Митичните пънкари Thе Exploited в София за 10 години The Wrong Bar, връхлитат на "Колодрума" през май
"Музико" – музикален инструмент, разработен приоритетно за незрящи и глухи деца
Първият албум на PostBalkanTon връща вечни български песни в суинг вариант. Премиерата му пред публика е в столичния бар Singles
Възродената Pantera на живо в София през май 2023!
Легендарната група Спринт и приятели превърнаха кино "Люмиер" в епицентър на рока
"Когато говори за секс". LaText празнуват 10-годишнина с нов сингъл, видеоклип и концерт
По-добрата Коледа: Поли Генова с премиера на новия си албум в приказната обстановка на киноцентъра "Бояна"
Акустичното шоу на Sonata Arctica и Eleine е тази неделя
Me And My Devil представя: "Me And My Devil Volume I" с клубен минитур
Американските пънк/рап метъл легенди Hed PE с два концерта в България този уикенд
"Ще мога ли?" е новото видео между небето и океана на No More Many More, бандата кани на акустичен концерт този петък
Freak Show: Urban Grey се отправят на турне в подкрепа на новия си албум

Виж кой спечели книгата "Доктор Джаз. Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика"


Виж кой спечели книгата "Доктор Джаз. Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика"

1269

Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" славно завърши.

Предложението този път беше от нашите приятели в ИК Унискорп, в чийто каталог излезе книгата "Доктор Джаз. Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика". Автор на творбата е д-р Татяна Вълова-Илиева, под редакцията на Виолета Цветкова. Премиерата на биографията се състоя в рамките на първото издание на международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев" под патронажа на президента Румен Радев в курортния комплекс "Боровец" между 5 и 9 август.

Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с луксозната творба. Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

На кой популярен български скулптор доктор Емил Илиев поръча проекта за паметник на маестро Вили Казасян в Банско?

Честито на Карина Васева и Методи Цанков

Вярното е:  Александър Хайтов

Настоящето прелюбопитно четиво едва ли ще остави безразлични хората, чувствителни към историите на големи личности. На 16 октомври 2022 година героят на "Доктор Джаз" – д-р Емил Илиев, щеше да празнува 75-ия си рожден ден, но съдбата избра друг път за него. Именитият лекар дерматолог, съчетаващ класическата с традиционната източна медицина, и създател на най-обичания джаз фестивал у нас си тръгна от този свят след зараза с коронавирус през 2020 г. Почти две години по-късно неговата съпруга – д-р Татяна Вълова-Илиева, реши да разкаже невероятната му житейска и професионална история.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.

Доктор Джаз,  Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика (откъс)

Пролог

Емил и златната писалка

1965-а. Виена. Един български младеж, попаднал там по неведом каприз на съдбата, все още не знае, че тя крие още един "подарък" за него.

Той е Емил, 18-годишен син на лекари. Запътил се е по техния професионален път, но следва и голямата си страст, музиката. Не знае какво ще е бъдещето му, но вероятно предчувства, че ще лекува и с наука, и с изкуство. Сърцето му го води натам. И го води през изпитания и криволици, през щастие и сълзи, през спонтанно безразсъдство и натрупвана мъдрост…    

Емил учи медицина. За да се издържа, всяка вечер пее и свири на пиано в популярния виенски бар Chattanooga. Клиентела на заведението са все богати хора с престижни професии, но често идва и мъж с неприветлива, немарлива външност, със сплъстена коса, нечисти обувки и с грубо, далеч от благоприличието поведение. Влиза, поръчва си питие на бара, пали цигара, слуша пианото, после става и си тръгва…  Винаги сам.

Как този мъж с вид на клошар е приет тук, чуди се Емил. Но и забелязва, че никой от обичайните посетители в заведението не си позволява да нагруби, да прогони или унижи несретника. Наблюдава го все по-целенасочено и сърцето му често се свива от това, което виждат очите му – докато останалите клиенти са пред отрупани със скъпи напитки и блюда маси, "клошарят" вероятно трудно си позволява дори обичайния джин с тоник. И Емил започва редовно да отделя от хонорара си по нещо за любимото питие на непознатия.

Сприятеляват се. Говорят си в почивките между музикалните изпълнения на студента. Той го нарича "Австриецо", а непознатият – "Българино". Състрадателността на младежа отива още по-далеч:

– Ей, Австриецо, аз съм от една комунистическа страна и като дойдем ние, комунистите, от България в Европа, теб ще те направя директор на фабрика.

Чудакът прихва, искрено се забавлява от благородството на пианиста:

– Добре, добре, чакам да ме направиш директор на фабрика, та и аз най-сетне да си оправя положението.

Емил не знае как да приеме реакцията му, натъжава се, че не му вярва. Истинската му тъга обаче е от това, че никой от всички тези хора в скъпи костюми наоколо не прави и малък жест към бедняка. Само неговото сърце ли страда от чуждата мъка?! Минава повече от година, всяка вечер непознатият пие джин с тоник, почерпка от Емил, но приятелството им е само дотам, в бара. Един ден собственикът на заведението му съобщава, че предстои да обновяват рекламните си материали и настоява младежът да си направи снимки, облечен в смокинг и задължително пред роял. Ужас! Откъде толкова пари за смокинг, че и за фотосесия пред роял?! Собственикът на бара обаче е неумолим:

– Виж, прекрасно забавляваш хората тук, но знаеш ли колко други като теб чакат за това работно място?! Днес сме вторник, в четвъртък трябва да си готов със снимките.

