Неземната Йълдъз Ибрахимова слезе в центъра на Банско


Неземната Йълдъз Ибрахимова слезе в центъра на Банско

2758

Бианка Моралес с биг бенда на БНР. Джазът като стандарт

Може се води финландка, но афро-кубинската кръв е избила върху нослето на Бианка Моралес (Bianca Morales) още първата вечер.

100-200 грама водка обаче само отвързват езика – за добро. Като да признае, че за нея джазът е замрял в началото на 70-е. „Защото няма истински суинг днес”.Твърде смело изказване за певица, която ще обяви на пресконференция утре, че възнамерява да заложи на „модерните” авторски пиеси. Вероятно именно това я направи още симпатична в моите очи. Когато ти намигне през слънчевата мъгла в погледа си с анонс, че ще те отведе “Where The Jazz Is Hot”, трябва да я схванеш абсолютно буквално. Отивате в „Най клуб”, хотел „Флоримонт”. Още по-вероятно - в бара на „Бъндера”, където дробят Ангел Заберски и Ко., а публиката около сцената така е оплела тела и души, че атмосферата възвира оттатък градусите на какъвто и да е термометър. Митко Шанов оре на контра с баса, посявайки полезни мисли за безполезни чувства.       

На Бианка Моралес се пада честта да отвори първата (реална) вечер на традиционното събитие, чийто старт е именно на 8 август всяка година. Тя ще се изяви в съпровод на биг бенда на БНР, дирижиран от маестро Янко Миладинов. Ясно – стандарти предимно. Но не само, обявява дамата пред медиите, като разсъждава фино върху шанса да представи авторски парчета от албума си “When In Rome” (2007). Те ще са основен приоритет в програмата й,  записва чинно в тефтера си някакъв колега до мен. Хлъц!... основен (леко ми се завива свят) приоритет, няма що? Приоритет означава първа по важност задача, така поне са ме учили преподавателите ми в Класическата гимназия. (Фен до гроб съм на някой, който използва словосъчетание от рода на „хемендекс с шунка” например. А какво ще кажете за реалната действителност? )

Та, Бинка пя сърцато и кавъри, и авторски пиеси, а нашият оркестър осигури на гласа й страхотна саунд почва, за да цъфне. Че и да върже. Вокалистката успя да погъделичка мозъка ми с приятен прочит на класиката "Lady Is A Tramp", а сенса – с "Cheek To Cheek" заради безкрайното удоволствие, с което се представи пред родните меломани (за втори път, преди това – в Русе). Лично аз бях особено възрадван на няколко авторските пиеси - написани от нея и Мериън Партанен (тя също присъства на феста) - "Casanova", "Flower Market" и "Via Veneto". Към последното Бианка деликатно закачи и основната тема (приоритетно) от “Our Party” – лицеприятно реге, с което спечели конкурса на финландския канал MTV 3 през 1984.

Антонио Флинта квартет! Пианото

Италианската джаз сцена е страхотно богата и развита, при това не е от вчера. Момчетата на Антонио Флинта (Antonio Flinta) защитиха (от-до) авторитета на Ботуша, който успешно мери ръст както със световните традиционните образци, така по авангардизъм. Пианистът и неговият бенд показаха завидни познания от фюжъна в началото на 80-е (твърде модерен тогава); пребродиха (с три крачки) саунда на пост-бопа, закачайки малко от акустичния мисисипски вятър; завихриха няколко бързи и динамични композиции с фънкаж, каквито доминираха в чартовете за джаз през края на 90-е; стигнаха и до онова, което лично аз наричам сух таратор – леко снобско и много модерно звузоизвличане... Но обагриха всяка хармония с чудесен импровизационен привкус. В главната роля: пианото!
    
Браво! Като всяко истинско (и добре помислено) събитие, и това е решено във възходяща градация. Издигат я самите артисти. Стъпка по стъпка. И тон след тон. В много добра сценична форма.

Йълдъз Ибрахимова – цигански блус на 4 октави. Музиката на свободния дух

Йълдъз: прима (в най-буквалния смисъл. Джаз, етно, блус, класика, песни за деца  -  превръща всяка хармония в диамант). 4 октави в действие.

Живко Петров: маестро. Способен е да пусне на свобода красивия смях на своето пиано навсякъде. И за всекиго. Стига той да го заслужава.

Веселин Веселинов – Еко: Докато го гледам как (в момента) опъва контрабаса, през едното ми око влиза мисълта, че е в състояние да подгрява концертите на SMV (Кларк-Милър-Уутън, амин!). Тъй като пипа плътната струна сякаш е дама, на която прилага акупунктура или масаж. 

Христо Йоцов: барабанна фурия. Професор. Освен бури обаче, може да нарисува с палки и абсолютната тишина. (Нищо, че е силов. Той никога няма да се отнесе към ударните като черпак към тенджера). Евидентен факт.

Артисти от подобна висша лига са заедно на сцената не за да се надиграват и да объркват сетивата си. А за да се допълват.

Тиквенооранжевата светлина скулптира Йълдъз насред сцената. Всякакви изненади – по традиция приятни, можем да очакваме от нея. И все пак - логично е да представи пиеси от последния си проект “Back To My Love”. Технични, виртуозни, бързи или бавни (“Black Coffeе”, страхотен, наливен блус) стандарти... Дюк Елингтън, Гершуин ("How Long Has Been Goin On" - вълшебно начало на концерта), Херцог и Били Холидей, Чик Къриа и Лайънъл Хемптън...   

Репертоарът й е достатъчно разнообразен, за да не досади дори и на най-сериозния почитател. Премерено динамични композиции, та да няма и нота скука. Просто Йълдъз отдавна извоюва собствения си стил, а сега го е облекла го показва с достолепие в центъра на сцената. Ама така да й приляга! Гълтам(е) на екс коктейла от жанрове.

Еха, тя отива дори до цигански... блус (припомни си диска й "Марджанджа"). Плаче, просто плаче за една соло струна в тоя момент. И тя да е Бирели Лагрен примерно. Инетрпретация на "Седнало е Джоре"... публиката не спира да я аплодира. Абсолютно заслужено. Нататък... прекрасна пиеса, която ситуацията наложи да пропусна, тъй като някаква колега зад мен през цялото време лае по джиесема заповеди на своя оператор!) "Ориент Хпрес", пояснява Йълдъз в края на шоуто. Чисто нова композиция, предвидена за следващия й албум - "Балканатолия" 2. Което означава още една доза “етно-джаз”, както грандамата сама нарече навремето своите интерпретации на български, турски и цигански фолклор.

Околните върхове са взели камертон от блендата й! И пеят посред нощ.

Йълдъз е в центъра на Банско.

Неземна.

Но по-добре е в края на предишното изречение да сложа въпросителна, а не точка. За да не забравяме, че 4 октави не означават 4 отделни гласа. Че Йълдъз е съвсем жива, тук е – отсреща! И че музата й ще нахвърля върху петолинието на импровизацията още и още албуми...  
 
Публиката се кефи на ента.

Е, съществува ли нещо по-важно от това за един успешен концерт?

Още от Джаз/Блус


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Видео


Албуми


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Пет години след като издадоха успешния и пълен с хитове "10 1/2", Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени...

Най-четени новини


виж всички