"70 години с нашата музика – солистите". Концерт на Оркестъра за народна музика
Dark Sun And Winter Cold Vol.4: финален лайн-ъп
Be Livin God: Sen I представя нов албум и късометражен филм
Leprous отново в София. Идват с Monuments и Kalandra за концерт в клуб Joy Station
Субдибула и Ели Раданова започват новата година ударно – с горещ сингъл, видео и концерт
Мария Мутафчиева с личен юбилей и 30 години на сцена. Честваме гласовитата певица с концерт на 10 февруари
Световни рок имена в новата книга за Sevi, групата отбеляза 13 години на сцена със стилен концерт
Poetsky и K.O.R.A. попълват афиша на Dark Sun And Winter Cold Vol.4
Palaye Royale без съпорт в столичния клуб Joy Station
Musicology Live с нов епизод: Ali от легендарното Първо студио на БНР, представят три чисто нови песни
"Нощ на ансамблите" се завръща със специалнoто участие на Валя Балканска и Петър Янев в зала 1 на НДК
Китаристът Tommy Henriksen ще свири със супергрупата Hollywood Vampires в София

Мейхем в София: Мистичният Господ на неживота


Мейхем в София: Мистичният Господ на неживота

5433

От миналата година, норвежките блек метъли Мейхем (Mayhem) са на турне, възкресяващо дебютния им албум "De Mysteriis Dom Sathanas" почти четвърт век по-късно.

Предвид фундаменталната значимост и на групата, и на конкретния албум за историята на екстремната музика, разказът за концерта им в София няма как да не излезе отвъд жанровите рамки на репортажа.

Основани в средата на 80те, Мейхем претърпяват различни превъплъщения и перипетии, но още от началото ги движи стремежът към примитивното, негативното и мрачното. Вдъхновени от групи като Venom и най-вече ранните Bathory и Hellhammer (а такъв е и псевдонимът на дългогодишния им барабанист), Мейхем ги надминават по бруталност, отначало най-вероятно отчасти и поради не особено високите си музикални умения – както подсказва скорошната биография на групата от басиста Necrobutcher (хаха) и какъвто е случаят с много пънк банди преди тях. В началото на 90те години обаче китаристът основател Euronymous вече е усъвършенствал нов подход в създаването на мрачни, дисонантни и многопластови рифове, който ще положи основата на прословутата вълна на норвежкия блек метъл.

Събирателна точка на това движение е магазинчето-мазе на китариста, а идеен фокус – оформящият се по това време албум "De Mysteriis…", който достига до непознати дотогава нива на мракобесие. Групата вече се вдъхновява не само от некро-траш и пънк, но също така и от прогресив рок и електронна музика, барабанистът Hellhammer е станал невероятен техничар, а музиката им придобива хипнотично и наистина почти мистично въздействие. За разлика от мощните рифове-тупалки стигналия по това време апогея си дет метъл, блек метълът на Мейхем гради загадъчни атмосфери от тремоло мотиви, преплетени по неочаквани начини и обвеяни в ефекти и чист шум, които оставят слушателя на моменти несигурен какво точно чува. Оттук тръгват велики групи съвременници на Мейхем като Burzum, Darkthrone и Immortal, а малко по-късно и в други посоки – Emperor и Enslaved.

Самият албум обаче не излиза няколко дълги години заради определени прословути събития, които едновременно поставят членовете на блек метъл кръжеца на челните страници на местните вестници и същевременно разбиват движението в неговия първоначален вид. Цялата музикална ескпресия на Мейхем е подплатена с определена идеология, артикулирана от Euronymous, която, ако не и особено задълбочена, е пределно ясна като нагласа – антихуманизъм, антихристиянство, антиживот. Вокалистът по това време и автор на повечето текстове на "De Mysteriis…" носи псевдонима Dead и е до голяма степен живо вдъхновение на въпросните идеи, а през 1991 г. слага кървав край на живота си. Оттам следват поредица от убийства (вкл. на Euronymous), палежи на църкви и т.н., които добиват толкова трайна слава, че дори миналата година "поп" групата Металика направи клип към песен от последния си албум, използващ кадри от предстоящ филм за тях.

Отвъд тези перипетии, Мейхем си остава началото на едно от най-нихилистичните течения в рока. Някои музикални коментатори отбелязват, че в някакъв смисъл норвежкият блек метъл е по странен начин не без връзка със своя добил комерсиална успешност рок антипод от 90те – грънджа – явление, белязано на свой ред от прословути саморазрушителни тенденции. А, разбира се, това е период на социални трансформации, дори разпад, не само тук, на Изток, но и на Запад. За мнозина, които израснахме тогава, блек метълът се оказа музиката на прехода.

И така - към концерта в София, организиран от BGTSC в клуб Mixtape 5. Проявата започва според предварително оповестения план по здрач в доста притъмненото пространство (което ще създава подобаващата атмосфера, но и главоболия за фотографите) с чешките блек метъли Inferno. Те свирят от средата на 90те, идвали са тук (подобно на Мейхем) и представят предстоящия си албум "Gnosis Kardias (Of Transcension Аnd Involution)". Стоят стабилно на сцената, а музиката им – интензивна, сложна, но и със сподавени мелодични моменти – добре подгрява настроението (или по-скоро разстроението) за основната банда на вечерта.

Към 21.00 ч. и нещо сцената е затъмнена още повече, количеството дим нараства застрашително, появява се нещо като олтар на черни сили, чучела, плачещи ангели и на сцената излизат Necrobutcher, Hellhammer и двамата нови китаристи, които направо забиват разкъртващите акорди на първата песен от "De Mysteriis…", цепещата "Funeral Fog". Малко по-късно връхлита и огромният демоничен вокалист Атила Чихар (Attila Csihar), закачулен, с маска и дрипава роба. Унгарецът пробива ъндърграунда с будапещенската банда от късния соц Tormentor (ако някой ви каже, че по това време подобна музика е нямало, пуснете му и чехите Master’s Hammer). Той също участва в поредица от нойз, индъстриъл и ембиънт проекти с доста психарските си неподражаеми напеви, отличаващи се от типичните блек метъл крясъци и обезсмъртени в самия "De Mysteriis…", който излиза чак през 1994.

Dead присъства на запис с безсмъртната си забележка "When it’s cold, and when it’s dark, the Freezing Moon can obsess you" от концерта в Лайпциг (1990), въвеждаща втората песен, може би най-епохалното и парадигмално творение на движението. Оттук нататък Мейхем просто изсвирват осемте песни на албума, без обръщения към публиката, коментари, шеги или пози – типично в свой стил. Да, няма кръв и животински глави на сцената, но на тази възраст така е може би по-добре. Дистанцираното държане на сцената и загадъчните движения на вокалиста създават усещането, че сме по-скоро на ритуал, отколкото на рок концерт. То се засилва от нойз интерлюдиите между песните, специално разработени за турнето. На по-дивашките моменти по-голямата част от залата е в пого, на други хората стоят като в транс.

Участието на Мейхем приключва след не повече от час с последната, заглавна песен на албума. С изненада установявам, че предходният им концерт в София (2010) като подгряваща група, реално е бил по-дълъг, но това явно няма значение, защото се чувствам не по-малко натоварен. А и така по-добре се удържа идеята проявата да бъде посветена на албума като едно завършено цяло, без добавки. Струва ми се, че Мейхем успяха да излязат от вече оформилото се клише на т.нар. "носталгични турнета", в които утвърдени групи се обръщат назад към ранното си творчество. Може би защото "De Mysteriis…" е толкова странен и завладяващ, че, докато го преживяваш наживо, нямаш особено време и ресурси за исторически рефлексии, а просто се потапяш. Първичността и юношеският екстремизъм вече не са там.

Но мистиката остава.

Снимки на Радослав Марков - в секцията "Галерия"

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Михаела Маринова - "До безкрай"

Видео


Албуми


Михаела Маринова - "До безкрай"

Две години след дебютния си диск "Стъпка напред", Михаела Маринова е готова с втори албум, озаглавен "До безкрай"....

Най-четени новини


виж всички