

Около 200 души бяхме на концерта в столичния клуб RBF, 4 години след последната изява на гостите у нас. И бяхме достатъчно яка публика, за да оставим добро чувство у музикантите, да им отговорим както си трябва на хъса и силата от сцената и да искаме и ние, и те ОЩЕ! А каква е хронологията?

1998, 1999, 2005, 2007 – това са датите на Апокалипса, предизвикан от тази неудържима дарк/блек вихрушка, но не довяна от северните ветрове, а от южната мощ и плам. С променливо число на гвардията си от бойци от първия си концерт тук, те продължават да се завръщат за още! "Когато свирим в България, се чувстваме сякаш свирим у дома си!", вокалистът и китарист Сакис Толис, лидер на бандата. А това наистина е комплимент, защото както свирят за свои, си е като за свои! Гледала съм ги на живо многократно - и у нас, и в Гърция, и на шоута из Европа през последните 10 години. Връзката група-публика е някак по-първична и силна. 

И така, като за пред свои, Сакис и компания представиха последното си засега издание - "Aealo". Дискът е не само много успешен, но и изключително близък до българския фен със своето присъствие на балкански традиционни мелодии, инструменти и хорове, изкусно вплетени в безкомпромисен метъл, който те забиват от 1987. Първоначалното намерение на музикантите за записите е да работят дори с български традиционни хорове, които оценяват много високо, но плановете се променят. Идеята обаче остава за някои от следващите проекти.

Съседите чакат търпеливо покана от местни организатори близо 4 години, и правилният момент настъпва след издаването "Aealo", за промоутирането на който обикалят света вече година. Поканата идва от Shadowland Music и така успяваме да видим успешния пакет за последната част от турнето Aeаlo European Tournee на концерт в София. Очакваме още цели четири банди: Omnium Gatherum (Финландия), Daylight Misery (Гърция), Dark End (Италия) и британците Де Профундис (De Profundis).

RBF е готов за инвазията и докато хората се усетят, шоуто започва точно в обявения начален час: 19.00 ч., поляците от Massive Music гледат часовниците си, а на сцената вече трещят първите за вечерта - Де Профундис. Англичаните са от онези банди, които освен неразчитаемо лого, имат и по някое и друго издание за 5-годишната си история. Родните фенове усещат потенциала и желанието на гостите да дадат най-доброто от себе си. Вероятно са спечелили нови фенове и у нас с, простичко казано, екстремния си метъл. Отредените им 30 минути минават бързо. Втори са Dark End… Лошото е, че някак ти се налага да им метнеш едно око, защото смешния театър, който скалъпва вокалистът, е не просто тъп, а дразнещо позьорски. Това е посвоему логично, предвид грозния блек метъл, който бичат. Извинете, вие от Dark End, ама не сте си избрали правилната компания. Останалите банди, които предстои да видим, са няколко летви над вас, и никак не можем да чакаме повече да слезете от сцената. За радост, не след дълго тя е отстъпена на една от групите, които очаквам да чуя на живо с голямо любопитство. Гърците Daylight Misery.

Съвсем млада формация, която попълва редиците на изобилната метъл сцена на любимите ми съседи. Освен промото си, момчетата успяха да издадат и дългосвирещия албум "Depressive Icons". Беше ясно, че ще го изсвирят почти целия тази вечер. Те така и направиха, като се справиха чудесно, въпреки че са банда без много опит. Но изненадата дойде със завършека на сета им, когато изцепиха кавър на много обичана от олдскуул шведски дет метъл феновете (като мен) група Edge Of Sanity, "Black Tears"! Похвално за младоците, тъй като бандата не е модерна, а е от далечната 1994. Попяваме си и по-рано - като свирят парчето, което се оформи като хит, едно заради заразната мелодия, второ заради вокалното гост участие в него на лудия гений Ефтимис Карадимас от Nightfall, "Meadows Of Desire". То всъщност е първото от албума им и даже си има видео, което можете да гледате в тубата. Да, името си са взели на песента на Draconian със същото заглавие, и без съмнение, а и без свян от страна на момчетата да го признаят, Daylight Misery са много повлияни от Nightfall. Което може само да радва ушите ми. Определено искам да ги гледам на живо отново с приятния им дарк-дет метъл.

А сега е време за втората група, на която възлагам надежди за добра куфня. Те се оправдават напълно. Omnium Gatherum, с техния мело дет, плюс дране и на места чисто припяване, направо ми се услажда. За финландците е предвидено повечко време и има защо! С много силно сценично присъствие музикантите владеят не само сцената, но и вниманието на публиката. Атмосферата вече наистина започва да се нажежава, а мисълта че Ротинг Крайст ще ни кажат своето "Чувстваме се като у дома си!" съвсем скоро, вече напира и помпа адреналина. Квартетът вече е публиката. Музикантите  оглеждат обстановката, пийват кафенце, пушат цигари и си лафят с разни хора.
 
