Банско’ 07: 10 години джаз на марш


Банско’ 07: 10 години джаз на марш

3184

По-точно е подзаглавието: кебапчета – енд – джаз! Може и обратното, разбира се – т.нар. високо изкуство + бира-скара и увеселения. Нейсе, нали отиват на едно място!

Важното е, че у нас (май) само в Банско – при това вече 10 години, на обща скара миролюбиво цвърчат кайма и джаз, без този фюжън да е музикално-(г)астрононична аномалия и без да уврежда двата стила, като прави компромис с емоционалната им необходимост.

Харизмата на региона – съвършено дзен, забранява! Затова и Банско се е превърнало в метафора от само себе си.

...Юбилейното издание на неговия международен фестивал’ 2007 продължи традицията – проведе се от 8 до 13 август на градския площад (до хоремага "Орлово гнездо"), спази обаче и друга една традиция: за афиш, нафрашкан с имена, но рехав откъм съдържание.

Над 200 участници от 17 страни. Не ме разбирай криво – имаше какво стойностно, ново и интересно да се види/ чуе, ама – отново, за кой ли път!, липсваше името, което да изведе медийно, а и меломански, събитието. Да, за чуждестранни гости намеквам (тоест – натвърдвам: бафмааму – от... хмм.. миналия век). Онези персони, способни с дискография и майсторлък да съберат истински ценители от цялата страна, а не само германски, белгийски и/ли холандски туристи, пристигнали да възкръснат сред неземно красивата ни природа със сексотерапия, батареи празни бутилки (там, в Орела, все още наливат джигитки - срещу стотинки малката), пък и да послушат гратис... квото мърда по сцената, все едно. Чест и комплименти за организаторите, зная логиката им: няма как безплатен фест да върне някакви пари от продажби на билети. Ми тогава, хора, спестете от хонорари за четири-пет вносни формации, чиито имена говорят на родния познавач толкова, колкото зелените мъжки чорапи (100 % крепнайлон), тип ергенки БГ (завод "Фазан", Плевен), възбуждат асоциации у PR-a на "Хюго Бос" например.

Ааа, сори, забравих, тези групи ги водят посолствата, for free най-вероятно. Някои от тях – като германците Хот Фор Креоле Джаз Бенд, унгарците Джабе и египтянина Яхия Халил (аха чалга кич) са абонирани за (почти) всяко издание. Еми-и-и мерси – шъ кажа аз, меткайки грапа с катино мезе (нейде наблизо, та да чувам, все пак, дали нямат и нещо ново в репертоара от последната декада).

...Ъ-ъ-ъ, докъде бях стигнал? А, да, до телефонния номер на "София Мюзик Ентърпрайсис"! Срещу ... евро, те доставят – сосе руум сървиса – на банска сцена нескъпи, но първокласни артисти. От всички стилове. Близки или по-съребрени с джаза. Магьосници като Лий Ритънауър, Ди Ди Бриджуотър, Натали Коул, Джейми Сафт или пък дядо Джон Мейл – те всички все още отнасят конкуренцията (като куче газово тенеке). Пък са и с актуални албуми, заради които славно бръмчат наоколо, та лесно (и на прилични цени по повод промоцията на новите си дискове) могат да бъдат придърпани... За хедлайнъри на концентрирана фиеста. Централен въпрос: защо свирня, задължителна в рамките на 5 нощи – при това с толкова педантично заковани дати?

...Стига само съм критикарствал обаче, ще ме контрират някои. И съвсем с право. Но пък трябваше да си го кажа. По-добре късно, отколкото... по-късно, нали! Още - да изразя моята позиция, че и на това издание най-добри, ама наистина най-добри, крайно освежаващи чувствата, бяха нашенците. Които (не) живеят в България – смислово и буквално. Те кипнаха ревността не само на сходните по сцена, а и у останалите (чиито лога иначе грееха с доста по-тлъсти букви в брошурата на фестивала.) Колкото поп-, рок- и денс музиката ни напоследък са гола вода, толкова джаз-обществото демонстрира – заедно и поотделно - топформа.

