След като през лятото станахме свидетели на „сговорна дружина океан премества” в лицето на Би Риъл (B-Real) (Сайпръс Хил) (Cypress Hill) съвместно със Сайко Релм, в столичния парти център "4 км" снощи пристигнаха и останалите от лосанджелиската хип–хоп връзка, класиците Фънкдуубийст (Funkdoobiest) и ацтекските войни - Дилинкуент Хебитс (Delinquent Habits), за пореден път на родна почва.
За пръв път, както самите групи обявиха, формациите се качват на една сцена в един и същи ден. Това щеше да бъде двубой на титани...
Влязох директно насред разгорялата се пещ. „Фънкарите” и особено диджеят си оправдаваха името с повдигащи мотиви, смесени майсторски на фона на перфектно сработения възстари, ала неуморими МС-а. Черният и светокожият се редуваха на римите като отвреме-навреме се разминаваха, но не се свеняха за нито една своя класика, изреждайки набързо цял рояк хитове, докато тайфата постепенно премина на вълна пого. Къси пострижки, татуси, бейзболни шапки, бири в ръката, цигари в устата, сблъсъци, падане на земята...
Американците очевидно бяха впечатлени, поздравяваха публиката, заигравайки се вече с и с полпулярни чужди хитове, неусетно вкарани Хаус Ъф Пейн, по-отривист ритъм, насичаха римите на момента, фристайлни бисове се лееха щедро.
„Ще свършват ли тези пичове изобщо?”, питах се и се надявах да не спрат никога. Танцувах си чинно до колоните - биричка, рими, гледках си погото. Отстрани няква мацка като озверя изведнъж от случаен удар, та се засили централно с лактен взлом в мятащите се какавиди. Гостите направо подлудиха хората. „Я да ида аз най–отпред. Там - топло, тела връз тела, натискат отзад, чат–пат някой засилен от погото се натрисаше в гърбеца ми като кегла от боулинг. „ Яко, живо, дишам, куфея, ръцете горе” – ето го и краят: „Уау–Уау Юпи-Йо Юпи-Йе, Уау–Уау Юпи-Йо Юпи-Йе” - определено знаменити парчета за знаменит финал.
Последва към половинчасова пауза, през която си мислех: „Фънкдубийст – най–великите! Няма как Делинкуентите да ги надиграят, няма!”
Обаче както си стоях по средата точно срещу сцената, на нея изскочиха две мутри, като на току–що излезли за малко от затвора с най–строг режим там някъде в Калифорния, и от раз едновременно засилиха скоростни реплики на микрофоните.
„Малееее! Какво стана тука,бе ?!” – погото рестартита на секундата пак. „Плътно отпред съм докрая! Ама какви ли са тези десетки пластмасови чаши до тях на сцената ? Текила! Ще ни я дават на нас?! От кактуси е тва, ей, от пустинята в Мексико директно. Ето - диджеят им пие направо от бутилката и врътка "Un Dos Tres!... Delinquentes”. Дай тук и на мен! За кураж в погото.
Доста бяха голите до кръста, едно момиче бе вдигнато на ръце от публиката, изкараха я до сцената – там я викаха с ръце и мексиканците. Поздрав, после обратно в тайфата, постепенно започнаха хора да си се качват на сцената при тях. Текила вече ни даваха с бутилки.Някои се чукваха там дори за наздраве, други просто помахваха и те от подиума преди да бъдат засилени от дилинкуентите в погото обратно. Бодигардовете просто нямаха думата.
По едно време спряха музиката и като избраха две двойки – по едно момче и момиче, им връчиха по една бутилка - надпиване на самата сцена!
„Кактусовата напитка в гърлата до дъно – няма как! Ето - не бодат тези кактуси – скоро никой нищо няма да усеща.” Ама "Return Of The Tres" я усетих...
„Охо и аз мога да се кача на сцената, я! Бутат ме, мексиканците ме издърпват сами! Назраве за Южна Калифорния!”.
А сега - скок директно в погото.
Мания!
Коментари