Omnium Gatherum е сериозна заявка за бъдещето на стила, умело боравейки с хитринките за съчетаване на агресия, дране и мелодична линия на кийборда, използвани при ранните Аморфис (Amorphis), но с похвати, присъщи за 21 век. Това обаче не засенчва добрата работа на китарните двугласия за по-класически завършек, построени с интелект и усет за нещо тежко, но и "ядливо". Разхождат се набързо из своите албуми, като наблягат на последния - "New World Shadows", от който е и клипираното парче "Soul Journeys". Както си му е редът, то се приема най-шумно. Между другото, дано тези симпатични финци са успели да ви накарат да потърсите нещо тяхно, защото този албум си заслужава. Смесван е от маестрото на дрезгавия мелодичен дет Dan Swanö, който участва с някои чисти вокални партии в него. И както вече се чу оттук-оттам, Omnium Gatherum ще имат и самостоятелна изява в България.
 
Сега обаче е време за най-големите тази вечер - Ротинг Крайст. Часове преди концерта харизматичният ни стар приятел Сакис е настръхнал от нетърпение за новата среща с българските си приятели след дългата "раздяла". С широка усмивка и ококорени - да поемат всяка точка от и около клуба, очи, той разказва за успешния концерт, който са имали предишната вечер в Букурещ пред около 400 човека. Признава - знае, и че в България ще бъдат посрещнати добре. Току-що е получил потвърждение за участие на бандата в гръцкия Sonisphere, че очаква известие за същото от фестивала Exit в Сърбия и все неща, които са отплата за сериозния труд на момчетата. След като през 2010 празнуваха своята 20-годишнина, сега, когато тестът на времето е с положителен знак, нищо не може да ги отклони от целта им. А тя е да продължават да творят, да отстояват себе си и да издават силни албуми. С появата си гърците предизвикват взривна вълна от крясъци, ръкопляскания и силни скандирания. Моментално ни зашеметяват още с първата тройка песни – титулната "Aealo" с традиционни фолклорни напеви, после с още една от последния албум - "Eon Aenaos", и опасно нажежаващата "Athanati Este". Заедно с едноименната от албума "Sanctus Diavolos" (2004), тя се оформи като една от знаковите за бандата. Класата си е класа – Сакис – китара и вокали, Андреас – бас, Темис – барабани и наскоро обявеният като пълноправен член Джорд (Йоргос) – китара. Няма това-онова или пък  подмотване, на сцената цари синхрон и увереност, тя потреперва под мощния марш към покоряването на целия "народ" пред нея. "Fire Death Аand Fear" - пак от изданието от 2010 - "виновник" за турнето, предизвиква тотално изтрещяване. Вече всички сме ревнали като вълци към луната. Е, няма друг такъв! Сакис е един, гарвановите му очи така се стрелкат по отделни мишени в публиката, че те после втренчено чакат поредната му атака.

Следва сразяваща комбинация от бързи стари класики и завети от по-ново време – често request-ваната "King Оf А Stellar War” от "Triarchy Of The Lost Lovers", и за посветените - нечовешката за догонване на откосите "Sign Оf Аn Evil Existence" от по-минималистично и сурово звучащия албум "Thy Мighty Contract" (1993)… Ударната серия продължава: "In Domine Sathana" и "Chaos Geneto (The Sign Of Prime Creation)" представят още един култов албум на бандата - "Theogonia" (2007). Всички в залата знаят гръцки и нареждат след Сакис… Еуфорията продължава с "Phobos' Synagogue", преди насечената гордост с откачени къдрави гайди от "Aealo", "dub-sag-ta-ke" и великолепната за припяване "Noctis Era" в онази част от припева й: "Fiiiiiiiiireeeeeeee! Fiiiireeeeeeeee!"...
 
Така - със здрав хедбенг и гарванови крясъци, е минал повече от час. Момчетата, макар и войни с расова осанка и завиден опит, привършват своя сет морни. Но кой ще ги пусне да си ходят без да изсвирят онова парче, чието име така гордо седи на тату на корема на Сакис, "Non Serviam"!? Викаме ги на бис, фронтменът изкача като подивял спартанец с шлем на главата. Същият, като от обложката на "Aealo". Красота! Незабравим момент. С видимо удоволствие рокаджиите свирят и последната за вечерта песен. Именно "Non Serviam". Мешавицата от ръце, коси и разни гривни с шипове, е неудържима долу. Надяваме се на още, но… но следващия път!

Вероятно сетът на Ротинг Крайст се стори кратък за всички ни... Ама не се оплаквам, изобщо даже! Преди този концерт съм гледала групата да представя "Aealo" два пъти, които за мое и на още 1000 в първия и над 2000 човека във втория случай, щастие, имаше и други хубавини. Става въпрос за шоутата им във Виена на 9 декември 2010 на турнето с Fintroll, и историческия мегаконцерт в Атина на 8 януари тази година…

И, ако има нещо да добавя, то е че благодарим на Shadowland Music, на всички присъствали, и на гостите за това, което са, за топлото им отношение.  Още нещо! Като голям фен на групата, ще си позволя да споделя, че определено ми се искаше да чуя рядко изпълняваното на живо "Pir Threontai" от "Aealo" и някое парче от леко пренебрегвания албум "A Dead Poem" (1997)…

Но походът продължава!

 

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Видео


Албуми


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Пет години след като издадоха успешния и пълен с хитове "10 1/2", Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени...

Най-четени новини


виж всички