По "Пътя на среброто" с Даниел Гарсия трио
Spice New Year – грандиозно 90’s парти навръх Нова година в Inter Expo Center
Hammerhead (BG) с концерт в памет на Клиф Бъртън
Deadscape ще открият концерта на Draconian в София на 1 октомври
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени представят млади изпълнители на Sofia Summer Fest 2022
Маргарита Хранова, Петя Буюклиева и Михаил Белчев с отличия от международния фестивал за поп и рок "София" 2022. Първата награда е за Delta Roosters
Sodom – метълизмът не е просто фаза
"Отново на училище с радио N-Joy" на Голямата поляна в столичния "Южен парк" на 17 септември. Участниците в програмата надхвърлят 60 души
Impaled Nazarene за първи път на живо в София, подгряват нашите Bolg и Maltworm
Кралицата на португалското фадо Mariza пристига в България
Радио София празнува 15-ия си рожден ден със специално издание на Musicology Live
Финалният концерт на Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя сърцата на многохилядната публика в София

Силата на магията, наречена Solstafir - на живо


Силата на магията, наречена Solstafir - на живо

4088

Рядко оставам без думи.

След първото шоу у нас на един от личните ми музикални фаворити за последните 5 години - Solstafir, обаче останах не само без думи, а и без дъх.

Да кажем, че е трудно да се опише с думи изживяването "концерт на Solstafir", ще е слабо. Не само, че е трудно, но силата на емоцията и магията, която тази формация излъчва, няма как да бъдат предадени с думи. И така, навъртях три поредни концерта на исландската банда, провели се в три поредни дни - съответно в Атина, Солун и София. Ако ме питате сега, когато серийката свърши, ще ви кажа, че дори бих ги умножила. Иначе, зад гърба си имам 9 концерта на Solstafir – бройка, от която фронтменът на групата Adi се впечатлява. Той следи с жив интерес разказа ми как се различават лайфовете им един от друг и кое придава особена атмосфера на техните пърформънси… Странно, изненадан е колко важно е светлинното шоу и сценичния дим, в който музикантите изплуват и потъват, докато ни омагьосват. На изявата им в в столичния клуб Mixtape 5 имаме и от двете. А и друг важен компонент на един специален концерт – публика, която е влюбена в изпълнителя.

Няма да спестя обаче забележката към всички тези хубави хора, които в четвъртък вечер взеха решение, за което ще си благодарят дълго – дошли са да гледат на живо група, предлагаща уникална музика и емоция, замесена с някаква тайна съставка, която никой не може да назове, но я усеща, отдава й се и е съгласен да бъде хипнозиран от нея. Та, забележката – не само е неприятно, а и не е в услуга на никого щом отделни индивиди в публиката се опитват да надвикат артиста на сцената; когато музиката има такава лекота; когато композициите разстилат и пасажи на тишина, притаен дъх и се предполага да останем насаме с вибрациите на въздуха, на струната, на издишването на меха на гайдата… Да, гайдата – тази на Веско от Kayno Yesno Slonce, който организаторите от BGSTC в колаборация с Rawk N Roll успяват да вкарат като подгряващ акт само преди броени дни.

Така че транс сесиите започват с Веско и музикантите му от KYS, които, верни на неспокойната си вечно търсеща природа, отново представят нов прочит на своите композиции. Импровизацията, експериментът и плуването по вълните на момента са част от нещото, което прави тази фолк ембиънт група така интересна и самобитна. Поклащаме се с тях около 45 минути, които изтичат твърде бързо, за да се усетим. Но скоро няма да се свестим. Напротив -  топлите черни пясъци започват да се движат още повече под краката ни, когато тръгва инструменталът "Náttfari" на авангардните рок-ен-рол пичаги от Исландия.

Ади (Aðalbjörn "Addi" Tryggvason) (вокали и китара) общува с китарата с такава любов, начинът, по който притиска грифа и до лицето си изглежда толкова интимно, че човек би очаквал тя да се стопи в ръцете му. Сърцебиенето се учестява – ето за тази страст говорим! Това не се вижда всеки ден, заклевам се. Svavar "Svabbi" Austmann и басът му също плуват в ритъма толкова естествено и красиво…Същото е и при El Gringo, както на шега те самите наричат китариста си Sæþór Maríus "Pjúddi" Sæþórsson (чете се високо на глас!) и който също така е Чък Норис под прикритие.

