Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Suicidal Angels и Lake Of Tears разковаха преди Arch Enemy

20.07.2011   Албена Цолова-Бета
Публиката

Вечерта на 17 юли е най-горещата - и в прекия, и в преносния смисъл, от Каварна Рок Фест 2011.

За щастие, тя е открита от свикналите на горещини момчета от южната ни съседка, нашите добри познайници от Атина, Суисайдъл Ейнджълс (Suicidal Angels) (на снимката), точно в 18 ч. Дори само с външния си вид, те ни приветстват с добре дошли в 80-е, а един поглед е достатъчен, за да стане ясно, че голям процент от присъстващите дори не са били родени тогава. Самите гърци са се пръкнали някъде на границата между 80-е с 90-е, но толкова много са попили от старата школа на траша, така са заживели с музиката и стайлинга на онези времена, че са повече от убедителни, когато тряскат скоростните "Reborn In Violence", "Bleeding Holocaust", че чак си казваш: къде са сега Destruction да видят как свежата кръв кипи… Със следващото парче "Beggar Оf Scorn" положението пред сцената вече е – "на кого е този кец?" и... да догоним въртенето на земята.

Вихрят се онези танци, които ще бъдат забранени по някои от големите световни фестивали и в защита на които даже вече има създадена група във Фейсбуук, т.нар. Wall of death, Circle pit. Още четири обстрела с класически траш и заблуждаващо интро, което обаче само увеличава децибелите на скандирането на името на групата. Гостите са запазили за бис хита от последния си албум от "Dead Again" (2010) - "Suicide Solution", и една тресня от предишния "Santify The Darkness" (2009), заради който подписаха с Nuclear Blast, а именно – "Apokathilosis". Вече сме я слушали на живо в България на последния концерт с Дет Ейнджъл (Death Angel) само преди 4 месеца, но сега звучи още по-мощно от голямата сцена. "Много се изкефих на фестивала, беше готин и добре организиран", ми споделя ден след края на събитието барабанистът на бандата - Орфеас.

Не само голяма амбиция, но и много часове репетиции, последователност и, естествено, любов към музиката са необходими, за да стигне една банда дотам, където Суисайсъл Ейнджълс вече стъпиха. И след като още в първата година след договора с големия лейбъл, те вече бяха в billing-а на най-големия метъл фестивал в света - W.O.A., питам Орфеас има ли някакви по-големи амбиции оттук насетне. "Не, ни най-малко", уверено ми отвръща той. Спомням си го с усмивката на запален тийнейджър, когото срещнах преди 8-9 години, когато пътуваше като роуди и техничар за всичко с две други гръцки банди. После добавя: "Единствената ми цел сега е да продължавам да свиря музиката, която обичам – траш". Искрен е, затова му вярвам, а и още 3 000 души повярваха и на него, и на останалите момчета от отбора на възтесните ластични дънки и т.нар. "ски обувки", тип високи маратонки, на Каварна Рок Фест 2011. Програмата за деня сочи: ще имаме само още две банди, но това пък това, от своя страна, автоматично увеличава времето за сетовете им. Те се превръщат не толкова във фестивални, а просто дават по-добър шанс на двете подгряващи Арх Енеми (Arch Enemy) банди да представят себе си в пълнота. Първите вече се възползваха и докато слизат от сцената, следващите - Лейк Ъф Тиърс (Lake Of Tears), се разполагат на тентата за сайнинг сешъна.

Някои очакваме култовите "Raven Land" и "Sweetwater", изтъркали лентата на една от стотиците аудиокасети, грижливо събирани от края на 80-е докъм 1996-1997, когато бяха заменени с новите носители – дисковете. Други пък са се подготвили с бърз YouTube-прочит и ще чакат да разпознаят песента от онзи дълъг сайко видеоклип, "Illwill", включен в актуалния, излязъл съвсем наскоро, албум със същото заглавие. Ще видим кое ще предизвика повече овации. Предишната вечер се е оказало, че се познаваме със саундинженера на групата, които е бил в тази си роля в София преди 3 години, но с руската приказна мощ Аркона (Arkona). По-късно разбирам, че и един агент от Самаел (Samael) също е сред гостите на градчето. Спомням какво ми каза Shane Embury от Napalm Death, че всяка година задължително си дават среща с много колеги и приятели на Wacken Open Air, ако не са по турнета по това време. И - в което съм се убедила лично– на това място могат да се засекат всякакви музиканти, които са транзит, инкогнито или просто фенове. Така че присъствието на всевъзможни индивиди с разни позиции в метъл сцената на стадион "Калиакра" е добра заявка капацитетът на фестивала да разгърне своите мащаби. Сега обаче не разсъждаваме над подобни неща. След "Taste Of Hell", Лейк вече са подхванали именно "Illwill", в която се пее: "Time is standing still but life is fading fast/ Am I still here dreaming or am i dead at last". А припевът е с насеченото "Cold place, Such a cold place" и зарибяващата линия раздвижва леко отнеслата се публика. Die hard почитатели на шведската депресив дуум, готик и еди-си-каква вълна не са така напористи като тези, които ще запретнат ръкави, за да се окопаят на първия ред, когато на сцената се качат Арх Енеми, и кротко се смесват с тихо наблюдаващите изпълнението.

