Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Магично привличане с име Kansas


Магично привличане с име Kansas

3348

Всеки път, когато пиша за Канзас (Kansas), имам усещане за сътворяване на докторска дисертация в Сорбоната.

Това музикално явление ме напряга в умствен, чувствен и физически аспект.

Зала 1 на НДК е обидно рехава за събитие от такъв стандарт. Прави впечатление липсата на ученици и студенти. Много ясно защо – те са в двете крайности на музикалния вкус – от хард-ен-хеви до звуци за стомах и ханш, танцувани до и на маса. Възрастово публиката варира от 27 г. и 4 месеца до 63 г. и 10 месеца. Общо 2 000 души присъстват на концерта, осъществен от "Болкън Ентъртейнмънт Къмпъни" и радио Z-Rock.

Светлините угасват в 20.20 ч. Мощен наш рев с ръкопляскания като на опера. Петимата са на сцената. Прожектор осветява Дейвид Рагсдейл (David Ragsdale) с неговия антрацитен в цвят фрак без ръкави и цигулка с космически дизайн. Цигулката почти няма корпус. От нея стърчат предавател и статив за брада. Дейвид свири интро на "Magnum Opus". Много умен ход, който смълчава залата, прекратява аплодисментите и фокусира присъствието ни единствено върху музиката.

Гръмва китарата на Ричард Уилямс (Richard Williams) заедно с барабаните на шефа Фил Ихарт (Phill Eheart) и баса на Били Гриър (Billy Greer). Доминира оркестрово звучаща клавиатура на Стив Уолш (Steve Walsh). Залата се издува от прекрасен звук – много добре балансиран, детайлно чист като на домашно hi-fi и най-важното – плътен като тухла благодарение на баса и някои синтезаторни ниски тонове, които веят крачолите ми, а не ме бият в корема.

Гостите преливат без пауза в "Musikatto" и бясната фурия "Belexes". Били с очакваната игра на думи: "Добър вечер, София! Щастливи сме да бъдем отново тук. Добре дошли в (на) Канзас (Welcome to Kansas)". Свирят почти свързано "Point Of Known Return" и епиката "Song For America". Великолепието на цялостното им представяне е белязано от гласа на Стив Уолш. Подготвил е нови вокални партии, с които да се справя, но е много досадно, когато цвили истерично с фалцет.

Били: "Ние сме отново тук най-малко по две причини. Вие сте страхотна публика и заради вас идваме след три години почти по същото време с 3 дни разлика (предишният концерт беше на 23 юни 2008 - б.,а.). И второ – празнуваме 35-годишен юбилей на нашия албум "Leftoverture". Надявам се да се срещнем от другата страна". Той в Щатите ли ни кани, или намеква нещо?

Следва серия, от която сърцето ми издържа трудно. "On The Other Side", "Hold On" (Дейвид на китара вместо цигулка), "Dust In The Wind" и "The Wall". Тази група успява да постигне нещо върховно. Трогва ме със звук, виртуозност на свирене, сложност на композиции и бърка много дълбоко в душа и сърце. Апотеоз на висше музикално майсторство, сътворено през 70-е. Звучи актуално, все едно е сътворено вчера. Образците на 60-е и 70-е винаги са такива – безвременни.

"Dust In The Wind". Тази световноизвестна акустична балада ме връща във времена на младост и надежда. Въпреки нихилистичния си текст: "All we are  is dust in the wind (каквито и да сме, прах на вятъра е)”, тя трогва залата като мил спомен. Дишам тежко с премрежен поглед и внимавам никой да не ме види.

Канзас вкарват концерта в симфоничната си сложност. "Cheyenne Anthem" (Били пее партията на Роби Стайнхард), "Miracles Out Of Nowhere" и "Icarus – Borne On The Wings Of Steel". Невероятно е как такава красива и сложна музика оживява в цялата си прелест пред нас. Това е Канзас!

Ритмичното "Portrait (He Knew)" изправя залата на крака. Еуфория. Изчезват. Чакаме ги кратко. "Fight Fire With Fire" и шедьовърът "Carry On Wayward Son" са достоен финал на един симфоничен концерт, изсвирен с много чувство като за пръв път.

Не знам дали скоро някоя група ще надмине високото ниво на магичното привличане с име Канзас.

Галерия

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички