След кратко боледуване, Тони Кларкин (Tony Clarkin), соло китаристът на британските рок ветерани Magnum, композитор, продуцент и автор на песни, почина в неделя на 77 години.
Знаменитите групари обявиха отмяната на предстоящото си европейско турне точно преди Коледа, разкривайки, че Кларкин е бил диагностициран с рядко гръбначно заболяване. Самият той сподели: "През последната година ме притесняваха все по-силни болки във врата и главата. Дълго време изследванията не можеха да покажат нищо, но вече е ясно, че нещата ще се променят. Това няма да е краят на Magnum, но бъдещето може да се наложи да е малко по-различно, така че, моля, потърпете, докато се опитвам да разбера какво мога и какво не мога да правя занапред".
Тъжната вест беше потвърдена в изявление от дъщерята на Кларкин и споделено в официалните социални медийни канали на групата. "Знам, че Тони е докоснал толкова много хора чрез музиката си по толкова много различни начини - написа тя - Наистина нямам думи да изразя какво означаваше той за мен в момента, тъй като раната е твърде прясна. Както много от вас знаят, Тони имаше голям афинитет към животните. Намерението на семейството е да създаде благотворителна фондация на негово име, за да подпомогне тази кауза, за което ще ви информираме допълнително. Моля, не изпращайте цветя или картички, тъй като той би предпочел изразът на съчувствие да е за благотворителност. Беше привилегия да го наричам мой баща".
Официалната премиера на последния албум на Magnum "Here Comes The Rain" - следовник на "The Monster Roarsе" (2020), е обявена за следващия петък, 12 януари в каталога на SPV/ Steamhammer. "Съсипани сме от смъртта на Тони - каза Оли Хан, ръководител на лейбъла, цитиран от loudersound.com. - Не можем да повярваме, че той си е отишъл. 22 години с целия екип имахме удоволствието да работим с него, 22 години фантастична музика, доверие и лоялност. Ние сме вечно благодарни за това. Почивай в мир, Тони!"
Кларкин е роден на 24 ноември 1946 година. Заедно с фронтмена Боб Кетли основават Magnum в родния град на Тони - Бирмингам, в началото на 70-те години на миналия век, като първоначално свирят в клубове на местната сцена, преди да утвърдят състава на групата с Уоли Лоу на баса, Кекс Горин на барабаните и Ричард Бейли на клавишните и флейта за дебютната тава "Kingdom Of Madness" (1978). Тогава Магнум бяха само редови рокери от работническа Средна Англия - Мидлендс, непретенциозна частица от т.н. "нова вълна на британския хеви метъл" и първата им по-голяма изява плашещо логично беше съпорт на Джудас Прийст през 1977 година. Забележимият им пробив дойде едва с техния трети албум "Chase Тhe Dragon" (1982), а за тяхна класика и досега се счита тавата "On A Storyteller's Night" (1985). Добре шлифован мелодичен хард с клавишна гарнитура, който спечели относително лоялна, макар и не масова публика и беше етикетиран от журналистите като "помп-рок". Едва през 1988-а Магнум успяха да се приютят под топлия покрив на голямата компания "Полидор" и солидният рекламен гръб им даде възможност значително да разширят популярността си - като плочата "Wings of Heaven" (1988) се превърна в най-големия им комерсиален успех - пето място в британския чарт и три сингъла в Топ Форти. Последвалият албум "Goodnight L.A." получи дори още по-топли отзиви, след което Магнум - изненадващо за мнозина, издадоха помпозния двоен лайв "The Spirit". "Те са абсолютно антимодни - написа сп. "Керанг" през август 1991-а - никой днес не издава такива албуми. Песните им са пренатруфени и екстравагантно грандиозни". Боб и Тони, тогава все още на борда с басиста Уоли Лоу, Марк Стануей - кийборди и Мики Бейкър на барабаните обаче не бяха разколебани и с категорична вяра в себе си продължиха по пътя, който бяха избрали, за да изпишат имената си сред героите в златния век на АОР рока, преди модата от Сиатъл да погълне света. Групата беше сред единиците през 90-те, които въобще не разбраха, че някакво ново течение със звучното етикетче "гръндж" било заплашило класическия рок, защитавайки отдавна известното, че за майсторите в хард рока няма сезони, направления, смяна на стилове и прочее. Нещо повече - че за старите кучета има още живот и в новия век с онзи саунд, дето в Америка му викат АОР, а във Великобритания е -… Магнум. Ненатрапчива мека тапицерия за всеки вкус, който е малко над средния. С гологлавия и мустакат китарист Тони Кларкин на едноличния лидерски пулт - композиции и продуциране, и с вокалиста Боб Кетли, който по традиция продължи да се справя отлично с работата си. "The Monster Roars" се оказа албум със стойностен рок, перфектна ритъм секция с класически вокали. Музика, която изразява тази група толкова ярко, колкото и в самото ѝ начало. Песните са резултат на много усилия от всеки неин член. Няма изненада в саунда - амалгама от старата звучност, но с по-модерни технически средства, дузина песни, поднесени с особен ентусиазъм. Тези изпълнения показаха колко много музика и рок от класа има в петимата. Затова и получихме солидна порция класен метъл, какъвто малко групи в момента могат да произведат. Активна глупост е твърдението на някои критици, и добре, че не са много, че тази банда се самокопира, вместо да проумеят, че става въпрос за творчески натюрел и за стил, който тя внимателно, но категорично развива. С "The Monster Roars" ветераните отбелязаха своята 50-годишна кариера.
Кетли и Кларкин останаха ярък творчески тандем в цялата история на Magnum, белязана от многобройни промени в състава. Те продуцираха 23 студийни албума през шест отделни десетилетия. Групата продължи да пази ревниво най-доброто от традициите на британския саунд. Висша проба хард/прогресив в мелодия, ритъм, звук и нотни картини с немалко герои - отчаяни мечтатели дето ходят по небето. От здрави хард ритми, през прочувствени балади, до същински акустични епики в пълен блясък.
Тони Кларкин се изявяваше - отново с Боб Кетли, и в бандата Hard Rain. Под това име излязоха два албума през 90-те. Покойният композираше песни и за други артисти.
Коментари