Целият ни живот е сбор от множество малки и големи избори.
И всеки от тях има значение. Социолозите и антрополозите казват, че човек се дефинира чрез избора си. Кажи ми какво избираш и ще ти кажа кой си.
В неделния ден изборите бяха поне с два повече от обикновено. Минути преди 8 вечерта пред единия от входовете на НДК се бе събрала малка тълпа от журналисти, политици и партийни активисти и фенове, очевидно развълнувана от очакваните резултати от изборите за кмет и президент същия ден. През един вход пък не толкова очевидно бяха се настанили няколко душегубки с жандармерия и полиция – в случай че въпросната тълпа се развълнува твърде много...
По същото време под повърхността пък, иначе казано – ъндърграунд, пред един друг вход на НДК се бе събрала друга тълпа. На входа на Sofia Live Club се бяха наредили купчина доста странни хора – избралите да присъстват на едно грандиозно културно и музикално събитие: първият концерт у нас на световноизвестния норвежки тромпетист Нилс Петер Молвер (Nils Petter Molvaer).
Казвам странни, защото човекът зад мен в тълпата например бе с маратонки, силно изтъркани дънки и мърляво кожено яке – със сигурност би контрастирал леко скандално с луксозната баровска обстановка на Sofia Live Club. Човекът пред мен пък бе... американският посланик у нас Джеймс Уорлик, когото в този момент по-скоро бихте очаквали да видите в горната тълпа. Вместо това той стискаше с усмивка в уста билетчето си за концерта и любезно се включваше в small talks с околните в опашката, предимно събратя дипломати. "Нали виждате, всички чакаме...", посрещна го с притеснена усмивка норвежката посланичка, чиято свита беше най-отпред пред вратата на клуба. На господа дипломатите не им се е случвало често да чакат някъде на опашка за нещо – старинните семейни златни бижута с проблясващи диаманти, знак за аристократичност и богатство, явно отварят (почти) всички врати по света. За сметка на това личният пратеник на Обама у нас не се чувстваше никак неудобно да стои на опашка с обикновените посетители. Семпло облечен и с обувки, за които само след специално взиране бихте различили, че не са купени за 20 лв. от "Пиротска", той правеше впечатление повече с уважението, което му показваха околните, отколкото с личността и поведението си.
Да настъпваш американския посланик сигурно е забавно, но все пак трябва да внимаваш да не получиш някой внезапен самолетен удар в отговор. Затова, когато вратите на клуба все пак отвориха, облекчението не беше само мое.
Излишно е да го казвам, но Sofia Live Club е невероятно място. Особено ако говорим за звук. Абсолютна наслада! Ушите ми отдавна не са чували такива честоти, чИстоти и динамики в тази ера на смачкани емпетройки – и то говорим само за тихичката музика от CD, предхождаща самия концерт, а не за лайв изпълнението.
Що се отнася до триото на Нилс Петер Молвер, трудно ми е да подбера подходящи думи. От една страна, ако не знаете кой е и не сте го слушали, ще трябва да използвам куп превъзходни степени и клишета, които отдавна нищо не значат в тази ера на клишета и превъзходни степени. Ако пък говорим за суха информация, която казва много, ако не всичко, но пък не притежава най-важното - емоцията на самата музика – ето ви я например тук
http://npm.jazz-plus.com/index.php?lang=bg.
Но ви предупредих – то е като да описваш оргазъм от научна гледна точка...
От друга страна, ако вече сте слушали Нилс или дори сте му фен, вече добре знаете за какво става дума. Или поне така си мислите. Защото нищо не може да ви подготви за това, което се случи на живо в неделя вечер в Sofia Live Club.
Нилс Петер Молвер вече е бил преди няколко години в България, както знаят малцина посветени, но инкогнито – за запис и участие в един монументален музикален проект, който в крайна сметка излезе в Германия вместо в България. По същия начин – инкогнито, музикантът се появи и на сцената сега. Съпроводени от възторжените ръкопляскания на публиката – и тук-там благосконно подрънкване на бижута, както би казал Джон Ленън – музикантите от триото заеха местата си на сцената в пълна тъмнина.
Концертът започна със солово интро на Нилс Петер на тромпет. Още в първите няколко минути стана ясно, че каквото и да сте очаквали, това тук ще надхвърли границите на реалността - поне такава, каквато я познаваме. Ако джазът и тромпетът за вас са били Луис Армстронг и Майлс Дейвис (Miles Davis), то това тук е светлинни години напред от тяхното време.
Реално нещата се получават така: от една страна норвежецът използва всякакви ексцентрични техники за звуковъзпроизводство от тромпета си (както прави например Теодосий Спасов с иначе прозаичния си като инструмент кавал), от друга – залага на всякакви модерни технологии за обработка на звука. Резултатът е неописуем. Тромпетът звучи като хиляди различни инструменти и дори когато е само той, пак докарва звуци, отзвуци и пространствени аудиокартини от напълно друго измерение. Нищо не може да ви подготви за това (казах ли го вече?), звукът е напълно уникален – не сте чували такова нещо в досегашния си живот.
По подобен начин боравят с инструментариума си и другите двама в триото – китаристът Стиян Уестерхюс и барабанистът Ерлан Долан (ако не бъркам трудните им норвежки имена). Резултатът бе добре описан от един от зрителите след концерта: "Гледам ги и броя – на сцената са трима, а като слушам,свирят поне петима!".
