P.I.F. на живо, или Приказка-та, наречена музика

Mixtape 5 е виждал и повече хора в събота вечер.

Но тази събота е специална. Специална я правят и поводът, и хората. Поводът – група P.I.F. най-после издаде нов албум, хората – до един наясно къде и защо са попаднали.

Тъмнина, фолклорно интро и героите не вечерта са в светлината на прожекторите.

Чудех се аз защо пред сцената има заграждения... отговорът дойде още с първата песен. Огън и жупел! Ама буквално. Снимката (2013 © Антон Кръстев за Creative Visual Solutions) дава ясна представа за ситуацията. "Молещи очи", пилотен сингъл от албума, вече с клип (виж го ТУК!). Почти неусетно преминават в "Обещавам". Обичам такива обещания... откровени, лирични и най-вече спазени. "Обещавам всеки дъх да подаря", изпя Димо и да, той и бандата накараха всички ни да се усетим дарени с емоция. "Не спя" е песен, поводът за която не може да бъде мимолетен, каза фронтменът. Това, струва ми се, накара хората да отворят още малко съзнанията си за нея. Следват две съвсем нови парчета – "Рай" и "О.К." За следващата песен научаваме, че е записана за първи и последен път на лента преди 5 години, никога свирена на живо. Това са сухи факти за голяма песен. "Свободен от теб" – чуйте, пък ще ви стане ясно.

Време за благодарности. Те бяха отправени към управата на Mixtape 5 в лицето на Радослав Мирчев, както и към "хората със снимките", споменах за тях вече. Продължаваме със "Сладката страна на нещата", "Намерих те", "Седем". И трите може да чуете в "P.I.F. 4". "Разбирам, че тия песни са ви напълно непознати... Не бе, спокойно, има и такива, които знаете", увери ни Димо от сцената с "Усмивка". "Нарисувай ми песен" предхожда "Вали". По време на валежите фронтменът прояви своята склонност към барабаните на Наско Касабов. "Оставам тук", "Сън в съня", "Невидимо дете", "Колело"... ето ги мелодиите, които всеки знае и вече обича!

Като за финал Димо, с уговорката, че не иска "да става политическо", призова младите хора да си останат в България. Реакцията? "О-став-ка!". Но позитивните вибрации на "No Woman, No Cry" върнаха вниманието към "Приказка"-та, наречена музика.

Свалят се китари, зад барабаните вече не се вижда човек... Реакцията? "О-още! О-още! О-още!". Поогледах се наоколо... ама то си има хора, бе! Супер!

Награда за бурните ни овации са "Messiah" и "Свято". И, докато при първия "финал" групата не можа да слезе от сцената, то този път я напусна успешно... и напразно. Втори бис. "Всеки ден" бих слушала това изпълнение на "Камбаните".

Е, от мен толкова. И не забравяйте, че музика без китара е като таратор без копър.

Не че не става. Aма не е истинско!