Sofia Live Club е едно от местата, които придават на събитията много по-специален нюанс.
Освен осветлението, китните масички с по една свещичка, удобните сепарета, разпръснати из цялото помещение, там витае духът на истинската музика. Повечето от артистите, които минават през сцената на клуба, са безпогрешни музиканти, атрактивни и много (неслучайно) известни изпълнители. Като цяло подборът на събитията в афиша на клуба е на една идея по-високо ниво от останалите места, предлагащи подобни вечери.
Основните причини за това са повече от ясни, а именно супердоброто озвучаване, голямата видео стена и широкия визуален достъп до сцената от почти всяко кътче на заведението. По-висок стандарт, който изисква и по-качествена нотна материя в светлината на прожекторите там.
Първият петък на февруари беше зашеметяващ. С пълно гърло бих го изкрещяла, ако ме попитате дали съм сигурна в това. Напълно. Sofia Got Soul! Първо беше DJ Marten, все така готин и талантлив. Един от малкото истински ценители на фънка, той със сигурност бе най-подходящ за начало на такава пъстра и плътномузикантска вечер.
Програмата не се забави изобщо, което винаги отчитам като положителен факт. Прекрасно е когато има обявен час за начало, да се спазва, защото освен времето, чакането убива и ентусиазма за предстоящото шоу.
Но случайни неща няма. Едно от доказателствата за това са името и талантът на първата група за вечерта. Funky Miracle. Цяло чудо на чудесата. "Те са една от надеждите на българската музика" – така ги представи Божидар Василев (Trom Bobby). Дори да е имало някой, който се е усъмнил в истиността на това твърдение, още след първото парче всички подобни мисли са се изпарили, сигурна съм.
Свирят си момчетата - нахъсани, можещи, млади и амбициозни, а ние им се радваме, усмихнати от емоцията. Представиха много авторски пиеси, сред които "Stuff Like This", с която разпалиха страстите и буквално ни издухаха главите. Секунден преход и приятел до мен чува първите звуци от следващото парче, като започва да крещи невярващо - "Tower Оf Power ли ще свирят?!... Трябва доста да си вярват!". След "Soul With A Capital S" - песента на класиците от Калифорния, ние останахме с Ококорени Очи (с две главни О-та).
След сета на Funky Miracle - 10 минути почивка, но не за пренастройване – напротив, за още повече адреналин. "Представяме ви SouthWick!".
Завършени музиканти, подлагащи въображението ти на "изпитание" благодарение на импровизационните си умения. Стегнати, свирещи сърцато и отдадено, просто няма как да не ти напълнят душата.
Ще ги изредя поименно, защото всеки е специален и различен, давайки от своето си чувство и заедно създавайки музика, обвита в удоволствие.
Божидар Василев (a.k.a Trom Bobby) – тромбон, вокали; Волен Милчев – вокали; Ралица Николова – вокали; Симеон Петрунов – бас; Деян Илиев – барабани; Денис Попстоев – алт саксофон; Михаил Филипов – клавишни и Александър Славчев – китара. Подредбата е напълно случайна, но силата и талантът, които всички те представят на сцена, са все на високо ниво.
"Няма думи" от пробивния дебют "От плът и фънк" ни накара да крещим. Освен нея, музикантите представиха и вече любимата ми "Green House". "Подаване" на мелодии от тромбона към ударните, след което саксофонът влиза отново в топла връзка с барабаните, а през цялото време клавишите звучат леко под пръстите на пианиста. Следва масово изригване от инструменти, синти атака на VoLion и от двора на зелената им къща сме вече удобно настанени в хола, където музиката е "на макс". Казват ни "Hold Оn", след което поднасят доза D’Angelo, с което печелят сърцата ни. Завинаги.
Препоръчвам да се подложите на тази музикална терапия, която лекува отведнъж и зарежда за дълго време напред.
Следете за изявите на тези артисти и ги подкрепяйте по всякакъв начин, защото дори "музиката" да не ги познава, те определено познават нея.
Коментари