Thrashing Mania V: траш по италиански навръх Вси Светии


Thrashing Mania V: траш по италиански навръх Вси Светии

2001

Столичният клуб The Box приюти петото издание на традиционния фестивал Thrashing Mania в нощта на Вси Светии.

Номер 5 беше обявен като "посветен на четвъртата годишнина на сайта Metal Hangar 18", от чийто тим беше част и самият инициатор на феста. За юбилея си същият - Саксъна, получи подкрепа от столичен метъл бар, а в края на нощта и предложение за нещо като продължение на феста на следващия ден в друг метъл бар в София.

Но за това ще прочетете в края на текста… (Там ще получите и извиненията ми за закъснението на репортажа).

И така, без маски и костюми се събираме в "кутията". В 19.35 ч. братята сърби Space Eater включват апаратурата и се започва. У нас бандата вече се чувства като у дома си, а не на гости. Това е четвъртият им концерт в България и с китариста Карло се шегуваме, че, ако не да се преместят в София, то поне могат да обмислят включване на песни с текст на български език за предстоящия им албум. Фронтменът е като каталожен екземпляр за  осемдесетарски хеви метъл фен. Доста такива типажи има в публиката. Тя е удобно разхвърляна из целия клуб, без той да прилича на дядовата ръкавица. Не че ни е кеф, че можем да се ширим, обаче събитието заслужава  повече посетители, но …

Докато сърбите бичат, към 20.20 ч. забелязвам, че Necrodeath влизат един по един в клуба, редят богат мърч и след малко щандът е налазен от вече разхвърляните без горнища мъже и крехки девойки по оскъдни топове. Все още обаче купонът командват Space Eater, те се обръщат към публиката на техен роден език и комуникацията е лесна – наши хора сме си, разбираме се. Момчетата дори вече са възприели един емблематичен израз за някои концерти и с доста широка усмивка подвикват от сцената "Йебанйееее!". Сиреч, това е толкова хубаво, колкото и сексът! Наистина е яко и като погледна назад, се сещам, че винаги е било така на този ъндърграунд хепънинг - от първото издание насам. Популярната поредица доведе у нас чилийските олдскул траш метъли Nuclear, които много ни заредиха и ни подсказаха, че ние може би не сме чак толкова "екзотични". Все пак сме на важен кръстопът на Европа и, макар и шепа народ в малка държава, трябва да съумеем да изградим сцена и в този стил – траш метъл. Между другото, Space Eater участваха и във втотото издание на Thrashing Mania, заедно с обещаващите български олдскуул траш Нема лабаво (Nema Labavo) и Axecutor). И сега си мисля дали има друга група от наша страна да се представи на този тематичен фест. Отговора може би ще получим от организатора с листата на бандите за следващия, шести по ред, фест.

Thrashing Mania V преминава чудесно с включването на хедлайнърите - италианските авангардисти Necrodeath (на снимката). През 25-е години, в които формацията сменя своите членове, и с деветте си албума, успя да разчупи стереотипа на класическия траш. Затова може спокойно да се каже: Necrodeath звучат като Necrodeath. Откровено експериментираща със стиловете, бандата е може би недотам оценена, но фактът, че остава в сянка, й придава още нотка чар. И вероятно я пази встрани от клишетата. Достатъчно е само да обърнеш внимание на сета барабани, с който музикантите свирят на живо, и можеш да се сетиш, че музиката им няма как да е смилаема като баладите на Скорпиънс (Scorpions) например.

Италианците се нареждат на украсената с голям бекдроп/банер с логото им, сцена в The Box. Цялото внимание е насочено в тази посока. Гостите са имиджово застраховани в черни кожени гащи, които сякаш са станали втората им кожа, и сериозни мрачни физиономии.

Аз се втренчвам във вокалиста Flegias (иначе Marçelo Santos), защото знам, че той е човекът зад вокалите и на Cadaveria и Opera IX. Освен към него, интересът е засилен и към барабаниста Peso, който всъщност е единственият оригинален член и основател на групата през 1984. Изражението му е ледено през целия двучасов сет и докато пред него се вихри Flegias, окичен с провокативен ти-шърт с голяма пентаграма (три шестици и надпис Satans Team), се чудиш дали пък тези двамата нямат и друг общ ритуал, освен този на концертния акт на сцената. Сетлистът е доволно дълъг. Репертоарът минава през албумите с марка ND. Звучат плътно и ударно, тарамбуката вместо аутове на барабаните, придава дълбочина и мистичност, и всъщност именно преходите те изпращат някъде отвъд…  Вокалистът владее какви ли не хватки при различните видове пеене. Нищо чудно, предвид богатия му опит. Видимо добро ново попълнение е китаристът Pier Gonella, който идва от младата италианската хеви метъл банда Mastercastle.

Двучасовият гиг включва култовите "Mater Tenebraum", "Necrosadist", "Smell Blood"… Дългата трашо-блеко, а на места дори и лееееко дуум-стоунър свирня на четворката, преминава с много куфеене, нещо като стейдж дайвинг и кратки бирени брейкове. Спирки и паузи обаче няма в новия албум на гостите. "Idiosyncrasy" излезе излезе само преди 6-7 дена. Той е едно непрекъснато 40-минутно парче със съответния предълъг текст. Не че не е правено преди, но заслужава адмирации дори само за смелостта и антикомерсиалността. Същото може да се каже и за събитието, в което участват музикантите ѝ сега. Това превръща изявата в съвсем, съвсем истинска.

Италианците май не са очаквали шумното посрещане, което получават, и се оглеждат в лунатичните погледи на неколцината die hard фенове от агитката долу, които дори следят и праскат текстовете с тях. Без съмнение са се изкефили на публиката и това става ясно не само от думите им след концерта, но и от анонса, който Саксъна мята като бомба на поле с вече достатъчно гръмнали мини.

"Necrodeath ще свирят и утре, безплатно в бар Thrash Zone", обявява той. Майко мила! Аз се изнасям към следващата спирка на тура Халоуийн: The Godd, The Bad And The Dead в Рок театъра. Там купонът си е направо маратон до зори. И само духовете знаят дали ще стигна и до второто шоу на италианските трашъри Necrodeath

За жалост, дните са работни и силите не стигат…  Все ще намерите кой да ви разкаже за приключението на Necrodeath снощи.

Сигурна съм, че няма да ми се сърдите, тъй като не съм ви предала.

Но обещавам следващия път да съм по-бърза, обаче не по-малко метъл.

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Judas Priest - "Invincible Shield"

Видео


Албуми


Judas Priest - "Invincible Shield"

Точно 50 години след издаването на дебютния си албум, Judas Priest доказват на света, че за рока няма възраст....

Най-четени новини


виж всички