Nightwish в София: Симфо-метъл приказки от Финландия за лека нощ


Nightwish в София: Симфо-метъл приказки от Финландия за лека нощ

5837

Дълго чаках Nightwish за среща отблизо.

Признавам си, че винаги съм искала да ги видя заедно с Таря, защото така звучат в главата ми от първия ден, когато ги чух. Но уви! Гледала съм Ледената кралица няколко пъти сама - прелестна и пееща. Успях да видя и оригиналната приказка, от която тя излезе, чак на 14 септември тази година.

Започвам от начало: часът е 15.24 ч. Моя приятелка ми изпраща линк и плачещо човече като съобщение. Попадам на информация, която лично Nightwish са публикували на страницата си. Съобщават за огромно закъснение на камиона с техниката си (на сръбската граница, отново!) и наложителното преместване на саундчека. Извинят се за закъснението, както и за това, че подгряващата група Sevi няма да вземе участие заради разместения график. Минути по-късно вестта е преведена на български и организаторите Key Events от свое име поднасят извинения. Вече сме наясно, че концерт ще има. Но не и кога точно.

Следвам инструкциите и в 21.00 ч. влизаме в зала "Арена Армеец". Часът на началото обаче остава несигурен, клони към 22.30. Усещам недоволството на хората около мен, опашките за бира и вода правят няколко завоя, пушачите са на смяна през 10 минути. В социалките валят злобни коментари и постоянни оферти за продажба на билети на място. Но има хора, които чакат. В началото си мислех, че залата ще си остане със скромните 1 000 - 2 000 души. Точно в 22.23 ч. скепсисът ми беше опроверган.

Без подгряваща група, след много перипетии и препятствия, на сцената излизат Nightwish. Floor Jansen – вокали, Мarco Hietala – бас и вокали, Erno "Emppu" Vuorinen – китари, Tuomas Holopainen – клавишни, Kai Hahto – барабани, Troy Donockley – ирландската гайда, малки духови инструменти и вокали, които дават всичко от себе си - от първия до последния момент на концерта. Floor е с групата от 2012 и не, тя не е Таря, но и не претендира да бъде. Цветето (Floor в превод -  б.а.) е с невероятен глас, сценично поведение и прекрасно излъчване. Да, много е висока, вижда се с просто око, но това е типично за почти всички от Скандинавия и си пасва перфектно с останалите от бандата.

Ако сте чели достатъчно Братя Грим, то цялото шоу - като музика, ефекти и герои на сцената, ще ви прилича на една закъсняла приказка за лека нощ. Всяко от парчетата е глава от книгата на Nightwish. А усещането, че си попаднал в приказка, няма как да бъде по-истинско. Една след друга звучат:

1.    Roll Tide (Hans Zimmer)
2.    Shudder Before Тhe Beautiful
3.    Yours Is Аn Empty Hope
4.    Bless Тhe Child
5.    Storytime
6.    My Walden
7.    Élan
8.    Weak Fantasy
9.    7 Days Тo The Wolves
10.   The Siren
11.   The Poet And The Pendulum
12.   I Want My Tears Back
13.   Nemo
14.   Stargazers
15.   Sleeping Sun
16.   Ghost Love Score
17.   Last Ride Of The Day
18.   The Greatest Show On Earth

Troy Donockley е истински феномен! Даровитият музикант сменя ирландската гайда и другите духови инструменти, банджо, китара и пее,  а в изпълнението на всяка песен оставя нещо от себе си. Floor и всички останали се раздават максимално, защото София е последната спирка от турнето им, защото им е отнело цели 20 години, за да стигнат до България и да се представят пред нас. Защото информационното напрежение от следобед е навяло мрачни прогнози, че среща с приказките може да няма тази вечер.

Поглеждам към тълпата от най-горния балкон в залата. От преградата на фронтстейджа до изхода се шири море от почитатели, няма къде да пуснеш игла, дето се вика. Тогава осъзнавам, че търпението и любовта към музиката и приказките са всеобщи. Да, очакваме по-старите хитове, но е важно да отбележим, че финландските симфо-метъли пристигнаха да представят своя нов албум "Endless Forms Most Beautiful", който излезе миналата година. Другото много съществено е, че турнето е по случай 20 години на сцена за групата, която почерпи голяма част от Европа за "рождения си ден" с прекрасни финландски приказки.

Точно 00.30 ч. Време за лягане, защото като всяка приказка и тази има своя край. Сред тонове вълнение, пеене до падане на гласа, часове чакане, няма никакви следи от изтощение в публиката. Но професионализмът изисква да познаваш граници, а любовта – да знаеш кога е време да си тръгнеш. За да оставиш добри чувства у другия.

За тази приказка пак бих чакала ли, чакала...

Снимка: Орлин "Orleff" Николов

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички