Jazz FM търси най-ярките джаз творци в кампанията "Джаз в цялата страна"
Sоfia Live Club отбелязва 13-тия си рожден ден с концерти на Б.Т.Р. и Милица Гладнишка
"Малки истории" разказва контрабасистът Петър Славов-син. Концертът на Биг бенда на БНР е в Първо студио на 13 май
Arrested Development с първи концерт и с нов албум в България - ще го представят в столичния клуб Terminal 1 този петък
Sofia Metal Fest 2022 с нова локация. Moonspell, Dark Tranquility, Ensiferum, Pyogenesis и Gwendydd ще ударят на открито
Малките победи на гигантите Faith No More вече и на български. Специална трибют група ще свири за премиерата на луксозното издание
Виж кой спечели пропуск за дългоочаквания концерт на Hooverphonic в България, именитите белгийци излизат в зала 3 на НДК
Съвместен концерт на The Revenge Project, Prokaza и Certain Demise, виж програмата за довечера
Нина Николина с новия концерт-спектакъл "Jazz & Traditions Vol.2" в Бургас, София, Пловдив и Варна този месец
Спечелете двудневни покани за Wolf Fest - "Вълчата пътека" 2022!
Нова песен от Intelligent Music Project преди "Евровизия", музиканти от Whitesnake, Twisted Sister и Rainbow пожелаха успех на България
30 години Остава! Празнуваме ги с турне и нов албум на алтърнатив рок ветераните

Brit Floyd в София: Магия, стил, класики, меломания и пищно шоу


Brit Floyd в София: Магия, стил, класики, меломания и пищно шоу

3777

Голямата мечта на хилядите почитатели на Пинк Флойд (Pink Floyd) у нас, а и по света - да видят любимата си група на живо, на концерт, се превърна в абсолютна химера със смъртта на прекрасния Рик Райт, но не може да се каже и че преди това имаше особена вероятност да се сбъдне.

Като казвам Пинк Флойд на живо, имам предвид, разбира се, четиримата - Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и Рик Райт, създали едни от най-знаковите и влиятелни албуми в съвременната музика въобще. Иначе всички знаят, че албумът "Endless River" излезе под името "Пинк Флойд" миналата година, но не за този, дирижиран от Гилмор, състав говорим. За щастие все още може да се гледат концерти на Роджър Уотърс, като българската публика имаше късмета един такъв да се случи и на родна земя, както и на Дейвид Гилмор, когото не сме имали все още щастието да видим тук, но това са парчета, части от цялото. Цялото, което винаги е по-голямо от простия сбор на отделните си елементи заради магията, която прави такива групи толкова велики. Питайте феновете на Битълс, които с удоволствие продължават да ходят на концертите на сър Пол Макартни. Не че соловото творчество на такива музиканти не е добро, но няма смисъл да се преструваме, че движещата сила не е желанието да се докоснеш, колкото можеш повече, до магията на онази голяма група и нейната необяснима, но осезаема сила, която засмуква във водовъртежа си музикалната индустрия, за да я изплюе напълно променена.

Има обаче хора, които не искат да се примирят с неизпълнимостта на мечтите си и се заемат да направят нещо по въпроса. Интересно е, че не са една или две групите, посветили се на това да представят на живо творчеството на идолите си от Пинк Флойд. Не говорим за Дрийм Тиътър и тяхната трактовка на "Dark Side Оf The Moon", нито за безбройните кавъри на отделни песни от малки и големи групи, всъщност изобщо не говорим за кавъри. Става дума за трибют групи - ще прощавате чуждицата - формации, посветили се на идеята да пресъздадат в най-малки детайли, едно към едно, визията и музиката на идолите си. За отбелязване сред многото трибют банди на Флойд са австралийците Australian Pink Floyd Show, американците The Machine и Brit Floyd, създадени от Деймиън Дарлингтън (Damian Darlington), бивш член на Australian Pink Floyd Show. Именно Брит Флойд свириха на 6 ноември в "Арена Армеец", като спирка от турнето им Space & Time Tour.