Притеснен, Емил вече си представя как си тръгва от Виена, как напуска Австрия, край със следването му там. Вярно, може и да мие чинии в някой ресторант, но не иска – иска да свири, това може най-добре. Угрижен, вечерта сяда в една от почивките пред бара, не му се живее. И тогава някой го удря по рамото:

– Ей, Българино, какво си оклюмал?

Обръща се и, без да чака повече въпроси, разказва всичко на своя приятел бедняк. Той го слуша, слуша, накрая казва:

– Нямаш никакъв проблем! Ще ти кажа един адрес, утре отиваш там и търсиш Удо.
– Как така, какъв е този човек? Не го познавам, ти ще говориш ли с него – пита Емил и чува уверения глас на бедняка:
– Върви, върви, Удо ще свърши работа.

Цяла нощ не може да заспи. Чувства се в безизходица, не знае да се довери ли. Не спира да се пита как така споделя проблема си и в следващата секунда този човек, когото познава само от бара, му обещава всичко да бъде наред?! Но няма друг път, освен на следващия ден да поеме към посочения адрес на една от централните улици във Виена. Точно в 11 часа се озовава пред красива, представителна сграда в характерния за града архитектурен стил. Посреща го портиер:

– Кого търсите, господине?
– Ами… Удо.
– Кой Удо?
– Ъъъ, не знам, казаха ми да съм тук днес в 11 часа.
– Почакайте малко…

След секунди идва човек от охраната:

– Кого търсите, господине?
– Търся Удо.
– По какъв повод, господине?
– Казаха ми да съм тук днес в 11 часа.
– Последвайте ме, моля.

Емил е в стрес – първо портиер, после охрана, гаф ли някакъв направи, защо изобщо се хвана на думите на австриеца… Но човекът от охраната го повежда нагоре по стълбите в сградата. На втория етаж ги посреща красива жена, вероятно секретарка:

– Кого търсите, млади господине?

Той пак повтаря за срещата си при Удо в 11 часа и най-неочаквано чува:

– Вие ли сте студентът от България?

Сякаш камък му пада от гърба – значи все пак някой нещо знае за него. Потвърждава, тя го моли да изчака и след секунди се появява друга, още по-красива дама:

– Господине, заповядайте. Г-н Прокш ви очаква.

Емил за пръв път чува тази фамилия. Красивата секретарка го повежда по коридора, спират пред една врата и когато тя се отваря, той е смаян от гледката. На пода, върху голям персийски килим седи… клошарят. Наоколо са разпръснати персийски възглавнички, две наргилета, той пуши от едното, а в дъното на стаята – виенско бюро. В цялото си недоумение Емил чува познатия глас:

– Хайде бе, Българино, откога те чакам! Всичко съм приготвил, само да отидеш със секретарката и да направите снимките.

Без "здрасти", без "аз съм еди-кой си", просто "отивай да правите фотосесията". За Емил всичко вече е ясно, гледката казва всичко. Влизат в съседна стая, а там – фотограф, роял и смокинг, сякаш ушит тъкмо за него. Преоблича се, правят снимките, казват му, че ще са готови в определения срок, и секретарката го води отново при "клошаря" Удо Прокш. Той го посреща, поглежда го шеговито и му казва:

– Ще ме правиш директор на фабрика, а?! Знаеш ли колко ме забавляваше с това. Ами аз съм най-богатият човек в Австрия. Всичко командвам тук – имам петролен бизнес, бензиностанции, банки, строителен бизнес, оръжеен бизнес, внос и износ на желязо, корабособственик съм, канцлерът ми идва на крак. Каквото не се сетиш, само това нямам… Но знаеш ли какво ще ти кажа сега, българино? Ти си много, много добър човек! Толкова си добър, че с паричките, които вечер изкарваш с честен труд, за да се издържаш като студент, ме черпеше, защото мислеше, че съм беден човек, на когото му е трудно да си купува любимия джин с тоник. А всички други, които седяха наоколо, биха ме почерпили, защото много добре знаят кой съм. Но те не ме черпят. Черпеше ме ти, защото не знаеше кой съм и защото ми съчувстваше. Е, именно защото си с много добро сърце, ти ще просперираш в живота. Твоят път ще е славен, а ти самият ще станеш богат човек.

В следващия миг Удо става, отива до бюрото си, отваря едно чекмедже, връща се при Емил и му подава лъскава писалка:

– Тази писалка е от чисто злато. С нея ти ще подписваш най-най-важните документи в живота си. От мен да знаеш – ще имаш много голям късмет и успех. Ти ще станеш велик човек!
 

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Мирослава Кацарова - "Теменужена"

Видео


Албуми


Мирослава Кацарова - "Теменужена"

Четвъртият албум на джаз певицата Мирослава Кацарова носи заглавието на една от десетте песни в него – "Теменужена",...

Най-четени новини


виж всички