Нилс Петер Молвер представи в София чисто новия си албум "Baboon Moon"… или поне така трябва да е било, понеже реално това не приличаше на концерт, а на... пътешествие в космоса.
Без да виждаме лицата, инструментите или каквото и да било от сцената извън видеото зад тях, триото ни взе дъха от самото начало, изхвърли ни от седалките и ни прати в друга галактика. Уж е лесно да се обясни – музиката на Молвер е модерен, ню джаз с известно количество премерени импровизации (нито твърде премерени, нито твърде импровизирани, развити майсторски емоционално до ръба на фрий джаза, но не преминаващи в него нито за миг). Към това добавете сериозно количество ембиънт. И получаваме фюжън. Едновременно с това, този джаз-фюжън е напомпан органично със сериозно количество много як рок и деликатна, но мощна електроника. Тази смес е блендирана до съвършенство – в различни моменти различни части от нея са водещи, но никоя не изпъква над другите и всичко е синтетично, органично, естествено комбинирано така, че да откроява максимално... ъъъъ, музиката.
Наричам го музика, но отново ще подчертая, че това беше нещо друго – пътешествие в космоса. Други пространства, други измерения, други галактики. След встъпителните няколко минути визията ни телепортира чрез някакъв старгейт в напълно друга реалност. Имаше пасажи, в които мелодията ни носеше в безтегловност между звездите. Имаше и такива, в които всичко скърцаше и бучеше под зверското притегляне на някакъв свръхгигант. Навлизахме в яростните протуберанси на чудовищно слънце. Застивахме на ръба на хоризонта на реалността в притеглянето на черна дупка. Проблясваха някакви фотони светлина, подреждаха се някакви НЛО-та в странни геометрични линии. В колективно несъзнателното на подсъзнанието ни махаше някаква бебешка ръчичка като от финала на "2001: Космическа одисея" (филмът, не книгата).
С изумление установихме по някое време, че цялата тази визия съдържа обработени проекции от музикантите на сцената (които ние през повечето време не виждахме) в реално време, уловени от специални камери. Визия ли казах? Не съм виждал толкова смайващо нещо от концерта на Крафтверк (Kraftwerk) в София преди половин десетилетие...
Час и половина без прекъсване и паузи, без думи и нищо друго освен музика, визия и арт, тримата музиканти на сцената ни носиха в колосално духовно пътешествие, следващо техните инвенции. Ако трябва да се изразя по-ясно – показаха ни далечното бъдеще, разтвориха ни всички чакри, пренаредиха ни ДНК-то. Мога да го синтезирам и още, до една дума дори: "'Ноояко!!!"
Накрая триото се върна за кратък бис, в който тромпетът на госта ни върна обратно в живителните, приятно топли и меки лъчи на нашата малка звезда от клас G.
Ами... това беше! Концертът на триото на Нилс Петер Молвер е събитие и преживяване от такъв мащаб, което може да се чуе/види/изпита дори не всяка година, а в най-добрия случай може да ви се случи нещо подобно веднъж на няколко години.
Специално искам да благодаря за това преживяване на Явор и Маргарита от "Дюкян Меломан" и ДжаZZ Плюс, които го направиха възможно. Явор има една теза, че големите имена в музиката трябва да се видят и чуят тогава, когато са актуални и на върха, а не двайсет години по-късно. И я отстоява последователно години наред с цената на собствения си джоб и бизнес, които плащат това свръхскъпо удоволствие като достъпна за джоба на всеки меломан у нас възможност. Жалко, че в България няма културни институции, които да застанат зад него. Не ви казвам нищо ново, нали?
Но има и друго. Модерните технологии промениха не само тромпета, джаза и музиката, а изобщо живота ни. Днес е важно не толкова къде, а с кого и как живееш – и до голяма степен това зависи единствено от твоя личен избор. Както ми каза пак Явор преди време в едно интервю: "Аз не разчитам на държавата, а на себе си, защото в някаква степен аз не живея в тази държава. Общувам с хора, които споделят моите ценности, моята музика и те са навсякъде по света. И не съм само аз така. Всеки модерно мислещ музикант или изобщо млад човек е много по-близък със своите връстници в Амстердам или Ню Йорк, отколкото с бабите на село или с посетителите на кварталната чалга кръчма. Това е лесно благодарение на интернет, затова границите днес не значат нищо. Живееш не в еди-коя си държава, а в един социален и културен слой, който е над и под която и да е държава. Затова и аз никога не се оплаквам от държавата, нищо не очаквам от нея и никога не съм разочарован. Животът ми е такъв, какъвто сам си го направя. И днес това вече важи за абсолютно всеки".
С други думи, в неделя вечер едни останаха пред телевизора, тюхкайки се за резултатите от изборите. Не че това не е важно и от него не зависи животът ти. Зависи и още как. Макар че негласувалите ще те убеждават в обратното. Други обаче избраха да отидат на концерт. Който се оказа уникално музикално, културно, арт и духовно преживяване.
Днес гледам как в интернет ужасно много хора изливат болката и разочарованието си от изборите. А аз пък се чувствам щастлив, че в неделя вечер избрах да съм част от тълпата под НДК. А не от тази горе.
Животът наистина е какъвто си го направиш. И се състои от изборите, малки и големи, които правиш всеки ден.
В този случай разликата между двата избора беше (само) 30 лв.
Снимки на Яна Пункина - в секцията "Галерии".
Коментари