В интервю Деймиън уточнява, че тук-там в изпълнението прозира и личният отпечатък на музикантите, но като цялото изпълненията са възможно най-близки до оригинала, целта на цялото упражнение е да се почувстваш като на концерт на Пинк Флойд. Държа веднага да отбележа, че при мен това не се получи, но слушайки реакциите на залата, бях малцинство. Не мога да отрека обаче безспорния професионализъм на момчетата и момичетата на сцената, изпипали до съвършенство изпълнението си, чак до мултимедията, максимално доближаваща се до концертите на Флойд, развили като истински пионери визуалния аспект на концертирането в световен мащаб.

Сещам се за думите на Роджър Уотърс от "Live Аt Pompeii" - "не става така - дай на човек китара и усилвател, и той ще се превърне в нас [Пинк Флойд]". Брит Флойд са взели не просто китара и усилвател, а два камиона оборудване и на сцената 11 музиканти и певци за максимално пълно изживяване - което и поднесоха с почти тричасовия си спектакъл. Разходка из творчеството на "групата-майка" още от 1967 година с първия албум "The Piper Аt Тhe Gates Оf Dawn" и "See Emily Play", когато водещ в дълбините на психеделиката е лудият гений на Сид Барет, чак до последния, "The Endless River" (2014) и "Louder Than Words". "Някои парчета от ранните албуми на Пинк Флойд са много експериментални и просто не могат да се свирят на живо, били са студиен експеримент - обяснява Деймиън пред Thejacksonville.com. - Композициите от "Ummagumma" например. Такива неща никога не се правят на живо. Но около 90 процента от каталога на Пинк Флойд може да се изпълни и ние сме свирили повечето от тях".

Публиката в "Арена Армеец" се наслади на доволна част от тези 90 процента - емблематични изпълнения, истински икони като първата половина на "Dark Side Оf Тhe Moon", "Shine On You Crazy Diamond (part I - V)", "Another Brick In Тhe Wall (part 2)". "On The Turning Away" от "A Momentary Lapse Of Reason", първият албум след раздялата с Роджър Уотърс. "Sheep" от "Animals" постави точка на първата част от концерта, а втората започна с инструментала "One Of These Days" от преходния "Meddle", мостът между Флойд на Сид Барет и новата посока, която поема групата в развитието си. От "началния период" чухме и моя личен фаворит, "Set The Controls For The Heart Of The Sun", парче от "A Saucerful Of Secrets" (1968), а "Wish You Were Here" (1975) беше представен с едноименната (друга любима песен на не малко хора, сигурна съм) и "Have A Cigar".

Бисът беше разточителен - високо вдигната летва с "Comfortably Numb", последното парче от третата част на "The Wall", последвано от цялата четвърта част на албума от 1979 година, последният, преди Ричард Райт да напусне групата и "класическият" състав на Флойд да бъде нарушен.

През по-голямата част на концерта публиката пя, ръкопляска, вълнува се от майсторското свирене и пеене и от въздействащия визуален спектакъл, който се разгръщаше пред очите ѝ. Около пет хиляди души получиха в едно и музика, и зрелище, и театър - преживяване, чиято спойка обаче е дълбоко в душата на всеки един от присъствалите в залата и без нея щеше да е просто - подобно на музикантите от великите групи, за които споменах в началото - сбор от много съставки.

За да се получи магията на Флойд, колкото и изпипано да е свиренето и колкото и съвършена да е мултимедията, трябва някъде дълбоко в нас да се отпуснем и понесем по вълните на безкрайната река, запазили късче от големите надежди, и едва тогава ще е съвсем естествено да зададем курс към сърцето на Слънцето, ослепителната сфера на съвършенството, наречено Пинк Флойд.

Снимки на Петя Митрева - в секцията "Галерия"

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Dara - "Родена такава"

Видео


Албуми


Dara - "Родена такава"

Първият студиен албум на Dara - луксозно издание с лично послание от нея, ексклузивни фотографии и още изненади,...

Най-четени новини


виж всички