Привидната монотонност и статичност на сцената "краде" от бройката на потенциалните им фенове, но пък старите сме тук- Сбъдната мечта. За нас се люлеем с "Raven Land". И "Sweetwater", но към края на сета. Преди това обаче ни отвява лудата "Boogie Вubble" (от "A Crimson Cosmos", 1997). Дотук добре, но след още пет парчета в акуфална ритмика ("U.N.S.A.N.E.", "The Organ", "Behind The Green Door", "As Daylight Yields", "So Fell Autumn Rain"), недоволството на свикналите на по-разбираем и традиционен метъл въртят очи. И вият от скука. Но дори само видното с един бърз поглед към сцената - минималистичният сет на барабаните на Лейк Ъф Тиърс, би трябвало да подскаже на незапознатите, че това е група, която ще предложи нещо по-различно. Нещо, което не кърти с бързи барабани като дръм машина, а музика, която пленява именно с минимализма и дълбочините, в които те повежда, ако се отдадеш на дългите композиции. И именно меланхолията и тази особена лиричност - силната част на формацията, не се понрави на много хора, май. Тези, които бяха останали с едничкото впечатление, обрисувано като "скучна работа" за другите готик метъли от 16 юли- Кататония (Katatonia), вероятно не разбраха и тази банда. Ама, алооооо, това е готик, това е дуууууууууууууууууууууууууум. Монотонността и "провлачването" са си част от стила. И, макар с риск да прозвучи повърхностно, другият момент, заради които не цялата тълпа възприе изпълнението на Лейк Ъф Тиърс, би могъл да бъде търсен в това, че тези музиканти не са първенци по имидж на сбирката. Това че изглеждат като някой чичко, който би могъл да се вози до теб в автобуса в градския транспорт (и което означава, че нямат излъчването на рок звезди), като нищо може да отблъсне сумати тийнейджъри, които обаче час-два по-късно ще побеснеят пред русата кака Анжела. Само и само защото тя яко се дере зад плющящи китарни сола. Лошо няма! Но би било тъпо, ако всяка формация залага на такива козове. Има време да се изкъртим и на Aрх Енеми. Но сега е времето на Лейк Ъф Тиърс...

От връщането отново към "Headstone" ни делят само близо шестминутната баладична "House Of The Setting Sun" от новия проект. Хората я знаят и припяват на емоционалното "оплакване" на Daniel Brennare (китари и вокали): "I'm so tired but I cannot sleep. Night after the night the room is empty and bleak. Down the hole growing in my soul"… Следва "Out of Control" и "Sweetwater"… Вече заглъхват крясъците от припева ѝ "Take me, please take me, take me where sweet water flows…". А аз не спирам да се питам дали ще е прекалено да искам(е) и още една "Raven Land"-ска като "Burn Fire Burn" например. Не! Но репертоарът  е час и 15 минути, а "ако можеше, бихме свирили 2-3 часа със сет, подбран от вас", утешават ме половин час след като слизат от сцената оригиналният член на бандата - барабанистът Johan Oudhuis, и новобранецът (отпреди 2 години) Fredrik Jordanius. Той е много нахъсан и раздаващ се на сцената китарист. Знаем го от пънк рок бандата Egonaut (http://www.egonaut.se). А после логично се отваря приказка за самостоятелен концерт на Лейк в София. И защо не при положение, че те свирят в Румъния, може да се каже, често. Гостите изпълниха още парчетата "Demon You/Lily Anne" и "Crazyman", които ми се сляха с горчивата, но и, ах! - с толкова сладка глътка меланхолия. Наложи се да се отдалеча от сцената, за да погледна отдалеч и да си дам сметка какво точно се случва. И последните фестивални 2 часа се изнизваха с приятните леки повеи на появилия се вече бриз.

А някои тепърва се нахъсват. Чедата на хаоса Арх Енеми идат. И както някой беше подхвърлил, това беше Kavarna Doom Fest. Добре казано! Събитието бе невероятна възможност за феновете на този клон от екстремната музика в рамките на 3 дена, на един фестивал, да видят бленуваните от тях артисти накуп. И това не е преувеличено. Ако Опет (Opeth) и Кататония се движат в комплект често, скоро дори тръгват на общо турне в Щатите, то този тандем плюс Тиамат (Tiamat) (които последните 10 години не са особено активни), плюс Лейк Ъф Тиърс, Муунспел (Moonspell) и Парадайз Лост (Paradise Lost) на едно място - това вече си е историческо. Добавете и факта, че това е вторият концерт на Тиамат за тази година и чувството, че сме били свидетели на специални моменти, ще се засили още повече. Почерпките и аплаузите отиват и в посока Loud Concerts, които си позволиха експериментs да поканят не най-широкопопулярните имена от метъл сцената, да не кажем комерсиални, както на предишни издания. Но пак големи, въпреки и не чак мейнстрийм, банди, като изключим една-две от афиша. Получи се несъмнено великолепен, макар и по-слабо посетен от предходните издания фест. Събитие, което отнася почти същите положителни отзиви, предложения и оплаквания от миналите години. А между забележките се чуваха такива за броя на тоалетните на територията на фестивала, желания за по-дълги сетове на отделните банди и (тук-таме) някое и друго инертно мрънкане за качеството на звука.

Избралите да закупят фестивален сувенир с логото на Каварна Рок Фест 2011 като че ли не бяха чак толкова много. Тениските отстъпваха на класически тишърти със щампи на логата на участващите банди. Но темата за фестивалната мода е нещо отделно и тя все още не е така остро изразена, както на други фестивали по света. За нея ще си говорим по-нататък. За КРФ, както вече го наричаме галено, през 2012 година още е рано да се говори. Но, както и досега, ще разчитаме на нюха на организаторите и на стабилен световен мир.

А дотогава - споделяйте разкази, снимки и каквото там сте запазили от своето изживяване тази година.

Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерии".



1800
100%
 

Октомври ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031