Шегата настрана, това са артисти със силно изразено чувство за естетика и хармония - естетика и хармония в музиката, в човешките взаимоотношения, във визията и имиджа, ако щете. Без да е преувеличено – това е една от най-уникалните формации, които някога са се появявали на метъл сцената. Да, метъл сцената, която първа дава трибуна на Solstafir през далечната 1995-а. Представяща блек метъл по онова време, бандата намира привърженици сред заклетите ъндърграунд агенти, готови да изследват чудновати банди от различни краища на света, ползващи родния си език за лириките си (та да ни карат да се ровим из дебелите речници, за да разберем какво означава името на състава или заглавието на демо касетата му). Славни времена, но минават 15 години и Solstafir не се притесняват постепенно да променят посоката, та дори това да означава да горят мостове след себе си – мостове, по които биха ги следвали феновете от мрачните за групата времена на 90-те. Те оформят един - общо казано пост рок облик, а гардеробът, мистиката и мракът в музиката им е ала Fields Of The Nephilim. През 2009 вече тръгват по европейски турнета и свирят по големите летни фестивали. Последното означава, че са успели да излязат от клопката на това да идваш от островна държава, което на практика да прави концертите извън страната ти доста скъпо удоволствие. Две години по-късно вече работят с престижния френски лейбъл Season Of Mist, в чийто каталог издават емблематичния си четвърти албум "SvartirSandar", песен от който стига до номер 1 в класациите у дома им. Парчето е "Fjara", а видеото към нея е шедьовър. Също както самата песен и диска.
 
Тази силно въздействаща близо десетминутна композиция гостите ни оставят като част от нещо като бис, което обаче не е удачно да наричаме така, тъй като при тях отсъства клишето със скриването зад завесите и изпросеното със скандирания появяване обратно там. Solstafir са далеч от всякакви клишета. Както при по-суровата "Köld" от едноименния албум (2009), която ни свирят под номер две, изключителната "Lágnætti" от актуалното издание "Ótta" (2014) отново  придружена със също толкова впечатляващо видео ала късометражен филм. Следващата "Rismál" пак е от новия. За песента, дала заглавието "Ótta", Ел Гринго вади онзи струнен звяр, придаващ й особен облик с пронизващата остра нишка…

Някъде тук падат "Dagmál" и "Djákninn", но какво се случва със земното притегляне? Между другото, интересно е да наблюдаваш как един толкова изявен интроверт се превръща в екстроверт под светлината на прожекторите. И тримата музиканти определено са тихи и затворени, подобно повечето северняци. Само че когато са на сцената,  са готови да споделят всичко с нас.

И преди съм казвала: чудесно е, когато един артист успее да събуди интерес към културата на родината си, да вплете традициите и музикалното наследство на страната си в своето съвремие и запали искри на любопитство за изследване на езика си. Още повече когато той е така екзотичен като този на героите на настоящото писание.

"Черни пясъци", повтаря старателно Ади след бърз урок от момиче от публиката за това как звучи името на заглавната песен от албума "Svartir Sandar" (2011). Вълшебство! Истинско вълшебство! Някак естествено идва споменатата "Fjara" и остава още една обещана песен, а тя е "Goddess Оf Тhe Ages" от "Köld". Ето тук се усеща най-силно смяната на барабаниста, да не кажа липсата му. Guðmundur "Gummi" Óli Pálmason (чете се на още по-висок глас!), един от двамата оригинални членове на бандата заедно с Ади от самото й основаване преди 20 години и двигател за групата в редица аспекти, не е част от формацията в момента. Дали отсъствието му ще е трайно обаче, или се дължи на временно неразположение на духовете в бандата – никой не знае, никой не ще да каже. Музикантите предпочитат да пазят гробовна тишина по темата, лейбълът им, мениджърът и обкръжение забраняват да се споменава изобщо проблемът. А такъв има и той трябва да е доста сериозен, след като по средата на турнето те привлякоха като заместник Karl Petur Smith… Да е жив и здрав, но си искаме Гуми обратно!

Дано за второто гостуване на групата на юбилейното 20-то издание на чешкия фест Brutal Assault тази година, което бе потвърдено, докато тя свиреше в София, да ни зарадва с Гуми зад барабаните. За да се получи още по-хубаво за 20-та годишнина, която бандата празнува 2015.

Знаете ли какво си мисля, когато ми се случват такива вълшебства? Ами че светът е хубаво място за живеене и ще продължи да бъде, докато има такива исландци, когато има такива специални моменти за споделяне.

Поклон, Solstafir!

Снимки - в секцията "Галерия"

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Deadscape - "Of The Deepest Shade"

Видео


Албуми


Deadscape - "Of The Deepest Shade"

"Of The Deepest Shade" e дебютният дългосвирещ албум на българската мелодична дет метъл банда Deadscape.Дискът...

Най-четени новини


виж всички