Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Обичам 90-те, епизод 3: Народът си ги иска!


Обичам 90-те, епизод 3: Народът си ги иска!

11810

Ще започнем с новината:

Следващото издание на вече обожаваната поредица "Обичам 90-те" ще е само след два месеца - на 9 август.

I Love The 90's (Summer Edition) ще се проведе в Лозенец (черноморския курорт, не софийския квартал) с участието на Джени от Ace Of Base, Nana и ICE MC.

Голямо браво за вас, хора от Coco Agency и радио NRJ, и не спирайте това шоу за нищо на света поне още 10 години. Защото 90-те се харчат с усмивка в момента в България. Доказа го и третата част от събитието в зала "Фестивална". Там, където стартира преди 2 години.

Да, в духа на световната криза, това издание не беше толкова "богаташко" в детайлите, но пък сцената, изпълнителите и мултимедийният "флашбек" държаха топниво. Единствените леки забележки са към звука и то най-вече по време на East 17, ама за това едва ли организаторите имат някаква вина. Защото минути по-късно Masterboy просто разцепиха с качествен саунд.

Но над всичко в епизод N 3 на "Обичам 90-те" беше публиката! Чак е плашеща тази истерия по 90-те от много млади хора, които тогава все още са се раждали. Обяснявам си я с факта, че това е била любимата музика на родителите им и децата просто са расли с техните касети и дискове.

Първо 5-6 000 души кротко изчакаха закъснението с цели 70 минути за стартиране на пропусквателния режим във "Фестивална" оная вечер. (Изключително точно и професионално отношение към медиите, както винаги от тези организатори). Домакините любезно съобщаваха, че има забавяне със саундчека, но почти никой не роптаеше, защото партито в шатрата вляво на входа течеше с пълна сила от ранния следобед. А там феновете се срещаха с изпълнителите, снимаха се с тях, говореха си и получаваха по някой сувенир от радио NRG.

Белгийските дребногабаритни женки - DJ Azo и Miss Hot Tracks, подгряваха чак до 21.20 часа с музика от 90-те. Подборът на тракове беше сравнително добър, но изравняването на нивата при смесването се правеше брутално за слуха. Аз лично не харесвам жени зад пулта. С малки изключения, но за мен девойките не трябва никога да се занимават с 4 неща: вдигане на тежести, футбол, режисура и диджейство! Лична философия! Точка!

Признавам, че бях леко предубеден за участието на C-Block в това издание на "Обичам 90-те". Просто ги отразявах преди 2 години в един столичен клуб, където се поразкършиха 38 минути на пълен плейбек. Във "Фестивална" обаче ситуацията бе съвсем друга. Mr. P и вокалистката Тереза Балтимор откриха мощно шоуто с най-яките си денс тупалки – "So Strung Out" и "Time Is Tickin'Away". Участието им пак продължи 40 минути, но в него този път имаше много акапелно пеене и рапиране, малко бийтбокс, фрийстайл и чудесен кавър на хита на Blackstreet – "No Diggity", изпълнен без музикална подложка от Мистър Пи.

Тъмнокожите гиганти вдигнаха народа и то много над очакванията. Заковаха задължителните "Keep Movin'" и "The Future Is So Bright" и отново не изпълниха "Shake Dat Azz", "Summertime", "Eternal Grace" и "Broken Wings". Но за формация, която се води, че не съществува от 15-тина години и дори няма официален сайт, C-Block си свършиха прекрасно работата. И дето се вика, качиха народа на тавана до дрънчащите джамове на "Фестивална".

Там някъде се показа и обявеният ден преди това Нана! Всъщност, изненедващото му участие бе свързано с анонса на новината, за която стана дума в началото на този репортаж. Иначе певецът е влязъл във форма след представянето си миналата година. Стопил е корема и е доста по-наперен. За да не е само за това появата му, той все пак попя някаква версия на емблемата си "Let It Rain" без женските вокали. Толкова.

А после изгледахме в увиснали ченета поредното смазващо добро мултимедийно шоу, посветено на 90-те, превърнало се в запазена марка на поредицата. Аз лично се забавлявах страшно много, независимо от негативните коментари из мрежата, че не било на място и т.н.

Да, и мен ме изнервяха 20-минутните преходни паузи с диджейките между изпълнителите. Ама нали идеята на това шоу е да е денс маратон? Знам, че животът се е променил и е станал двойно по-динамичен, а времето е все - по-безценно. Но "Обичам 90-те" не е "стегнат" концерт, а 6-7 часова ДИСКОТЕКА, все пак!

