Календарът сочи, че най-подходящият ден за масивно реге парти по случай рождения ден на легендарния Боб Марли (Bob Marley) тази година е именно 8 февруари.
Петъците винаги са били по-блазнещи за разтоварване от съботите, конкретно този - със сигурност.
Още пред Микстейп 5 се вижда, че вътре има стабилно количество хора. Влизаме. Потвърдено. За цяла нощ през клуба са минали към 700 човека, по сигурни данни. Макар и най-очевидният реге повод за подобно събиране, бройката на посетителите ме радва изключително, защото си давам сметка, че има начини. Въпрос на време и търпение е да запознаеш публиката с това, което си и което можеш, за да й покажеш, че Боб Марли и реге музиката имат многобройни и верни последователи у нас.
Половината от хората, които бяха на лайв трибюта онази вечер, липсват на 80% от останалите тематични вечери из софийските клубове. Убедена съм, че тази вечер ще намали процента осезаемо.
Беше вълшебно!
Като се замисля, щом стане дума за реге у нас, на където и да се насочиш, няма как да сгрешиш. Е, присъствахме на поредното доказателство.
Вечерта откриха любими артисти от ZionLionz Reggae Crew – Dancing Lion, Brumbaras и Kappa Irie. Забавляваха ни с готини сетове от супердинамични парчета, дочухме и едно-две на Боб Марли. Сякаш ни държаха в напрежение, за да можем да се насладим на творчеството му по най-добрия възможен начин – чрез живото изпълнение.
Ще си изкривя душата, ако пропусна да кажа колко ми е любимо диджейското сценично поведение, когато го има. Понякога, докато слушам и гледам Brumbaras, имам чувството, че ще зареже пулта и ще започне да лети из пространството. Не спира да танцува, да надъхва, да трещи. А това толкова зарежда публиката!
Всички се чувстваме "irie", а раздвижването по сцената ни подсказва, че има накъде още. Качват се музикантите от Мерудия. Действат точно като подправка към вечерта, без която не би се получил крайният така изтънчен вкус. Християнчо (кавал, мелодика, вокали), когото познаваме отдавна от първоначално сформираните Лого5, ни впечатли отново с всестранно развития си талант. Харесваме такива хора, заредени с положителен заряд и предаващи го с всяко свое занимание. Чухме въздействащата "Помни" и със съжаление отбелязахме липсата на Zafayah (Зафая). "Той е на турне в Индия", оправда го набързо Весо (китара, вокали), след което формацията пое следващата блага мелодия. Щях да съм изключително доволна да чуя отново на живо "Sofia Sound", но нека бързо си припомним и идеята на вечерта – Bob Marley Live Tribute.
Горе, при инструментите, започва да става все по-голяма навалица, все по-обещаваща и радваща многобройните гости. Към Мерудия се присъединяват Любака (китара), Яшата (клавишни), Jahmmi Youth, Bibi Youth и Sen I от RootsRocket Band (РуутсРокет Бенд), както и VoLion (вокал, SouthWick).
Дефиле на музиката, на инструментите, на гласовете, на красотата, ако щете.
Малка им е сцената! Не само по размери, ами спрямо таланта им. Всичките артисти там са издялани от любовта към живота, а посоката им се определя от ритъма на музиката.
"So Much Trouble In The World" - все толкова актуална и днес, ни бе поднесена от двете банди с цялата емоционалност, която носи. "Forever Lovin Jah" – песен, която освен Sen I, не знам кой друг би могъл да изпълни толкова въздействащо и точно. Удържаха на обещанието си, че ще има изненада и Bibi бе главно действащо лице в представянето на "Feel Аlright" от творчеството на Марли. Потанцувахме на "Kinky Reggae", "Zimbabwe" и на какво ли още не!
Един от моментите, в които не знаех какво става заради многото емоции и моменти, тепърва предстоеше. Не съм сигурна на вас как ви действа тази песен, но "Musical Religion" за мен е 4:29- минутен екстаз.
Още в началото на събитието с изпълнението на "Jammin’" се влюбих в плътните бек вокали и предавания заряд, и така със същата емоция изкарах до самия край. По едно време се усетих рееща се из клуба, докато на сцената Samity се вихреше в дълбините на дъб и реге музиката. "Върху" него, рими и послания изливаха вокалистите, докато не дойде време Emil Prize (Camp Sessions) да даде началото на края на събитието. Типично в негов стил, вместо потушаващи тракове, той избираше бързи и танцувални парчета, които поддържаха ритъма бърз до късни сутрини.
Вълшебството на вечерта се случваше във всеки ъгъл на голямата зала. Малките неща, многото усмивки, споделените моменти, горещите танци и цялата музика, която ни подариха, разкараха негативното и наляха литри позитивизъм у нас.
Официално казваме честит рожден ден на Боб. Той винаги ще е в сърцата ни, а музиката му - в душите и ушите ни.
"My music will go on forever. Maybe it's a fool say that, but when me know facts me can say facts. My music will go on forever"
B.Marley
Коментари