Аморфис (Amorphis) си тръгнаха от София с не толкова оригинален подарък, колкото този, който получиха в Москва - ръчна изработка на матрьошки по образите на музикантите.
Но пък си тръгнаха с чували от сърца, аплодисменти и добри спомени. За трети път те провериха лоялността на българските фенове с концерт в столицата и след като измерванията показаха положителен знак, обещаха да се върнат пак. Финландските богове на мелодичния метъл дебютираха пред родните почитатели през 2007 на фестивал, посветен на 20-годишния юбилей на Nuclear Blast, две години по-късно имаха разпродаден гиг в Blue Box, а снощи сефтосаха откъм метъл събития и новата зала в София, "Арена Армеец". Непосредствено след края на концерта написаха във Фейсбук профила си: "Sofia Rock City! Thanks again!", придружено със снимка от концерта. Което потвърди споделеното от тях на сцената: "След това, което видяхме тук, със сигурност ще искаме да се върнем отново", и утеши тези, на които Аморфис на живо и пак, и пак... никога не им са им достатъчни...
Вечерта на съдбовния за България 10 ноември започва точно според обявеното от организаторите радио "Тангра Мега Рок". Залата, в пригоден за мащабите на събитието вид, е налазена в 19 ч., а първата банда е на сцената в 20 ч. Това са Nahemah от Испания, някои си Nahemah. Име, непознато у нас, въпреки 4-е студийни албума и факта, че съществуват от 1997. Но съвместната им обиколка Аморфис е най-малкото заявка, че им се ще да продължат да ни канят да чуем тяхната музиката. Тя не е никак лоша, но в нея прозира старание за оригиналничене, нарочно експериментално люшкане между стиловете. Няма смисъл да се опитваме да слагаме етикет на Nahemah, композициите им съчетават прог, блек, дарк…, на които вокалистът исполин засенчващ (и в пряк, и в преносен смисъл) колегите си на сцената, се старае (повторението е нарочно!) да придаде мощ с театрално присъствие. Техният 30-минутен сет гъделичка любопитството ми и обещавам да ги "прегледам" по-късно. Следват Лепръс (Leprous) от Норвегия, от онези, нелесните банди, и разпускаме в просторното светло "преддверие" на залата преди да се върнем там вътре и да се подложим на психо терапията на Лепръс. Кой обаче е пациент и кой лекуващ тук? Хм, трудно е да се каже!
Момчетата излизат в специално подбрани костюми, при които играта е между червеното и черното и някак пасва на интензивните червено-черни нотки в музиката им. Определяна като прогресив, но с елементи, които чупят рамката и оформят цялостната концепция, бандата е ако не друго, поне интересна. Целият техничарски шум се плъзга по електронни подложки от вихрещия се на двойния синт Einar Solberg – лошото момче на класа, което държи и основната вокална линия. Агресивна по странен начин, музиката им иска слушане. А припяването и от двамата китаристи допълнително усложнява възприемането й от хлапетата (около 16-е) долу, които, благодарение смяната на мястото на провеждането на концерта, все пак са успели да дойдат. Публиката, която е образно казано пъстра, приема добре групата и даже я изпраща с викове и ръкопляскания, като скандира името й.
С всичкото това, но умножено поне по десет, пък вече добре подгрятата тълпа посреща хедлайнърите Аморфис. Грамадният разкошен бекдроб на сцената подчертава, че това е концерт за представяне на актуалния албум на финците - "The Beginning Of Times". Естествено, че ние от старата школа искаме да свирят и нещичко от първите си класики, но няма нужда да им го подсказваме. Момчетата са включили в сета си песни от всички епохи на бандата, чудесно подредени една след друга за едно пътешествие - и в бурни, и в спокойни води, с лирика и гняв. Но не сме и очаквали друго, това са Аморфис. А те са великолепни!
Когато няколко седмици по-рано от MySound.bg ме попитаха дали съм гледала тая банда и преди, а сега просто ми е любопитно да хвърля още едно око, се замислих. За любопитство може да става въпрос, когато говорим за група, която не познавам. Например дет метъл бандата от 90-е на финското присъствие във Фийлд (Fyeld) - Тимо Пуко, наречена E.C.T., а Аморфис на живо са ясни! Всъщност по-рано не криех разочарованието си, че Паси Коскинен е аут. Все пак не забравяйте, че повечето от нас се влюбиха в Аморфис в периода им с него зад микрофона, а не в предългите расти и татуси на новия певец. Е, да, видяхме с очите си онова, за което колегите му се сърдят, а именно - пиянския му несвяст при това по време на хедлайн шоу на фестивала Taksirat в Скопие през 2003. Което си беше истинското лице на Аморфис тогава. Но от 2005 на фронтлинията е дисциплинираният, спретнат трезвеник Томи Йоутсен.
