Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Разпнати на кръст от Spirit Of Burgas 2011, ден трети


Разпнати на кръст от Spirit Of Burgas 2011, ден трети

3393

Съвсем нормално е по фестивалите на публиката постоянно да се налага да прави труден избор между тази и онази очаквана група.

На финала на Spirit Of Burgas 2011 година обаче тази дилема бе изкарана на преден план - Анеке ван Гирсберген, Лефтфийлд (Leftfield), Ибряма (на снимката) с ансамбъл Тракия и Милена се изявяваха едновременно на различни сцени, малко след като британците Амплифайър (Amplifire) бяха хвърлени против волята си в конкуренция с Лефтфийлд. Дори яките български подгряващи в началото на вечерта ни поставиха пред трудния избор: Пиромания или Дер Хундс (Der Hunds).

Но да се върнем в началото, когато присъстващите все още тръпнеха в очакване на Дефтоунс (Deftones). Симпатичните фюжън младежи Фрийстайл (Free Style) като всяка година бяха събрали феновете си пред джаз и блус стейджа, а фестивалната зона продължаваше да се пълни с малки и големи, дошли да видят калифорнийските алтърнатив легенди на главната сцена. Както и предишните вечери тази година, публиката беше някак рехава. Което пък позволи да се приближим по близо до Дефтоунс. Докато Чино Морено подскачаше на сцената, заливаше се с литри вода и изобщо левитираше над феновете си, някои от тях заформиха истинско меле, а други нападнаха буквално на колене, бършейки развълнувани сълзи.

Стивън Карпентър, Абе Кънингам, Франк Делгадо и летящият, вилнеещ, куфеещ и въпреки това имащ въздух да пее Чино, успяха да изсипят върху нас цялaта си абстрактна печал, прекараха ни през гневните си настроения и ни захвърлиха в мрака, откъдето пак те ни извадиха. В края на гига нямаше време за бис, а навсякъде по пясъка лежаха и се съвземаха щастливо опустошени почитатели.

Едва събрахме частите си и трябваше вече официално да се разцепим: Лефтфийлд завладяваха главната сцена с пълна сила. Настъпваха баси като земетресения, маршируваха барабани, подскачаха емсита. Всичко - кристалнно чисто и перфектно подредено. Като на запис. В другия край на феста прогресив-рок британците Амплифайър едвам успяваха да се преборят с долитащите от главната сцена бийтове, и може би затова се оказаха по-симпатични. Въпреки съвършения си гиг Лефтфийлд сякаш не присъстваха на живо, докато британците пускаха тъжни и саркастични майтапи между приятно сложните си парчета, попили най-доброто от Филтър и Кула Шейкър (Kula Shaker) примерно.

Междувременно мощните бийтове и баси на Лефтфийлд преминаха през целия гигантски списък от хитове на idm легендите и естествено кулминираха в "Afrika Shox", който вече тресеше не само феста, а като че и целия свят. На сцената за джаз и блус групата на Ибряма изчакваше затишие, а Милена Славова вееше коси и воали на "На тъмно", подкрепяна от поне хиляда гърла.

В другия край на фестивалната зона сияйната и вечно усмихната Анеке ван Гирсберген (Anneke Van Giersbergen) се срещаше за втори път с българските си фенове. Тя представи собствения си проект Акуа де Аник (Agua de Annique) - нежен и ренесансово пищен рок, според собствените й думи "доста попи". Но въпреки това - или точно заради него, позволяващ на бившата вокалистка на Дъ Гедъринг (The Gathering) да разгърне целия си потенциал. Проблемите с озвучаването в началото на гига бързо бяха преглътнати, а сладостният глас на Анеке и текстовете й за нещата от живота, комбинирани с импровизации на клавири и някое и друго парче на Дъ Гедъринг вместо  щипка сол, скоро докараха публиката пред Jack Daniel's рок арената в състояние на пълно размекване.

След биса на Акуа де Аник забелязахме, че на главната сцена вече се вихрят Скреч Първъртс (Scratch Perverts), поставящи началото на една съвсем друга - хип-хоп, част от нощта.

Но за нея вече не са ни останали нито сили, нито думи.

Снимки - в секцията ни "Галерии".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички