Смятах да разкажа първоначално за двата биса на Джая Дъ Кет (Jaya The Cat), всеки от който съдържа по няколко парчета... за логичния завършек на концерта с "Closing Time" снощи.
Но по-добре да не лъжа. За шейсетината минути, които прекарах на шоуто на бостънско-амстердамската ска формация, натрупах достатъчно възхита. Когато, малко преди въпросните бисове, ми се наложи да се кача на таксито за центъра, сърцето ми направо се късаше. От изненадващия клуб "R.B.F." (задна врата в читалищна сграда нейде в столичния квартал "Хаджи Димитър", която въвежда в един съвсем истински лайв клуб с приветлива сцена, добро озвучаване, осветление и всичко останало) продължаваше да се носи бумтящият звук на най-купонджийската група, която съм чувала напоследък.
Освен с въпросния бумтящ пауър, гостите успяха да ме завладеят напълно още с няколко неща: първо - поне половината членове на бандата бяха по джапанки. Второ - звукът им смело скачаше от реге на ска през абсолютно издухващи главата китарни сола и неочаквани електронни атаки - до гавраджийски пънкарии.
Но най-важна и най-приятна беше пълната липса на така типичната за реге културата поучителност. Нито музиката, нито текстовете на групарите се силеха да ни кажат какво да мислим или да правим с животите си и именно заради това всеки в гъстото пого, напълнило "R.B.F." до тавана, беше готов да ги последва и накрай света. При това - с благодарност.
Добавете пиратски дрезгавия вокал на Джеф Лагадек (Geoff Lagadec), не пропускайте и Янко Бръснаря (Артери (Artery), Дъ Помориънс (The Pomorians), който не издържа и скокна обратно на сцената, и щастливото меле, търкалящите се в ръцете на тълпата пънкари и пищящите мацки - всиичко товаполучи своето обяснение.
Впрочем, преди Джая Дъ Кет да ни донесат цялата тази тържествуваща лудост, вечерта беше открита от също толкова веселия и енергичен гиг на Дъ Помориънс, които свириха главно кавъри.
Но пък ги направиха така, че публиката нямаше нищо против да ги чуе и по два пъти...
Коментари