Сриването след вихреното начало дойде от East 17, но и в този елемент организаторите нямат никаква вина. Британците са си типична поп банда, но незнайно защо българската публика винаги ги е бутала при немското техно и ги помни основно от двата хита "Thunder" и "It’s Alright". Хайде и от коледната балада "Stay Another Day". A групата има сетлист, пълен с баладични и слоу-денс парчета, които са разбивали класациите между 1992-1998.

Без лидерите на състава и основни вокалисти - Брайън и Тони, това на практика си е една съвсем различна формация, в която новият певец Роби Крейг се вписва много добре. Просто след тупалките с "ръцете горе" на C-Block продължилият цял час сет на East 17 дойде доста вповече, а звукът беше много близо до адски зле. И откъде дойдоха тези зловещи микрофонии? В средата на 2014-та сме все пак!

Джон, Тери и Роби откриха своя гиг с хита "Steam" от втория си албум през 1994. Една от НЕпопулярните им песни в България, нищо, че е влизала в британския Топ 10 (до N 7). Хладно бяха посрещнати и култовите парчета "House Оf Love", "Gold", "Deep", "Slow It Down", "Around Тhe World", "Hold My Body Tight", "If You Ever" ... а това са епични песни, белязали цяла една MTV епоха. 90-те не са само немско техно в умопомрачитлени 1800 BPM-ма! 90-те са и East 17!

После пак 20-минутен преход с диджейките-хобити, а след полунощ част от народа взе да мрънка, да дреме и да се изнизва. Над София заплющя традиционният проливен дъжд, а в задушната "Фестивална" влезе свеж въздух. Както сцената на "Обичам 90-те" нахлу немската юро-денс агитка Masterboy.

Още една формация, обвита в пълна мистерия от 10-тина години насам. Уж не съществува, а организаторите я изровиха отнякъде, възкресиха я и определено си струваше. И изведнъж - като с магическа пръчка, се оказа, че в залата имало и качествен звук. Явно позабравените денс ветерани са си направили саундчек като хората, защото при тях всичко беше перфектно в звуково отношение.

Основателите на състава Томи Шлех и Енрико Заблер, подкрепяни с може би най-успешната им вокалистка Трикси Делгадо, спретнаха вихрено 45-минутно шоу с най-известните и темпови парчета. Звучаха "Everybody Needs Somebody", "I Got To Give It Up", "Feel The Heat Of The Night", "Is This The Love", "Generation Of Love", "Anybody (Movin' On)" и "Land Of Dreaming". Все познати тракове, бумкали в дискотеките между 1993-1995, но без значителен успех в европейските класации. Това, което се разбра обаче, е, че Masterboy са презаредили и тръгват на световно турне. А формата им определено е много добра! Суперприятна изненада.

90 минути след полунощ пак дойде поредният 20-минутен преход с девойките-диджейки от Белгия, който беше на ръба вече окончателно да опразни залата, но името на E-Type си свърши работата. И никой не остана излъган.

Единствената формация с официален сайт в афиша направи помитащо шоу, а 50- годишният Бо Мартин Ерик Ериксон от Швеция затвърди репутацията си на тотален секссимвол и шоумен. Е, този човек не се спря, прескачаше заграждения, прегръщаше фенове, целуваше девойки, пееше, търкаляше се, пиеше водка, снимаше с телефони ... Истински тайфун! Чак и аз го пипнах за късмет, като коминочистач! :)

Влудяваща харизма има този атрактивен швед. Прилича на застаряващ хеви метълист, гладко избръснат, с буйна грива, накитници, пръстени, тесни панталони, рокерски колан и обеци. Все атрибути за мъж, тотално отричани от мацките в България в наши дни. Пълна противоположност на "идеала" – обръсната глава и набола четина по бузите. И все пак, при Мартин Ерик чарът си работи на макс - вече над 20 години.

E-Type изкара със себе си две зрелищни вокалистки, облечени в "прилепнало черно" и приличащи леко на украинки. Момичетата бяха безкомпромисни с вокалите, а партито стана помитащо. Струваше си всяка секунда от часовете висене и чакане.

Стартът бе даден със скандинавския мегахит "Angels Crying" (1998). А после всичко се завихри с обожавани парчета: "This Is Тhe Way", "I Just Wanna Be With You", "Here I Go Again", "Princess Оf Egypt", "Campione 2000", "Life" и "Set Тhe World Оn Fire".

Брутално класен изпълнител, който просто задължително трябва да дойде и за самостоятелна изява в България. Три часа след полунощ успя да вкара в народа бясна адреналинова вълна. Пълен респект!

Ще се видим в морския курорт Лозенец след точно два месеца.

Ние продължаваме да "Обичаме 90-те"!

Снимки на Тонина Манфреди - на:https://www.facebook.com/media/set/?set=a.670425579705466.1073741833.625706860844005&type=1

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички