Любов от Мария Илиева. 13 български града ще се насладят на кадифения ѝ глас
Съвместен концерт на Askeesi, Xathrites и Fransis Forth. Яко блек метъл в столичния клуб Live & Loud
Танцьорите от Riо Kids с дъщерята на Графа Никол ще участват в концерта му на НС "Васил Левски"
Нов фестивал в Шумен – "Деца на джаза"
Още три групи в афиша на Slaughtery Near The Graveyard 2023. График на минифестивала
Десетилетие музикален бунт: No More Many More празнуват 10 години с нова песен и голям концерт в София
Графа ще открие нова страница в историята на българската поп музика на 30 септември
Концертът на Eagle-Eye Cherry в София се отменя
September FUN'k Festival обяви първите си големи имена
Миро с втори концерт в зала 1 на НДК – специално коледно издание на 21 декември
Дами канят в царството на фламенкото. Пианистката Миранда Фернандес ще гостува в София със своето трио
Концертът на Hammerhead (BG) се отменя

Тангуарда – професионализъм и класа


Тангуарда – професионализъм и класа

6172

"Винаги съм искал квартетът ни да е витален и енергетичен, и жив, да рита задници, ако трябва, да е абсолютно прекрасен или отвратителен, когато се налага. Но трябва да изразява живота. Да разказва истории с благородство и с хумор, и с дълбочина. И да разказва цялата история, ако е възможно".

Тези вдъхновени думи са на Дейвид Харингтън, основателят на Кронос Квартет (Kronos Quartet), които покрай останалите си успехи, са сред най-изтънчените и добри интерпретатори на Астор Пиацола – човека, еманципирал тангото и спомогнал то да влезе и в сериозния класически репертоар.

Днес няма съмнение, че танго може да се изпълнява и от класически, и от джаз формации, но вероятно, за да е живо и вълнуващо, трябва да запази нещо от бедния си емигрантски произход, с дъх на пристанища и синкав дим.

Сигурно няма рецепта как успешно се съчетават класически подход и “народен”, уличен живец, обяснението на Харингтън прилича на указание и вероятно някаква липсваща част от него ме остави хладна в концерта на квартета Тангуарда (Tanguarda) в столичната зала “България” снощи.
 
Грешката със сигурност е в моя телевизор. Така или иначе без особено участие наблюдавах професионалните изпълнения на музикантите, изключително компетентни и уверено владеещи инструментите си.

Мария Мартинова (пиано), Виле Хилтула (бандонеон), Рафал Замбржицки-Пейн (цигулка) и Матю Миджли (контрабас) демонстрираха висока класа в соловите си изяви, както и забележителен синхрон помежду си. Миджли и Замбржицки-Пейн виртуозно произвеждаха всички онези характерни за милонга “саунд ефекти” - барабаненето по корпуса на инструмента, стърженето с лъка, наподобяващо стара грамофонна плоча, съскащото триене на кожа в дърво...

А дали не бяха пък твърде, твърде академични?...

Добри, школувани музиканти, но усещането като за упражнение каквото трябва да бъде тангото, без действително да е. Същото се отнася и за танцовата двойка Селине Руис и Дамян Розентал – овладели до съвършенство сложната хореография, но, стори ми се, без грам сценична химия помежду си.

За танц, при който се предполага мъжът и жената да се изгарят с поглед в непрестанно противоборство, Руис и Розентал едва ли не избягваха визуалния контакт.

Може да съм прекалила с вариацията на “Roxanne” на Полис във филма “Мулен Руж” и други драматични кинообразци, така или иначе Руис и Дамян, уважавани преподаватели по танго, останаха встрани от представата ми за убедителност.

Какво пък: всекиму своето танго, мислих си по време на бурните аплаузи.

Дано следващия път, когато Готан Проджект стигнат до Румъния или Македония, се отбият и при нас.

Заповядай да разгледаш снимките на Елена Ненкова в нашата рубрика "Галерии".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Simply Red - "Time"

Видео


Албуми


Simply Red - "Time"

Simply Red се завърна.Четири години след триумфа на "Blue Eyed Soul", една от най-ценените групи в Обединеното...

Най-четени новини


виж всички