Слава на бога, за гвоздей в програмата (и целия фест) бе предвиден Теодосий Спасов. Не че не сме го гледали и друг път в Банско, но това, което е характерно за необятната му муза, е хамелеонската ѝ природа  да се променя адекватно към възможни и невъзможни етно ту джаз условия. До голяма степен се дължи на способността на Първия кавал на планетата колкото да е в чувствата на музиката си, толкова и да оглежда своите мисли от разстояние, докато я прави. Просто перфектен! Този път той представи ентия си проект, съвместен с част от  швейцарците Фоникс. Ми то, да ти кажа, си бе направо уърлд-метъл (де го Джон Зорн, де ги "жълтите жакети" Робен Форд и Боб Минцър да си водят записки?). Вайбът им (нейде около малките часове) напъди Голямата мечка оттатък Тодорини кули...

... А сега стани – да посрещнем на крака Камелия Тодорова, съпроводена от Те. Не като поп с Любо Киров, а като мастит инструментален фюжън бенд. Първо на площада, сетне с кийбордиста Ясен Велчев – в лятната градина на хотел "Бъндерица", за минимъл гиг. Изслушах я с душата си: на водка, стандарти и две нестандартни дами.

Вятърът на тишината бе натирен още от бенда на Нона Йотова, квартета на Ангел Заберски-младши със специални гости Васил Петров и Мария Танева-Мери, Антони Дончев + Атанас Попов, Георги Дончев и Симеон Щерев; Петър Салчев, Владимир Карпаров; Димитър Шанов ора алтернативно с баса за Милчо Левиев и Вики Алмазиду; тромбата на Мишо Йосифов – за кой ли път! – припомни, че скука е дума, чужда за речника ѝ.

Други, заради които сухият таратор на излишната академика се пръждоса от площада, бяха Шейп Интернешънъл Биг Бенд – дрийм тим на НАТО, латиносите Ел Макарено, расовите етноси Лукас ван Мервайк’с Дръмс Юнайтид – с тях даром посетихме бъдещето на музиката, изумителния буги-вуги пианист от Австрия - Кристоф Щайнбах, и не по-малко изумителния блусмен Джеръмая Маркес, гласовитите вокалистки Денис Джана и Дженис Харингтън... Въобще, мнооооооого мисисипски саунд се изля в сърцето на Банско. Без да заплашва вътрешната свобода на джаза!

... Отсреща на бара в "Бъндерица" тече поредният джем-сешън (който, айде да не се лъжем, е истинският фест), седи лъстива и уфатна (по местния лаф) гърла: с проблясък на оргазъм в очите, пие. Реактивно -  както се казва в токсикологията на Пирогов. Хвърля коняк след коняк. На промоция. Бе дали да не си я взема с мен, така и така в хотела съм сам...

"бе лошо няма, аз импровизирам!" – удря ми мигач тя, пробутвайки ми тоя мой любим глагол – "Но съм дошла тук съвсем сама. На чашка. Да нотирам групата, джаза!"

...Според Дейвид Туп – писател, музикант и артист, музикологът Самюъл Акпабът нотира ансамбъл от кара флейти на народа байръм в Северна Нигерия по следния начин: свирач 1 спира, за да изпълни малък танц; свирач 2 спира да издуха носа си; свирач 3 спира, за да уринира и плюе; свирач 4 спира, за да се смее на свирач 3 и да говори с тълпата; свирачи 3 и 4 спират и почват да спорят; свирач 5 спира, за да настрои барабана си. Нотацията е дума за критици. Подобни нотации на музикални събития се появяват всекидневно по вестници и списания.

С тази разлика, че се наричат рецензии.

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Поли Генова - "По-добрата Коледа"

Видео


Албуми


Поли Генова - "По-добрата Коледа"

Първият коледен албум на поп звездата Поли Генова "По-добрата Коледа" е вече на пазара и зарежда слушателите...

Най-четени новини


виж всички