Judas Priest на Sofia Rocks 2011. Прощаване с боговете на метъла


Judas Priest на Sofia Rocks 2011. Прощаване с боговете на метъла

3793

Джудас Прийст (Judas Priest) са епоха.

И ако наистина краят на тази епоха е през настоящата година, и ние сме го видели, това ни прави много, ама много специални.

Тази изключително шумна група премина упорито през четири декади и заедно с Блек Сабат (Black Sabbath) (дори са създадени в една и съща година), увековечи Бирмингам на световната рок карта.

Джудас Прийст са един от малкото мегасъстави, успял да спечели милиони фенове без визуалната (често пъти измамна) намеса на музикалния канал MTV. Упоритостта на британците беше щедро възнаградена. Не толкова със заслужената награда "Грами" (Grammy), колкото с планетарния артистичен псевдоним Метални богове.

Всъщност Джудас преминаха през много периоди в житието на българските хеви-та. От надписите с химикал върху култовите чанти от противогази, използвани за носене на тетрадки и учебници, през накитниците, направени от кожа на седалка в киносалон и крачета от дипломатически куфарчета, та чак до стотиците дългокоси пичове из родината, закичени с прякора Типтън за цял живот.

Мислех, че няма да доживея да видя рок шоу на нивото на онова, което представиха AC/DC през миналата година, но ето, че взе и се случи...

Джудас Прийст са богове! Металните богове на една огромна рок ера, а оттеглянето им е чудовищно грандиозно.

Sofia Rocks, според мен, е музикалното събитие N 1 на 2011, каквото и да се случи през оставащото полугодие. Убийствен афиш с блестящ хедлайнър. Всичко беше на страната на организаторите през този ден. Прекрасно време, пълен стадион, хубав звук и изпълнители с огромен хъс.

Над седем часа чакане си струваше и още как. На практика след 4 поредни концерта един след друг, гръбнакът почти отказва да работи, краката изтръпват, а мускулите навсякъде пулсират болезнено. Но легендата Роб Халфорд и неговата банда като с магическа пръчка излекуваха разнебитените тела на около 20 000 души и ги заредиха с метален адреналин за още два часа и нещо разковаване.

Шоуто на Джудас не е просто рок лайв. Това е разкъртване на всяка молекула в тялото и омагьосване до безобразност. Изобщо няма грам значение коя от многобройните си резачки ще изпълнят и в какъв ред. Шоуто им е изпипано толкова съвършено, че чак е плашещо. Това е живописен театър, в който всяка светлинка и цвят са съчетани с фраза от текст или китарен акорд. Лазери, пламъци, мултимедия, преходи по сцената, окована в гигантски вериги, та чак до над 30-те метални тоалета на фронтмена. Всичко е наредено до микрон. Извънземно шоу!

Мегаспектакълът на стадион "Българска армия" започна ударно с "Rapid Fire" и "Metal Gods". Вълни от цветна светлина, тематични бекграунд картини и смазващ звук, които накараха публиката буквално да се облещи. Джудас обаче не ѝ даде дъх да си поеме и заредиха последователно "Heading Out To The Highway", "Judas Rising" и "Starbereaker", а първото голямо размазване настана на легендарната "Victim Of Changes" от твърде далечната 1976.

Тук вече категорично отпаднаха всякакви съмнения за старост, свързани с гласа на Роб. Всъщност 60 години са нищо в света на рока и изобщо не ми е ясно къде е тръгнал да се отказва!?!?

В допълнение Глен Типтън (китара) на 63 изглежда като на 35 максимум, а и на Йън Хил (бас) 60-е не му личат чак толкова. 49-годишният Скот Травис на барабаните пък си е направо момченце.

След фамозното изпълнение на "Victim Of Changes" последва плавен преход с парчетата "Never Satisfied" и "Diamonds Аnd Rust" с блестящ китарен саунд, а от тук нататък спектакълът започна да става все по-шеметен и зрелищен. Най-добрите песни от всичките им албуми (без 1984, за съжаление), изпълнени с топкласа.

Бясната серия стартира с "Prophecy" от албума "Nostradamus" (2008), сетне се заредиха "Night Crawler", "Turbo Lover", "Beyond The Realms Of Death", "The Sentinel" и две редки тресни – "Blood Red Skies", неизпълнявана досега на концерти преди настоящето прощално турне, и топовен кавър на Флийтууд Мак (Fleetwood Mac) – "Green Manalishi".

Тоталното избухване съвсем логично беше оставено за "Breaking The Law" (Роб Халфорд изобщо не се обади, а просто насочи микрофона към публиката, като дирижираше величествено) и помитащата като торнадо "Painkiller".


Първият бис дойде двоен със скоростните "Electric Eye" и "Hell Bent For Leather", като Халфорд изкара лъскавия мотор на сцената, иначе просто това шоу не би било истинско, не би било на Джудас.

Още едно скриване зад декорите и после големият финал, наречен "You’ve Got Another Thing Coming" с дълго соло на Ричи Фолкнър (Richie Faulkner). Това трябваше да е последното живо изпълнение на Прийст, видяно от българските им фенове ... завинаги!

Все ми се иска да вярвам, че това няма да е краят на тази легенда. В рока винаги има място за още малко, и още малко, и още малко ...

Час и половина след полунощ на 9 юли един столичен стадион, пълен с хора, изпрати с овации едно музикално явление, записано във вечната книга на твърдия рок.

Блестящи ДжудасБългария ви обича истински!

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Видео


Албуми


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Пет години след като издадоха успешния и пълен с хитове "10 1/2", Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени...

Най-четени новини


виж всички