По-късно, когато той вече се бореше за одобрението на старите и събираше овациите на новите фенове на групата, и аз лека-полека омекнах и го пуснах на прага специално място в сърцето си. При останалите от групата, така да се каже. Там, където са бяха настанили трайно - от дебюта "The Karelian Isthmus" (1992) насам. И все пак, не ми е чак толкова симпатичен, но пък важното е, че има глас, не - има гласище, което владее по зашеметяващ начин във всякаквите му там чисто, мръсно пеене, дране и ръмжане. И така, предадох се миналата година, когато Аморфис покориха 7-хилядния Unirock фест в Турция.
Между другото, датата в Истанбул, която беше предвидена ден след софийската, падна и така финландската дружина отива направо към Гърция. А у нас всичко мина по график, с чудесна организация, добър звук и чист въздух (тютюнопушенето в залата е забранено)!
Получаваме първокласно шоу, миксващо парчета от различни албуми на Аморфис – от по-новите "Mermaid", "You I Need", "Silver Bride" и "Sampo", до класики като "My Kantele" и популярния хит "House Of Sleep"…
Петимата на сцената са някак по финландски затворени. Не, не студени, а затворени, скромни и на вид дори тъжни, изживяващи радостта по свой си начин. Само може да предполагаме за възторга от срещата с публиката на живо, която няма как да не е стоплила музикантите. Четиримата си бъцкат и не се оглеждат много-много, избягват да се взират в публиката, да я "инспектират" как се справя. Музикантите просто чувстват, че тя се справя повече от добре. Тя е там: диша, куфее и крещи и (с променлив успех) пее почти всички песни заедно с групата. А тя е горе - свири с лекота и финес, размазващо. Нейните членове са внушителни в своите семпли одежди и фински осанки.
Само Томи все се вторачва в редиците метъл последователи, търси и среща одобрението в погледите им и доволен и усмихнат, връща позитивните вълни енергия, като изригва върху им с първокласно детаджийско ръмжане, емоционално пеене или застрашително поемане на дъх, носещо нови вулкани. Изригването на поредния е с чудовищното начало на "Greed" от един от любимите ми албуми - "Tounela" (1999). Лавата блика и в "Alone" (от "Am Universum" 2001), както и откровените дет архиви - тежките "Magic & Mayhem" и "Vulgar Necrolatry", от първите демозаписи на групата, възродени наскоро в изданието "Magic & Mayhem – Tales From The Early Years". Те са специални и защото в онези дни вокалист е самият настоящ (а и тогавашен) китарист Tomi Koivusaari. Сега, на тези двете парчета, Томи, Устата на звяра, ни сдъвква и изплюва. Тъмнината на пастта му е пълна с приказки от хиляди езера… Страшна работа: това е като истински поклон пред дългогодишните им фенове. А и така опровергаха смятащите, че са се разлигавили. Вероятно отрязаха отрязаха главите на заблудените, че Аморфис са само "House Of Sleep" и ... Не се сещам за кой беше заигравката с песента с порно клипа на Рамщайн (Rammstein), която подметнаха към средата на сета, но дет се вика, ще им го простя…
Финландците имат някакъв вълшебен 24-каратов прашец, с който добър набор банди там знаят много добре как да си служат. Като най-крещящи примери могат да се посочат Nightwish, Korpiklaani и Fintroll например. Финската култура е така богата и интересна и всяка формация, всеки акт, който поне с ей тонинко спомага за привличане на интереса към нея, трябва да бъде поощряван от управниците, а Финландия не може, ама в никакъв случай не може, да се оплаче от мащабите на рок музиката и приемането й в широк кръг от обществото…
Направи ми впечатление, че тийнейджъри, които някога наричахме "зародиши", а после и "тамагочита", разпознаха "My Kantele". Мисля, че щом и те са прослушали назад дискографията на формацията, а не само са прегледали набързо "тубата" за клипове на Аморфис понеже оня, отворкото - Иван от Б клас, ще ходи на концерта им, значи групата си я бива.
А след шоуто, навън е довял северен дъх, пада мокър сняг и от доволните тълпи освен колко яко е било, се дочува и мърморене защо гостите не са свирили класиката на класиките "Black Winter Day" …
Ето как може да се опише изживяването концерт на Аморфис в "стъпка" (от анонимен автор), част от "Като проклятие любов", на който попаднах случайно:
"…а после с грохот на прибой разсърден
в ушите ми се блъска и колкочи,
незнаейки къде да се излее
се връща във гърдите ми
и спира дъха ми в хватка,
задушаваща до ужас..."
Коментари