Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Венъм и Мейхем в България! The Wiching Hour

31.05.2010   Огнян Касабов
Кронос
Неделя вечер събра в столичната зала „Христо Ботев” за първото им гостуване в България две групи, белязали дълбоко развитието на по-тежкия метъл – британците Венъм (Venom) и норвежците Мейхем (Mayhem).

Сигурно няма нужда да разказвам кои и какви са те. Накратко: Венъм се сформират преди повече от 30 години, когато слагат начало на цял нов подход в метъла, включващ гаражен звук и инструментален примитивизъм, а в лирично отношение – либерално позоваване на Дявола и неговите сподвижници. Оказват огромно влияние за възникването на цели течения като траш и дет метъл, а наред с друго дават и името на т.нар. „блек метъл”.

От своя страна Мейхем са може би водещата – особено в идеологическо отношение – група в прословутата втора блек метъл вълна в Норвегия от началото на 90-е. Хаотичните събития около различни членове на групата са добре известни; тук ще се концентрирам върху музикалната страна.

Разбира се, дори при изпълнители от такава величина следва да има подгряващи групи. За неделя те бяха словенците Ноктиферия (Noctiferia), които пътуват с Мейхем, както и симпатичните гърци Омега (Omega), за които вече сме писали. Макар и да звучи неприлично, едно изпълнение на тази млада група може би щеше с по-голяма сила да докаже, че подходът на Венъм е жив, здрав и процъфтява, отколкото изпълнение на самите Венъм. Казвам „щеше”, защото по тайнствени причини Омега така и не излязоха на сцената.

Към 19.30 концертът започна с Ноктиферия, при което впечатление правеше чистият и ясен звук – нещо, което винаги е приятно за подгряваща банда. Музиката им е енергична, с "модерно" звучене, макар и не пределно запомняща се, и предложи контраст с това, което щеше да последва. През втората половина от сета им вокалистът Джани Попоски възприе ролята и на втори перкусионист, което допълнително акцентира ритмичността.

След сравнително кратката пауза зазвуча интрото на МейхемSilvester Anfang”, което произведе известно объркване не само у мен, тъй като мнозина изглежда очаквахме Омега, а и мнозина не бяха влезли – но така или иначе на сцената изпълзяха самите Мейхем, забивайки “Pagan Fears” от класическия им албум “De Mysteriis Dom Sathanas” (1994).

Славата на вокалиста Атила Чихар (Attila Csihar) не е случайна – висок поне 2 метра, той се разхожда бавно из сцената в ексцентричните си зелено-пурпурни кардиналски одежди, люлеейки, хм… нещо като кандило, а и въже с клуп накрая. Вокалните му изразни средства бягат от една крайност в друга, плъзват се по съзнателно фалшиво интонирани линии и будят тревога и мрак.

Групата, снабдена вече с двама концертни китаристи в лицето на новаците Морфеус (Morfeus) и Силмает (Silmaeth), свири стегнато. За мен лично важно беше присъствието на изключително техничния барабанист Хелхамър (Hellhammer), но за съжаление барабаните стояха непривично слабо в микса. Впрочем може да се спомене, че звукът при Мейхем не беше от най-ясните и и без това понякога трудно артикулируемата им музика се възприемаше още по-нелеко. Но може би и това е важно.

В отреденото им време Мейхем минаха през най-стари парчета като “Deathcrush” и “Carnage” и през по-нови неща, като лично за мен силно място за вечерта беше обезпокояващата “Illuminate Eliminate” от последния им албум “Ordo Аd Chao” (2007). И разбира се класиките “Freezing Moon” и “From The Dark Past”, на които залата бушува.

И така, повече от ясно стана, че действителността не отговаря на това, което подсказваха организаторите от "Most Of Evil", а именно - че Мейхем ще бъдат сравнително равнопоставени с Венъм. На това намирисваше още в началото, с късата техническа пауза и ниско поставените барабани. За „чао” норвежците забиха няколко такта от “Pure Fucking Armageddon” и се прибраха без бис. Последваха задължителните дълги приготовления преди истинските хедлайнъри на вечерта Венъм.

Кронос (Cronos) (на снимката, дело на Явор Ганчев) и компания логично връхлетяха с прословутата “Black Metal” от далечната 1981, което взриви вече напълно насъбралата се и нагнетена публика. Също толкова горещия прием на последвалите парчета, “Antechrist” и “Straight To Hell” от последните два албума на групата – съответно “Metal Black” (2006) и “Hell” (2008), доказаха, че концертът не е плод само на носталгия. Групата премина през приемливата част от каталога си, като разбираемо акцентираше на най-новото и най-старото. Новият барабанист Данте (Dante) изглеждаше и се държеше като излязъл от 80-арско метъл списание, а лидерът Кронос носеше нужния реквизит.

Не знам доколко беше пресъздадена атмосферата на онова време, когато съм ходил прав под масата, а Металика са подгрявали на Венъм. Но е факт, че изпълнението на последните изпълни залата с бурно разходвана енергия.

Разбира се най-големият купон се разрази на биса, в който чухме безсмъртните "In League With Satan" и "Witching Hour".



2343
87.5%
 

Декември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031