Hooverphonic в София. They did it again - едно влюбено цяло в зала 3 на НДК
София отбелязва международния Drone Day на 28 май
Вокална група Радиодеца с концерт в Първо студио на БНР
Концерт - промоция на албум, посветен на младата актриса Лорина Камбурова, предстои в Sofia Live Club
Хитовият мюзикъл "Парижката Света Богородица" за първи път на сцената в зала 1 на НДК
Делегати и музиканти от над 20 държави в първото издание на Spike Bulgarian Music Showcase в Пловдив
DJ VaGro преди Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени на концерта им в "Арена София"
Концертният вихър на Deadscape продължава. Вижте къде
Магичната Trigaida с голям концерт в Sofia Live Club. Полуфиналистите от "България търси талант" ще представят албума "Elate" и нови композиции
Пролетен приказен бал с Михаил Йосифов бенд. Завръщане в епохата на суинга в Централния военен клуб
Остава - нежност, светлина, рок и… Кислород на живо
Букет хитове от Hooverphonic за българските фенове

Slayer на Loud Festival


Slayer на Loud Festival

2674

Добре познатият ми път към столичното летище ме води към поредния концерт.

Само че този път няма да летя. Мястото на събитието е тук, в София, при самия Терминал 2. Няколко бързи бири и много приятелски лица и духът на Loud Fesatival е усетен.

Чак след като Martin van Drunen се е подрал качествено под слънчевите лъчи с дет метъл шайката си Асфикс (Asphyx), а Мешуга (Mesuggah) са ме върнали в далечната 1998, когато ги гледах на живо за първи път и то чак в Ню Йорк, при това в компанията на Кенибъл Корпс и Имолейшън, всъщност осъзнавам, че това се случва в България. Че годината е 2012. Странна работа, обаче ей ти го Макс Кавалера (Max Cavalera) интерпретира някаква Сепултура, и първата ми среща на живо с групата през 1993 ми се струва като епизод от нечий друг живот. После Анайълейтър (Annihilator) превъртат лентата бързо напред със спомени от Каварна 2011 и Alison Hell със Шмир, но после скоро отново се връщам в края на 80-те. Дошъл е часът на Слейър (Slayer). Още една банда (заедно със Сепултура (Sepultura) от саундтрака на 11-годишната Бета.

Слейъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърррррррррррррррррррррр!

Безпроблемно се добирам до първия ред и се закотвям на оградите, което действие може да ми се е видяло твърде лесно поради покачения адреналин… А вероятно хората са прекалили с така анонсираните предварително от промоутъра кюфтета, цаци-маци и твърд алкохол и са се отказали да се ръчкат напред, защото упражнението им се е сторило по-сложно. Още повече след щателното разтъпкване из доволното количество кално лепкаво тесто на целия терен пред сцената. Не знам. Но и какво значение има? Оттук насетне не поглеждам нито назад, нито встрани, Слейър са на сцената.

Колкото и добре да се представя заместикът на Джеф Ханеман, друго си е Слейър в класическия състав, а именно: Джеф Ханеман, Том Арая, Кери Кинг и Дейв Ломбардо. Емблематичният китарист на бандата Джеф Ханеман не може да пътува с бандата заради инфекция на ръката, и така в състава на Бей Ейрия трашърите се включва (Гари Холт) Gary Holt от класиците EXODUS. Ето защо къстъм китарата ESP с логото-заигравка с Heineken/ Hanneman отсъства от сцената. И затова естествено Слейър като цяло изглеждат и звучат различно тази вечер. Стилът на Гари Холт си е стилът на Гари Холт и както каза един приятел: "той разчупва звученето им".

Именно това прави големите китаристи големи: те имат своя запазена марка на маниер на свирене и солата, създадени от тях, са си техните сола, които само те свирят по техния си начин. Желаем бързо въстановяване на г-н Ханеман и ще го гледаме някъде другаде, на някои от следващите десетки концерти на бандата, които несъмнено ни очакват в бъдеще.

