Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Шарл Азнавур: Френски шик, страст и елеганс

02.12.2017   Гергана Стойчева-Нуша
Шарл Азнавур
Страст - тайната съставка на успеха, без която всичко кънти на кухо и бързо се разпада.

Понякога публиката може да се заблуди, а и емоцията на един не винаги среща отклик у другиго, ала след 93 години на сцената на този свят и 70 години под светлините на прожекторите с микрофон в ръка няма място за никакво съмнение. Такова дълголетие може да е резултат само от много талант, голяма любов, силна страст. И железен професионализъм.

Шарл Азнавур притежава всичко това, че и още, както не спира да демонстрира толкова години младежки дух, завладяващо чувство за хумор, дар слово и омагьосващ глас. Глас - флагман на флотилията на френския шансон, прекосил световните морета и океани и достигнал най-сетне и до нас, за пръв и - за съжаление, вероятно за последен път. Но все пак в последния ноемврийски ден на 2017 година зала "Арена Армеец" беше елегантна сцена, където стилният домакин с обноски, поведение, професионална етика и класа от едни отминали времена, по които нерядко въздишаме, стилният дребен мосю с бяла като сняг коса и усмихнато, младежко лице, сътвори своето двучасово чудо. За всички в залата.

От първите ноти на "Les émigrants" до последните на "Emmenez-moi" (песен, която оттогава не иска и не иска да ми излезе от главата), през "Parce que", "T’espero", "Ave Maria", "She", "Hier encore", "La bohème", "Les deux guitares" и още, и още - над 20 песни от над 15 албума - Азнавур не спря за миг, не си почина, не се прибра зад кулисите, не направи пауза, представяше парчетата, шегуваше се с публиката и предизвика истински фурор с танцовите стъпки, с които прекоси сцената. За финал на "Les deux guitares".

На този етап от живота си творецът е брутално откровен и не се интересува от преструвки. Използва без свян помощта на екраните с текста на песните и се шегува с това. Годините са наложили своя отпечатък и върху гласните му струни - корабът все така пори вълните с мощ и красота, но някои от въжетата са поизтънели и проскърцват. Той обаче никак не се смущава, публиката пък - още по-малко. Азнавур изпява и по-неизвестните парчета, и изтърканите до досадност хитове като за пръв път - с жар и страст. А залата слуша със затаен дъх, притихнала благоговейно.

Шарл пее за любов и с цялото си творчество, с целия си живот, с цялата сила на волята си да остане на сцената и то с най-изумително достойнство, говори за силата на това вездесъщо човешко чувство. След края на концерта публиката - самата тя с висока средна възраст, стилна с отношението и поведението си, хармонична с тона на вечерта - дълго ръкопляска с любов и уважение към твореца. "Je n'ai pas vu le temps passer, пее Азнавур, "не усетих как мина времето". Но - винаги по-рано, отколкото ни се иска - времето отминава и идва краят, идва мигът на последното "сбогом", каквото всъщност е това последно негово турне. И остава само неизлечимият спомен за фантастичната среща с огромния талант с огромна човешка душа, в която има място за Армения, за Франция, за целия свят, за стотици песни, за хиляди хора, за най-точните думи и най-красивите мелодии, за желязна воля, непоклатим професионализъм и смайваща класа.

И една голяма, всеобхватна любов към песента.

Снимки на Тонина Манфреди - в секция "Галерия"

355
100%
 

Декември ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031