Антонио Форчоне за десерт на ДжаZZ Плюс 2012


Антонио Форчоне за десерт на ДжаZZ Плюс 2012

2504

След като откри миналогодишното издание на фестивала ДжаZZ Плюс със солово свое изпълнение, а след това зарадва почитателите си и с концерт с бразилския перкусионист Адриано Адеуале, тази година италианският китарист Антонио Форчоне пое отговорната задача да закрие фестивала.

Този път отново в компания на Адриано Адеуале, но и на сенегалския изпълнител на кора Секу Кейта. Формацията, наречена АКА трио, представи своя проект "Sketches Of Africа". Както подсказва името, тематиката на композициите е Черният континент, с неговото огромно и разнообразно музикално богатство, с хората, звуците, пейзажите, настроенията. Африка, в която можеш да се изгубиш за час и половина, без да излизаш от София, се разгърна в слънчевите композиции, потопи Sofia Live Club в атмосферата на красивото безвремие, на която е способна само музиката. И пътешествието започна. Откриващото парче "Madibas’ Jive", вдъхновено от Нелсън Мандела, бе последвано от "African Dawn" – красива като името си африканска зора, по време на която екранът зад музикантите грееше с една "скица от Африка" – наситеножълт, топъл цвят, кореспондиращ с веселото настроение, което се лееше от сцената. Оттук нататък Форчоне подканяше всички да танцуват и сам даваше пример – в пълния клуб все пак се намериха кътчета, където отделни престрашили се се отдадоха на заразителните ритми.

Последва композиция на Секу Кейта, който подробно представи музикалния си инструмент на публиката: "Кора, африканската арфа, е много семпъл инструмент. Направена е от голяма издълбана кратуна, опъната кравешка кожа и 23 струни, които са просто рибарска корда. Много лесно се свири на нея – с два пръста и два палеца. Или поне така ми каза дядо ми, като започнах да се уча... В тялото има отвори за резонанс. Обикновено когато музикантът свири, хората, на които им е харесало изпълнението, пускат в тях по нещо. Обикновено пари. Ама да не помислите, че ви намеквам нещо?", приключи Секу със смях представянето и засвири. Определението "африканска арфа" е много точно, защото странно изглеждащият инструмент, особено с тази резонаторна кутия, едва ли би навял асоциации с грациозната салонна арфа, но звуците, които се откъсваха и политаха от него, бяха нежни видения на самата красота, приела музикална форма. Парчето на Кейта бе композирано специално да представи възможностите на инструмента - и го направи. Това отново бе Африка, но Африка на сънищата и вълшебните приказки, на мъглите край океанските брегове и на облаците над планинските върхове, на избуяващата трева след сухия сезон, на грациозните ята птици, на всичко онова, което очарова, мами и привлича към уханната гръд на континента.

Вечерта продължи с композиции от албума "Sketches Оf Africa" и няма нужда да повтарям за кой ли път, че наричат Форчоне "Джими Хендрикс на акустичната китара", защото който беше в Sofia Live Club на 5 декември, се убеди (или затвърди впечатлението си), че италианецът е изключителен китарист, който, освен всичко всичко друго, притежава такава буйна артистичност, такова весело настроение и неизчерпаеми творчески идеи, че няма как миговете в негово присъствие да не запалят огънче в душата ни. Огънчето този път бе многоликата Африка, черна и жълта, зелена и синя, тъжна, но най-вече весела, огромна, необятна и приветлива. Направо да ти се прииска да метнеш сака на рамо и да поемеш натам при първа възможност.

След много ръкопляскане дойде ред и на бисовете, а публиката не искаше да пусне триото да си иде. Последното парче отново бе композиция на Секу Кейта – "Sinamuri". Като за финал – още повече весело настроение, "ако искате да танцувате, давайте, не е незаконно", ритми, ритъм, ритми – музиката утихва, а сякаш всичко наоколо продължава да танцува. Сигурно това е магията на африканската музика, канализирана и прелята от умелите пръсти на музикантите в света на съвременния европеец.

Но финалът не е истински финал, защото предстои изненадата за вечерта. Явор Ганчев от ДжаZZ Плюс повдига завесата пред един проект, започнал преди година, който ще види бял свят по време на следващия фестивал. Проект, събрал песни от България и Испания, в изпълнение на хора, които "говорят общ език". Тази вечер Новите български гласове – студенти от НБУ - и испанският певец Арканхел (Arcangel), с помощта на Антонио Форчоне на китара и перкусиониста Аугустин Диасера, преплетоха "Лале ли си, зюмбюл ли си" с фламенко. Не съм си и представяла, че двете могат така да си паснат и прелеят едно в друго. Това бе изпълнение, в чието начало оставаш зяпнал от удивление. А после потриваш доволно ръце с нетърпение, предвкусвайки музикалното пиршество догодина.

Е, на това определено му се казва достоен финал.

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Видео


Албуми


Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Жълт код

Пет години след като издадоха успешния и пълен с хитове "10 1/2", Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени...

Най-четени новини


виж всички