На позицията тур китарист на Слейър са вписани и имената на други знаменити китаристи, между които Пат Оу Брайън от Кенибъл Корпс (екс-Невърмор) напр. Рокади имаше и зад барабаните, но си беше трудно да се възприме тогава (с Пол Бостаф (Paul Bostaph), Слейър без Ломбардо

Ами Кери Кинг? Този гигант, този изрод-титан? Няма втори като него, също. Тази вечер празнува рожден ден, а ние сякаш се надпреварваме с наздравиците, къде по този повод, къде просто ей така - да се чува "Наздраве!".

На Том може и да му е забранено от докторите да куфее, но пък ние долу удряме здрав хедбенг и заради него! Статичността не му е присъща, но ще трябва да свикваме с нея, защото така ще бъде и занапред. Още на Big4 бяхме запознати с положението, след операцията на врата му, така че уважаваме. Неговата типична усмивка си е тук, но на моменти като че ли предъвква думите и се гласът му сякаш на моменти потъва зад инструменталната част. По-късно разбирам от Роман от холандската агенция TMR Music Promotions, (мой познат, тук като мениджър на Асфикс), че имало вероятност шоуто на Слейър да падне заради проблеми на Том с гласа. Но, както е известно, нещата са се наредили и това зло ни прескочи. Ще следим следващите дати на палачите, между които и феста Nova Rock в Австрия, за да сме спокойни за Том.

Дежа вю-то е налице, докато забиват класики като "War Ensemble", "Die By The Sword", "Chemical Warfare", "Mandatory Suicide", "Dead Skin Mask", "Angel Of Death…" И тук - стоп! Голяма компания гръцки фенове извършва един свой ритуал: свалят си тениските и ги палят. "Имаме си традиция, правим го на всеки концерт на Слейър – палим по нещо!", разказва ми Никос от култовия солунски магазин Nephilim – организатор на екскурзията, заедно с Вангелис, който пък държи също толкова култовия клуб Eithball, пак в Солун.

Специално за фестивала са дошли и хора от Турция и Македония, а и кой знае откъде още... Факт, който радва.

От мрака, облян в кърваво-червени светлини, изплува могъщото класическо лого на бекдроп на сцената и въздухът е разцепен от запомнящото се китарно интро на  "South Оf Heaven" – та-на-на-нана, на-на, нанааааааааау, туб-о-дум, та на на на на на на н-а-а-а-а-а-а-а-а-а… Една китарна линия, която те води във вечността. Която означава миналото, настоящето и бъдещето. Една банда, чието име не само се настанила така трайно в историята, но и банда с лого, което, освен на задължителните тениски, коли, че и на етикет на вино, е увековечено и със стотици татуси на die hard фенове. Такъв татус оживява точно до мен, гордо ширещ се с огромните си размери странично на кръста, на една готина мацка, която какво ли не би дала да я нямаше тази пуста ограда! Де да имаше кой да се сети да я покани на meet & greet-a с бандата…

Последната резня е "Raining Blood" и тя е пронизана от неистови скандирания. Та-да-дам, та-да-дам, та-да-дам! Страховитите барабани ни джаскат направо в главата!

И това е краят. Не особено дълъг сет лист (но то никога не стига).
 
Поне пет хиляди са там, а половината са скупчени отпред и дишат с ритъма. Бая народ си е ударил обилни кални бани, други са се разхладили с мощна струя от градински маркуч, а трети просто са тактували някъде назад, попивайки къде дъжда, къде солата и… бирата... Аз също съм куфяла, при това как (питайте врата ми). 4 юни ми носи главоболие от неразумно бироналиване и схванати вратни жили. Класика.

И какво още може да възкликне един фен на Слейър след техен концерт, освен пак и пак да крещи с пълно гърло:

- Слейъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърррррррррррррррррррррр!

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Dara - "Родена такава"

Видео


Албуми


Dara - "Родена такава"

Първият студиен албум на Dara - луксозно издание с лично послание от нея, ексклузивни фотографии и още изненади,...

Най-четени новини


виж всички